Jump to content
Ани

26. Калфата

Recommended Posts

26. КАЛФАТА

През 1937 г. аз работех при брат Бертоли. Един ден той дойде и ме изпрати на работа у един инженер Камен Велков. Къщата на инженера беше в Лозенец. Аз си вземах инструментите и рано сутринта отидох там. Инженера ми постави задачата да изолирам една тераса, която нямаше никаква мозайка, обаче терасата е свързана със спалнята му и всичката вода, когато вали дъжд прониква в мазилката и тухлите и като влезеш в спалнята всичко е във влага. Каза ми инженера какво трябва да направя, къде да изолирам и аз казах: „Добре, разбирам“. Пък аз бях специализирал по изолациите. Работих значи целия ден, изолирах като сложих лепило, мушами, едно друго. Вечерта като се прибра инженера ми плати надницата, защото за една надница аз свърших цялата работа. Той ме гледа, много хареса работата ми и каза: „Гради, някой път ако останеш без работа, да дойдеш при мене. Аз работя в Министерството на железниците, строителен инженер съм. Канцеларията ми е срещу театър „Иван Вазов“. Там имаше една постройчица, която още се седи. Точно срещу нея на третия етаж насреща има „Дом на композиторите“ сега.
После пак продължих работата си при брат Бертоли. Но стана така, че един ден той дойде и за нещо други бяха виновни, обаче другите лесно се оправдават и всичката вина падна върху мене. Много ми домъчня тогава, тежко ми стана и като си отидох вечерта не можах да спя почти от тревога. И по едно време се сетих за инженера Камен Великов. Той беше от с. Видбол, Видинско. На другия ден вместо да отида на работа при брат Бертоли, викам си, чакай, ще отида при инженера. Той нали така и така ми каза, да отида при него. Още рано сутринта отидох, намерих канцеларията, почуках и като влязох, той както седеше на стола пред едно голямо бюро, като рипна от стола и каза: „Гради, точно ти ми трябваш“. На бюрото му имаше едни големи планове, чертежи и започна той да ми разправя: „Това е постройка на гара Горна Джумая, сега Благоевград. Трябва да се работи мозайката. Майсторите измазаха постройката, но няма кой да работи мозайката и бочардата (вид чукана мозайка положена на покрива на входовете при блокове и др.), трябва да се правят и подпрозоречни камъни“. Като ми показва тия големи планове ми настръхнаха косите. Тъкмо бях взел калфенския си изпит и му казвам: „Г-н инженер, но аз не съм такъв майстор за какъвто ме смяташ“. Той ме погледна така и каза: „Щом аз те пращам, значи аз съм те преценил“. Аз правих, струвах и накрая нямаше как, приех и той веднага ми даде бележка, че работя в железниците, даде ми билет, едно друго, даде ми плановете и каза: „Върви да прегледаш постройката“. Аз вземах плановете и отидох в Горна Джумая. Като пристигнах и погледнах постройката, изправиха ми се косите. Викам: „Гради, това е голяма постройка за теб“. А пък мазилката, измазана отвън и мазачите чакат да се сложат подпрозоречните камъни, понеже ще бъдат бочарда, да вземат и да напръскат постройката. Аз влязох веднага във връзка с главния майстор, вземах детайла на подпрозоречните камъни и попитах къде има тук дърводелци, да направим калъпите. Те ми показаха. Отидох и преброих колко прозореца има фасадата, за да могат после да пръскат мазилката и направих нужните калъпи за два-три дена. Отидох в с. Долна Диканя, да си потърся работници, защото работата е много, не е за сам човек. Намерих двама-трима помощника, спазарихме се, заведох ги в Горна Джумая и почнахме от най-горе от прозорец на прозорец. Аз поставям калъпите, другите ги мажат с масло, напълнихме калъпите. Минаха два-три дена, свалих калъпите, почнахме да правим на друго място. Мазачите през това време си изкърпиха каквото трябва около прозорците и почнаха да пръскат постройката. И така изкарах доста работа и инженера гледа, радва се, че работата върви много добре.
Един ден стана така, че ми трябваха материали. Отивам, но магазинерът заключил склада, в който имаше цимент, мозайка, имаше и ценни работи, но няма го,а на мен ми трябва мозайка, цимент. Гради гледа, гледа, пък като извиках пазача, който пазеше и пред него вземах и с един ритник отворих вратата, вземах каквото ми трябва от склада и викам на пазача: „Ето, заключи си пак“. Идва магазинера и започва да се кара и вика: „Аз ще те дам в съд“. Викам му: „Добре де, нямам материали, какво да правя“. Тъй или иначе изкарахме мозайките. Имаше и полирани колони и т.н. По това време имаше един д-р Ингилизов с три-четири етажа къща, сега е мисля поликлиника тая сграда. Той ми видя работата, която много му хареса и ме помоли да му направя и на него мозайка, после се яви един зъболекар. И тъй аз не оставах без работа.
Като работех в Горна Джумая през лятото ставаше много горещо. Като работих по цял ден клекнал, кожата в слабините ми започна да се пука, да тече кръв, гной, та прекарах много големи страдания. Ходих на лекар, който ми даде някакъв мехлем, не минава. След това отидох на Изгрева при д-р Жеков. Той ме прегледа, даде ми някакви билки да пия и после ми препоръча Луи Куневи бани. Вечер като се върна от работа започвах с тях, но положението стана още по-лошо. Денем в горещините много се уморявах, вечер правех баните и след това река да си легна, нали съм млад човек, възбуден, въртя се не мога да спя. Минаха няколко дена пък си казвам: „Абе защо не отида да питам Учителя. За толкова работи съм го питал, а сега да не отида“. И отидох и Му разказах горното. Учителят ме изслуша внимателно, погледна ме и каза: „Грешка е, няма да правиш Луи Куневи бани, а ще си миеш краката с топло вода до коленете. Ти имаш лошо кръвообращение“. Аз не се сетих тогава да запитам какво да правя, за да се излекувам. Като се върнах, започнах така да си мия краката и не мина месец и всички пукнатини се затвориха и болките престанаха.
Като работех в Горна Джумая ходех почти всяка неделя в Кочериново. Там имаше книжна фабрика на Балабанов, произвеждаха разни картони и други. Там се запознах със семейството на брат Асен Куманов, който беше счетоводител във фабриката. Запознах се и със семейство Вонидови и други, но главно с брат Асен Куманов. Няколко пъти ходих и в Петрич при нашите братя и сестри - брат Мирчо, брат Крум, брат Кирчо и Дим. Янушев. Запознахме се. Ходихме на Беласица на екскурзия, прекарвахме много хубаво.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×