23_1 СОЛОМОН / СОЛОМОН И МЪДРОСТТА

[Albena]

С О Л О М О Н

 

СОЛОМОН И МЪДРОСТТА

 

Когато Бог се яви при Соломона и му каза да иска, каквото желае, Соломон не пожела нито богатство, нито слава. Той пожела мъдрост. Грешката на хората се заключава в това, че не знаят какво да искат. Ако ме пита Господ какво искам, ще кажа: “Господи, искам Твоята Любов, Твоята Мъдрост, Твоята Истина,Твоята Правда и Доброта да пребъдват винаги в мене.”(35, с. 288)

 

Един от най-древните и най-мъдрите царе – Соломон, живя в най-голям разкош и слава, обиколен с 300 жени и 900 наложници. (Според библейския тескт в III Царства 11:3, Соломон е имал 700 жени и 300 наложници – бел. ред.) Бог го постави на изпит, да изучава Божията Мъдрост и знания, но той не издържа изпита си. Той искаше посредством тия жени, като негови секретарки и съветнички, да оправи света, да създаде разумни закони, но не успя, предаде се на ядене и пиене, на разкошен живот и по този начин, освен че не оправи света, но още повече го забърка. Вследствие на това евреите и до днес още не могат да се оправят. Казвам: ако човек иска да се жени, той трябва да има само една жена. Коя е тая жена? – Любовта. Който няма Любов, от него човек не може да стане. Жена, която иска да се омъжи, и тя трябва да има само един мъж. Кой е този мъж? – Мъдростта. И тъй, който не възприеме Божията Любов в себе си, той може да има, като Соломон, 300 жени и 900 наложници, но пак нищо не може да направи. (71, с. 12)

 

“Пази ногата си, когато отиваш в дома Божий; и приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумни, които не знаят, че струват зло”(Екл. 5:1) – от този стих се вижда, че Соломон е започнал да разбира практическата страна на живота, макар и да е още в началото. В последните глави на “Еклисиаст” той прониква по-дълбоко в живота. (145, с. 82)

 

Като описва живота си, Соломон се мъчи да даде едно определение за него. В това отношение той прилича на малкото дете, което постъпва в първо отделение и започва да учи буквите. Като научи една-две букви, то се връща у дома си и разправя на майка си и на баща си какво е научило. След това разказва приказки, които чуло от учителя си. Постепенно то започва да пише и мисли, че знае много неща. Всъщност детето едва е свършило буквара си. Какво може да направи човек с изучаването на буквара? Много има да учи човек, докато разбере смисъла на живота и даде истинско определение за него. “Време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото”(Екл. 3:2) – това са естествени физически закони. Човек сади лозе, за да има плод; ако лозето не дава плод, той го изкоренява. Соломон минава за мъдрец, но на физическия свят. Той научи много работи на физическия свят и казва, че повече от това знание, което е придобил, никой не може да придобие. Той има предвид житейското знание. (145, с. 47)

 

Всички вие страдате от многото вземане. И вие сте се натрупали с желания и с какво ли не. Един мъж не се задоволява с една жена. Бог му казва: “Теб ти трябва само една жена!” А пък той една жена взел, че две, че три, че четири! Еврейският цар Соломон имаше 300 жени и 700 наложници, и даже повече бяха те. Поне разбирам да има за всеки ден по една жена – 365 жени. Слабата страна на мъжа е това: многото жени. Тия жени, като влязат в него, объркат го. Този, умният човек, на когото Бог даде толкоз много знания, объркаха ума му и съсипаха еврейското царство; и досега евреите не могат да дойдат на себе си от мъдростта на Соломона. Умен човек е бил той. Опитал е той. Той е искал да опита винцето и го опитал; опитал е и парите, богатството и всичкото, и най-после заключил: “Суета на суетите, всичко е суета.” Свършил със своята философия, без никакво заключение. Той казва: “Всичко е празна работа.” То не е така. Празна беше защо? Понеже в големия труд ти се изтощаваш и тогаз няма благото. Ако сте умни, благото седи в малкото. Микроскопическото благо ще ти донесе всичкото щастие. А пък онова благо, което е колкото Земята, ще ти донесе най-големите нещастия. (58, с. 72)

 

Соломон направи една погрешка и през целия си живот той, със своята мъдрост, беше нещастен човек. (46, с. 141)

 

Щастието е постижимо и затова всеки се стреми към него. То представлява един от великите импулси на човешката душа. Щастлив може да бъде само онзи, който има истинско знание. Мнозина могат да се противопоставят на това с думите на Соломона: “Суета на суетите, всичко е суета.” Те искат да кажат, че Соломон, който имал всичкото знание на света, пак е счел всичко за суета. Соломон не е авторитет. Той не може да бъде авторитет, защото е смъртен. И той умря, както умряха много велики хора на миналото. (129, с. 226)

 

Христос казва: “Тук между вас седи един, който е от Соломона по-велик.” Соломон беше от еврейските царе, но имаше нещо, което не му достигаше. Но Соломон много пъти се преражда, той не е цар само на евреите. (25, с. 28)

 

“Всичко, що намери ръката ти да направи, направй със силата си, защото няма ни деяние, ни помишление, ни знание, нито мъдрост в гроба, дето отиваш”(Екл. 9:10) – Соломон е дошъл до заключението, че ако човек греши и мисли, че като отиде на другия свят, греховете му ще се простят, той се самозаблуждава и върви в крив път. Гробът или смъртта не изправят живота. Човек трябва да изправи живота си, докато е още на Земята. “Защото време и случай се случва на всичките” (Екл. 9:11) – във времето на Соломон имаше едни случаи на нещата, а в наше време – други. Значи за всяко време има различни случаи. В разнообразието на случаите, именно, се заключава красотата на живота. Едни неща стават при благоприятни условия, а други – при неблагоприятни. Соломон идва до заключението, че човек трябва да бъде доволен от онова, което е вложено в него, и да не търси неща вън от себе си. В противен случай човек се товари с непотребни, излишни работи, които обременяват живота му. Той се чуди защо животът му е толкова тежък, а не вижда, че сам е виновен за това. Като влезете в някой дом, виждате, че стаите са пълни със старини, със символи, които носят щастие, а въпреки това никой от членовете на семейството не е щастлив. На стените висят конски петала, старинни спомени от деди и прадеди, но всичко това обременява живота им, без да ги направи щастливи. (145, с. 125)

 

По онова време, когато Соломон събирал притчите, хората били по-груби от сегашните. Тогава грехът се е виждал отвън. Съвременните хора са по-културни от ония на миналите векове, вследствие на което мъчно можете да видите погрешките и престъпленията им. Днес мъчно можете да познаете лошия и престъпен човек. Той е добре облечен, внимателен в отношенията си към хората, знае няколко езика, свършил е два-три факултета, писал е статии за подобряване условията на обществата и т.н. Като видите този човек, и вие пожелавате да бъдете като него. Обаче в притчата е казано да не пожелаваш да бъдеш като този човек. За предпочитане е да бъдеш невеж, отколкото да имаш знанието и благата на злия човек. Какъв смисъл има в това, да разполага човек със знание, което може да му създаде големи нещастия и несгоди?(139, с. 133)

 

Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение? Защо ли? Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата. Едната казва: “Отстъпи ти!” Другата казва: “Отстъпи ти!” Всяка иска да има момъка. Тия две моми ще се намерят пред онази проблема, пред която се намерил Соломон, когато се явили пред него и две майки с едно дете. Едната казва: “Това дете е мое.” И другата казва: “Това дете е мое.” И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си. Тук се показва мъдростта на Соломона. Той, за да изпита коя е истинската майка на детето, казва: “Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина!” Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: “Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане.” Тия две моми са двете майки. Питам: коя от тях е истинската? – Която отстъпи. Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата. Кой е истинският богат човек? – Който отстъпва богатството си. Мислите ли, че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах? Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания. (83, с. 189)

 

След като Соломон придоби големи знания и мъдрост, леността тури крачето си и в неговия ум и най-после той каза: “Суета на суетите, всичко е суета! Многото знание е тежест за духа!” След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене. Той потърси причината за леността в себе си, но не можа да я намери. (16, с. 32)