23_4 “СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА!”

[Albena]

“СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА!”

 

Когато Соломон казал “Суета на суетите, всичко е суета”, той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на Битието. Той знаел само една трета от истината – тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина всичко земно е преходно, суета. Ето защо думите на Соломон “всичко е суета” се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже “суета на суетите”, който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже “суета на суетите”. Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога “суета на суетите”. Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога “суета на суетите”. Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога “суета на суетите”. Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюбен, и тя също не допуска, че ще каже някога “суета на суетите”. (145, с. 16)

 

Човек трябва да знае ролята на сянката и на светлината в живота и да знае къде да ги поставя. При това той трябва да различава сянката от реалността. За пример, каква разлика съществува между дървото и неговата сянка? Понякога човек намира реалността на нещата в техните сенки. В това отношение сенките са необходими. Понякога и без сенки се отива към реалността. В този случай, дойде ли до сенките, човек казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета.” За да не извадите криво заключение за живота, по-добре е да вървите от сенките към реалността, отколкото от реалността към сенките. (145, с. 19)

 

И всеки човек, който има този вътрешен свещен стремеж, непременно ще намери своето място в природата. Ако не може да намери своето място, това се дължи на обстоятелството, че понякога той очаква повече, отколкото трябва, а понякога очаква по-малко. Това са две крайности. За даден момент човек трябва да очаква толкова, колкото е възможно да получи или да постигне. Ако не съблюдавате това нещо, вие ще се поставите в полето на сенките. Щом изпаднете в сенки, вие казвате: “Всичко е суета!” За да намирате, че всичко е суета, това подразбира съществуването на някаква Реалност. Само при суетата има реалност и само при реалността има суета. Само при злото има добро и при доброто има зло. След всяко добро иде зло. Ако направите едно добро, злото ще мине и ще замине, без да ви засегне. Ако не направите доброто, злото ще мине покрай вас и ще ви засегне. (86, с. 151)

 

Логическите изводи – това са отражения на някакви истини, но отражението в едно огледало не е никаква действителност. В огледалото има ли някаква реалност? Виждате, човек се мърда в огледалото, но в огледалото няма никаква дължина, няма никакъв свят – съществува, но нищо не съществува. Съществува едно – отражението. По огледалото можем да намерим реалността – точно обратно, перпендикулярно, в противоположна посока. Тогава, когато ние казваме: “Всичко е суета на света” – това е отражението. Според индуската философия този свят е отражение, Майя – значи реалният свят е в обратна посока на материалния. Материалният свят е резултат, една проява; той е дотолкова реален, доколкото се отразява вътре в огледалото. Следователно може да поставя някакво противодействие и да не остане отражението. Ако отражението го няма в огледалото, това ни най-малко не показва, че реалността не съществува. Сянката може да изчезне, но реалността ще остане; но никога в света не може да има сянка, зад която няма реалност. Тъй щото онези, които казват, че всичко е суета, както е казал Соломон, не са прави. Трябва да изтълкуваме какво значи суета. Суета значи да не разбираш нещо. Търсиш реалността на нещата там, дето я няма – суетиш се. Търсиш живота в удоволствията на Земята – там никога няма да го намериш. В удоволствието живот няма. Сега, когато аз говоря така, ще кажете: “Човек не трябва ли да има удоволствия?” Той не трябва да се заблуждава в удоволствията, ние идваме до крайност. Някой твърди, че трябва да се яде много. Не, не трябва да се яде много. Някой казва, че никак не трябва да се яде – и той не е прав. Ще ядеш умерено, толкова, колкото трябва. Един закон има, според който всеки един знае колко трябва да носи. (24, с. 167)

 

Аз тълкувам думите му: знание без Любов е суета на суетите. В това знание няма никакви постижения. Истинското знание се постига за всеки човек по специален път. Както слънцето върви по свой определен път, така и вие трябва да вървите по пътя, който Бог ви е определил. Никой няма право да се отклони от този път! Докато сте в Пътя, ще имате Божието благословение. Щом се отклоните, върху вас ще дойдат ред нещастия. Всяко нещастие се дължи на някакво отклонение. Докато сте в пътя, вие сте свободни; отклоните ли се – изгубвате свободата си и не знаете накъде вървите. (85, с. 166)

 

Като не могат да разрешат задачите на живота, мнозина казват като Соломон “суета на суетите, всичко е суета”. Те намират, че животът няма смисъл. Кога животът няма смисъл? Кога Соломон каза, че всичко е суета? Когато се отклони от правия път на живота, човек намира, че животът няма смисъл. Соломон пък каза, че всичко е суета, след като яде и пи, след като взе при себе си 300 жени и 900 наложници. Заключението, че всичко е суета, представя мъжката философия. За да дойдете до философията на жените, вие трябва да застанете точно на обратната страна, дето е истинският живот. А там, дето е животът, не може да има суета. Може ли да има суета в живота, в науката, в религията? Велики цели и задачи има науката. Домогне ли се до разрешението им, науката е изпълнила своята задача. (34, с. 150)

 

Та на нас ни трябват здрави схващания. Онези, които са дошли до постоянни схващания, търсят смисъла на живота. Защото смисълът на живота не седи в сегашните схващания. В сегашните условия седят страдания, мъчения, несгоди. В този живот, тъй както е сега, бъдете уверени, че в него не можете да бъдете щастливи. И в цялата история, ако я прегледате от единия край до другия, ще видите, че хората не са били и сега не са щастливи. Вземете един от най-щастливите царе – Соломон, най-мъдрият цар, или един от най-силните еврейски царе – Давид; прочетете тяхната история. Соломон е казал: “Суета на суетите, всичко е суета.” Тъй е, суета е този живот, който живеят хората. Не че животът е суета, не че животът няма смисъл. Има смисъл животът! Суетността на един човек не е суетност на другиго. Когато един предмет се изменя, това не показва, че всички предмети се изменят. Когато един човек умира, това не показва, че всички хора ще умрат. Това показва, че ако хората вървят по този път, по който върви този човек, който умира, и те ще умрат. Но ако те изменят своя път, веднага ще дойдат други условия. Защото виждам, че смъртта, която сега съществува в света, е едно вметнато явление. Първоначално човек беше създаден да живее вечно, значи да живее един щастлив живот. (24, с. 268)

 

Каква поука можем да извадим от живота на Соломон? Като проповедник Соломон мислеше, че ще научи хората как да живеят правилно… Като цар той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: “Нищо ново под слънцето! Суета на суетите, всичко е суета.” Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш – нищо няма да постигнеш, всичко в живота е суета. Ето защо на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората какво ново има под слънцето. Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори. Да изучавате проявите на Любовта – това е една от великите и обширни науки. (145, с. 24)

 

Какво представя старостта? Соломон – един от старите царе на миналото, имал всичко на разположение. Той бил голям банкер: ял, пил, живял, както разбирал и в края на краищата, казал: “Суета на суетите, всичко е суета!”… Аз не проповядвам на хората: “Суета на суетите, всичко е суета!”… Какво се разбира под това? Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена, ти седиш и на масата пред тебе – отлично ядене. Ядеш, пиеш, доволен си от положението си. Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона. Казваш: “Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай. Ще ям, ще пия, за нищо няма да мисля.” В това време дойде някой отвън и те събуди. Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало. Казваш си: “Какъв велик сън беше това!” Но сега трябва да се работи!… Като цитирам стиха, казан от Соломона, че всичко е суета, правя корекция. Има нещо, което е суета, но не всичко. Суета е, когато старият банкер ликвидира със старото, но за новия банкер това не е суета. Суетата се отнася до старите банкери, които ликвидират с живота. Младите банкери, обаче, трябва да кажат: “Всичко в живота е пълнота над пълнотата!”(49a, с.19-24)