Jump to content
Ани

22. Молитва за дъжд

Recommended Posts

22. МОЛИТВА ЗА ДЪЖД

Обикновено Учителят ни водеше в четвъртък на Бивака, на Витоша. Струва ми се, че това беше 1937 г. - незапомнена суша. Като тръгнахме от Изгрева до горе на планината всички посеви, всичко беше изгоряло. След пристигането ни на Бивака с Учителя, всички се разположихме, закусихме, после обядвахме и т.н. А имаше един брат Петър Шишков, той си приготви раницата за тръгване. Но Учителят каза: „До четири часа времето ще бъде хубаво, никой да не си тръгва“. И брат Шишков остана. Като наближи четири часа, както обикновено, Учителят предложи да направим обща молитва. Тогава тръгвахме от Бивака за София. Още се приготвяме нали, да тръгваме и се появиха едни бели облачета откъм Люлин планина, към Витоша. Като се изправихме на молитва, почнаха едри капки дъжд да ни поръсват. После започна да вали Ние си тръгнахме, но никога не бяхме правили молитва на голямата поляна. Тогава ги нямаше тия пътеки както сега. Направи си пътувахме през голяма поляна, после почваше един силен наклон, там също направихме молитва, но дъждът продължава. След молитвата дъждът се усили и като тръгнахме от Бивака до Изгрева, тогава нямаше както сега автобуси, нямаше превозни средства, такъв дъжд ни заваля незапомнен. Като стигнахме на Изгрева, преди да почнем да се разпръсваме, Учителят каза: „Рекох, този дъжд, който ни валя сега се равнява на 100 бани, които човек си прави“. Трябва да ви кажа, че такъв дъжд ме е валял всичко три пъти в живота. По-ра- но докато бях на село два пъти и на Витоша - трети път. На село правеха молитва със свещеник като правеха някое момиче „пеперуда“, според народния обичай.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×