Jump to content

18. Крадецът


Recommended Posts

18. КРАДЕЦЪТ

Като ме взеха войник 1934 г. и служех в Сливница, първоначално седяхме 15-20 дена и ни учеха как да даваме чест на някой офицер например и други работи, които трябва да знае един войник и щом добре се представим тогава ни пущаха в отпуск. Почнаха да ни пущат всяка седмица. В събота като ни пуснат и неделя изкарвахме вкъщи. Правеха икономия на хляба, на храната изобщо.
Така аз си дойдох няколко пъти в София. Един път като дойдох чух, че в парахода-бараката, в която живееха стенографките, ставали кражби. Чудехме се кой може да е крадеца. Един неделен ден отидох на беседа, но не зная как стана, че сестра Надя, сестрата на стенографката Паша Тодорова ми каза, че ще дежури, за да хванат крадеца. Няма да иде на беседа, ще чака крадеца да влезе вкъщи, за да разбере кой е. Аз пък не зная защо, не бях закъснял, но не бях в салона, а бях застанал отвън на прозореца срещу Учителя. А прозорецът беше отворен, защото беше лятно време. Викам-си, ще отида вкъщи. Никога не съм правил такова нещо. Тръгнах към къщи. И като наближавам къщата на брат Борис, гледам сестра Надя тича. Пък тя беше ниска, пълничка,като някое патенце. Питам: „Сестра Надя, какво има?“ Тогава точно под къщата на брат Борис живееше брат Мариус. Долу-горе където е мястото на Учителя, само че по-горе имаше права улица, която отиваше в гората. Отдалече вижда се, че човек отива в гората и сестра Надя ми вика: „Ето, този е крадеца“. Аз хукнах веднага след него и като повървяхме по алеята вече навътре в гората, алеята правеше един завой, а този завой беше ограден с телена мрежа, два-три реда. Той прескочи телта и мина направо. Аз направих същото, но като го наближих, той започна да се пипа така по джобовете, задния джоб така. Мисля си, тоя човек сигурно носи оръжие, но как да го хвана, че да не ми напакости нещо. А пък нали съм войник, на учение правехме кръгом, на ляво, на дясно. И тъй като вървя мисля да мина няколко крачки пред него и той ще помисли, че го отминавам и в тоя момент ще се обърна и ще го хвана за ръцете. Вече почва борба, трябва да го хвана. И точно така направих, хванах го. Той ме гледа в очите, обаче в ръцете му няма нищо - нито нож, нито пистолет. Гледам позната физиономия, обаче в момента не мога да се сетя кой е. Той се обади: „Брат Гради, какво, защо ме хващаш?“ „Ами ти защо крадеш?“, казвам аз. „Как ме обиждаш!“, отговори той. „Не те обиждам, но направо ти казвам, че крадеш. Я ми кажи“, рекох, „кой си?“ А по това време имаше една сестра Толева. Тя живееше в сестринските стаи. Там подреждаше едно, друго. Мъжът й беше починал. Тя беше възрастна жена така, а крадеца беше неин внук. Той беше голям вече, ще завърши гимназия и беше приятел на моя брат Атанас. Виждал съм го, но не можах да се сетя отначало. Той почна да се кара, да се сърди. Викам му: „Виж какво, или ще тръгнеш с мен да се върнем на Изгрева или аз ще тръгна с тебе до Семинарията тогава и където срещнем полицай, ще те предам на полицая като крадец, обаче няма да те пусна, тъкмо те хванах сега“. Той няма накъде, върнахме се, отидохме вкъщи, в бараката. Те нали бяха приятели с брат ми. Брат ми в момента свиреше нещо и аз му викам пък и на крадеца: „Аз ще отида до някъде сега, а пък вие седете, приказвайте“. На брат си не казах нищо. Оттам отидох в парахода при с. Надя. Казвам й: „Сестра Надя, крадеца го хванах, вкъщи у дома е, после ще си поприказваме. Сега ще отида при Учителя, да видим какво ще правим“. Отидох и поседях малко, Учителят прекрати беседата и като излиза навън,'аз Го срещам и Му казвам: „Учителю, крадеца го хванах“. Учителят не ме беше задължил, но в случая така се нареди. Учителят ме погледна и каза: „Рекох, на Толева внукът ли е?“ „Той е, Учителю“, отговорих. „Ще й кажеш, аз на няколко пъти съм й казвал да му говори, да го възпитава, обаче тя нищо не му казва и той продължава да краде“. А пък в парахода идваха много братя и сестри, но повече сестри нали, при стенографките, със златни пръстени и разни други украшения и за да не бъдат с тях на беседа, оставят ги на масата в парахода, обаче той научил тая работа и така беше направил няколко кражби. Аз отидох вкъщи и го извиках настрана. Казах му: „Слушай какво ще ти кажа, от днес нататък нямаш никаква работа на Изгрева. Специално при баба ти“. Баба му живееше в сестринската стая до къщата на брат Георги Константинов от Русе. „Най-важното да знаеш, ако стане някоя кражба от тоя род, ще знаеш, направо отивам в полицията да те заявя“. Сега не зная тоя човек дали е жив още, как е, но за сведение след тоя случай аз се срещнах само веднъж на Изгрева с него до брат Симеонов, поздравихме се като приятели, обаче от тогава насетне не зная друг подобен случай на кражба на Изгрева.
Георги Константинов е македонец. В Русе е бил чиновник в съда. След това се изселва в София като пенсионер. Ходил съм у тях. Съпругата му се наричаше Друмка. Имаха един син на име Велик и Златка - дъщеря. При тях живееше брата на Георги Константинов - Васил Константинов.
Васил Константинов-пенсионер, бивш военен, добър математик, разведен. Съпругата му и синът му живееха в Букурещ. В Русе предаваше частни уроци по математика. Живееше при брат си в Русе, а за известно време у брат Петър Филипов докато последния завърши гимназия като частен ученик. Идеен, честен, отличен брат. Беше при Петър Филипов затова, защото ставали сутрин от 2-3 часа да работят по математика. 1939 г. е бил като касиер на Рила, на бивака, към стола на Изгрева, също като такъв когато строиха инвалидния дом в София. Понеже брат Антонов казвал, че Васил Константинов крадял, казваха, че за мене може да кажете всичко, но не и за Васил Константинов. Бяха приятели с Петър Филипов. Първоначално, когато Петър отива в Русе е бил на квартира у Георги Константинов.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...