Jump to content

29. В Русе и по Дунава


Recommended Posts

29. В РУСЕ И ПО ДУНАВА

С братята и сестрите от Русе се запознах 1938 г. Нали работех към дирекция „Водни съобщения“. Като започнах с тях 1938 г. та до 1947 г. В дирекцията имаше един архитект Банков с когото бях обикновено във връзка.
Брат Петър Филипов беше в Русе. Той работеше в сладкарницата и работилницата за сладки с братята си: Стефан, Ною и Илия. Имаше и други работници и работнички. Те освен, че работеха пасти и торти, но работеха и бонбони, разни видове, които продаваха в сладкарницата и провинцията. В Русе имаше братски салон, голям, добре обзаведен на ул. „Мария Луиза“, сега ул. „Найден Киров“. С брат Петър ходехме на събрание, на лекции, на местността „Свирчовица“, където имаше братски лозя. Там се запознах с ръководителя на братството брат Никола Ватев, братя Маркови - Симеон, Никола, Стою, Рашко и Йордан, брат Георги Димитров и др. Особено от брат Никола Ватев имам много хубав спомен. Той живееше на „Свирчовица“ и ние отивахме при него. Той имаше работилница за консерви и приготвяше много готови ястия в консервени кутии и аз докато работех по Дунава винаги имах в куфара си някоя консерва от неговите. Така че обеда или вечерята ми в най-ло- шия случай бяха осигурени. Консервите бяха специално приготвени за вегетарианци. При брат Ватев имаше една сестра Петранка, която биваше много любезна и ни посрещаше с разположение. И тъй с една дума ние се подвизавахме, ходехме на Паневритмия, по лозята, повече за работа не беше, да пръскаме, да копаем, но да си хапваме от сладкото русенско грозде. Имам много хубави спомени и от брат Новаков, Бог светлина да му даде. Той и брат Велико Марашлиев имаха магазини. Първия за вълнени платове, а втория за манифактурни стоки. Брат Новаков живееше до новата гара. Той имаше брат в Америка и беше ходил при него. Неговата другарка - Стефанка беше също много хубав човек. Те бяха прекарали една трагедия със своето дете през 1931 г. След връщането си от Рила като пресичат по една от софийските улици, момчето им, което било палавичко попада под колелата на някаква кола.
Братя Маркови. Веднъж като ходих у братя Маркови се срещнах с един ловец, техен познат. Тоя ловец разказваше, че веднъж попаднал на едно гнездо на яребица, в което тя майката лежала с малките си. Като го забелязали, малките се разбягали на различни посоки, а яребицата се хвърлила в краката му. Понеже и той имал няколко деца в момента му се представила картина, че това са неговите деца и че те са се разбягали. Особено го впечатлила саможертвата на майката, която била готова да даде своя живот, но да запази този на малките си деца. Като си отишъл вкъщи той забил един гвоздей на стената, окачил пушката, за да не я вземе никога повече.
Аз бях близък с братя и сестри и ги обикалях когато бях в Русе, тъй като прекарах почти десет години там. За мене Русе беше втора София. Аз имах свободни жп билети и си пътувах свободно по железниците и Дунава. Работех като се започне от Лом до Силистра. После работих и във Варна в корабна строителна секция, работих на една почивна станция, така че пътуването за мене не беше проблем.
Като работех в Никопол-Свищов през 1938 г. се видяхме със сестра Веса, другарката на Колю Йорданов от София. Дори пътувах с нея от Никопол до Свищов. Двама предприемачи от Свищов казваха, че видели една софиянка, но не могли да се сприятелят с нея и какво мислите, като слизаме в Свищов тя пред мене. А тя абонирана за списание „Жена и дом“. След един или два дена беше някакъв празник и й казах, че в събота вечер ще пристигна в Русе с кораба и че в неделя може да я заведа на „Свирчовица“. И така стана, че тия предприемачи ме гледат, зяпат и после ме разпитват. Аз останах много доволен, че те въпреки, че са правили големи усилия, не са могли да се докоснат до нея.
След като бях станал вегетарианец се отказах от месо и от риба. Служих войник, върнах се, почнах да работя тук-таме по Дунава. По едно време работех в Силистра. А по Дунава навсякъде мирише на риба и в ресторанти, на кораба, и по пристанищата. Така цели десет години работех по Дунава. Казвах си понякога, че наши братя и сестри, някои разбира се употребяват риба. Така в Силистра се бях запознал със собственика на един хубав ресторант. Казвам му: „Аз съм вегетарианец, много ще те моля, когато нямаш поено, имаш сирене, кашкавал, яйца, ще ми направиш нещо набързо, нали? Много те моля“. „Добре, майстор Гради“, отговори той.“ Отивам пак един ден и го питам: „Имаш ли нещо постно?“ Той отговори, че има прясно зеле. Даде ми една порция, но още като хапнах първата хапка разбрах, че зелето не е съвсем постно и почнах да тършувам из него и по едно време виждам някаква мръвчица. Извиках го и му казах, че това е готвено с месо. Той беше възрастен човек и каза: „Грехът да бъде мой“. Аз му казвам, че не ям месо, не че ще направя грях, но чисто и просто, че не искам да ям месо. Станах и си излязох. А пък някой път като пътувам с парахода, вярно че много често си носех някоя консерва от брат Ватев и не оставах гладен, но някой път гладен съм и си взема една-две риби там печени или пържени и се нахраня. Добре, но веднъж се върнах от Рила и после отидох във Варна, а после в Балчик. То беше около обед и си рекох, чакай да обядвам и после ще отида да видя там разни румънски дворци. И като влязох в един от най-хубавите ресторанти на площада гледам на масата като напържили едни попчета, пълно с попчета и витрината пълна с попчета. А пък аз много ги обичах тия пържени попчета. Но като ги видях, тоя път вътрешния ми глас заговори: „Гради, ако сега не ядеш риба, значи няма да ядеш вече риба“. Добре, но като седнах на масата гледам в листа, няма нищо постно. Викам си на ума, щеш не щеше пак ще ядеш риба. Няма нищо друго постно. И изведнъж извиках на келнера: „Дай ми една салата!“ Печени чушки и домати имаше и той ми донесе една разкошна салата. Аз мисля пак и му викам: „Дай ми три двойни салати!“ Той ме гледа така, да не съм се нещо объркал. Той ми предложи риба, но аз му казах, че не ща риба. Донесе той салатите. Аз се нахраних много хубаво, платих си, излязох и като че ли никога в живота си не съм бил тъй благодарен на себе си. Най-вече, че бях послушал тоя вътрешен глас, който ми казваше да не ям риба. И така както едно време се бях простил с месото, простих се сега и с рибата и после вагони риба да има не могат да ме съблазнят.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...