Jump to content

38. Вила под наем


Recommended Posts

38. ВИЛА ПОД НАЕМ

През време на войната липсваха сирене, масло и други някои продукти и аз почти всяка събота или неделя вземам колелото и обикалям шопските села около София. Една вечер (събота) сънувам сън, че отивам в Бургас в семейството на Сийка и Димитринка Калканджиеви, сестри на брат Иван Калканджиев. Аз бях много близък с тях. Посреща ме Сийка, Бог светлина да й дава, тя си замина, и ме въвежда в стаята. Гледам на сред стаята нещо като нар покрито на височина на една операционна маса, но покрито с една черна покривка. Сийка ми казва тихичко: „Майка ми спи“. „Как ще спи“, викам, тука нали... И гледам черния плат посипан с прах, като че от месеци спи. И отместих плата откъм главата й, да й видя лицето. Тя в това време ми каза (спящата): „Гради!“ „Нали не виждаш“, й казах аз. „Познах те“, казва, „по гласа“. Пък аз въпреки, че тихо говоря, тя ме чула. Аз се почудих...
На другия ден отиваме с брат ми до Горубляне и оттам, брат ми остана на улицата с колелото докато аз се обадя на един мой приятел, с когото служихме запас като войници. Отивам и заставам пред портата им. Къщата им беше в дъното на двора. Двора беше голям, затова започнах да викам. Извиках няколко пъти, но никой не дойде да ми отвори портата. По едно време гледам, идва една жена откъм площада. Там имаше една групичка жени и казва: „Извинявайте, вие Гради ли се казвате?“ „Да“, отговорих. „Ами имаш ли в Сливен братовчедка?“ Викам: „Имам братовчедка, Веска се казва, но тя е в Сливен“. Тя беше заварена. Чичо Георги се беше оженил за друга жена, понеже първата беше починала. Значи Веска беше дъщеря на втората жена на чичо, която била вдовица. А аз съм ходил много пъти у тях на гости. А пък леля й и вуйчо й на Веска работят в Елин Пелин. Той беше майстор в тъкачната фабрика. Те били ходили в Панчарево на баня и се връщали от там и аз като съм викал, Веска ме познала по гласа и казала: „Лельо, това е бати Гради“. „Иди да го видиш“, рекла лелята. „А, мене ме е срам“, казала Веска. „Иди ти.“ И лелята идва. Та така се видяхме с Весето. Значи сънят ми ми подсказа, че ще се видя с някого. После отидохме в Елин Пелин, Казичене и оттам си завързах големи връзки с тия хора, та често пъти ходех да си купувам масло, сирене и други продукти. Та как ме позна Весето по гласа... Нямало Господ, нямало провидение, не се ли потвърди сънят ми?
Понеже тъкмо говорих за масло и за сирене се сетих за следното. Бях наел една вила под наем от една жена на име Мара Попова. Един ден отивам при нея и й разправям как си купувам сирене, масло и други продукти. Там бяха сестра й и дъщеря й. А дъщеря й, за сведение страдаше от туберкулоза белодробна и тя ме помоли да й купя сирене и масло и аз като ходих, купих й. Тогава парите бяха евтини - за три хиляди лева. Всичко беше скъпо. Занесох й ги. Като ги занесох, сестра й пак беше при нея. Те живееха в центъра до Военния клуб. Там беше вегетарианския ресторант. На ул. „Шейново“ ли, „Шипка“ ли? Дъщеря й също беше там. Предадох й ги. Казах: „Хазайке, струват три хиляди лева. Ако нямаш пари, да ми дадеш разписка, да бъде срещу наем“. Тогава мисля, че плащах за вилата 1000 лева месечно. „Гради“, каза тя, „в момента хем нямам пари, хем кочана съм го дала за заверка във финансовия отдел“. Чаках аз месец, два, три и вместо да получа разписка за платен наем, получавам призовка да се явя в съда за неплатен наем за три месеца. В това време аз пък бях мобилизиран и се чудя какво да правя и питам там съдии и други какво да правя. Те ми посочиха един адвокат, който бил магистър по тия работи. Не си спомням вече името му. Отидох при него, платих таксата, която се заплаща предварително и почти стана време за гледане на делото и аз отидох отново. Имаше един, два дни до гледане на делото и той вместо да ми каже нещо във връзка с делото, извади папката и парите, които му дадох и ми ги върна. Викам: „Абе, другарю, какво ще правя, има един, два дни до деня на делото?“ „Не ме интересува, не мога да ви гледам делото“. Аз вземах папката с делото и отидох в съда. вървя разтревожен по коридора с папката в ръка и гледам един възрастен човек с брада. Той ми каза: „Войниче, какво си се отчаял толкова много?“ Викам му: „Така и така, утре ще ми е делото, вземах един адвокат, той нали беше известен адвокат, но ходих сега при него и той ми хвърли и папката, и парите“. Човекът ме погледна и каза: „Ела при мене“. Заведе ме в кафенето. В съда нали има кафене. Седнахме и човека прегледа документите и каза: „Аз ще ти гледам делото“. Викам: „Ами аз нямам време да търся свидетели!“ Той отговори, че ще има грижата за всичко, този човек се казваше Козаров, запомних му името, той живееше в Княжево. Много добър човек, който ми помогна в един тежък момент. Минаха един, два дена и се явихме на съд. Той успя да отложи делото. Друго не можеше да се направи. Понеже беше есен и като влезе зимния сезон нямат право да ме извадят от жилището ми. Впоследствие след като се гледа делото се наложи съдия-изпълнител да дойде да ми прави опис на вещите. Пристигат те с хазайката Мара Попова. А пък брат ми беше в Чехия тогава. Снаха ми от притеснение лежеше болна. Те дойдоха и описаха гардероби и други някои вещи и си тръгнаха. Излязох да ги изпратя до автобуса. Тогава имаше вече автобус до Дървеница от града. И пред съдия- изпълнителя, казвам на хазайката: „Абе, хазайке, как можахте да направите това нещо, да ходим да се съдим? Аз за три хиляди лева ви доставих сирене и масло за болната ви дъщеря, а вие вместо да ми благодарите, на всичко отгоре ме съдите за неплащане на наем. Като дойдох у вас, вкъщи беше и сестра ви и дъщеря ви. Исках ви разписка за платен наем за три месеца срещу закупените от мен продукти, а вие казахте, че нямате пари, а сега ме давате в съд“. Тя ме гледа, гледа така и вика: „Вие тия работи ми ги подарихте“. Аз в отговор й казах: „Съгласен съм, да съм ви ги подарил, но да бяхте някоя млада девойка, а вие сте по-възрастна от майка ми, чак на вас ли ще подарявам тия неща“. В това време дойде автобуса и те се качиха в посока към града. Добре, но дойде зимния сезон и тя нямаше право да ме извади от квартирата, но и аз трябваше да платя още три хиляди лева. Впоследствие се оказа, че тя била голяма партийка по земеделска линия. Била земеделка. Нерде, нерде Попова земеделка. После научих, че и вилата й била построена по нечестен начин, с кражби, все по тая линия, ограбили някакво семейство. И тъй аз й платих три хиляди лева, мина зимата и после си излязох от вилата.
Ще ви разкажа едно преживяване, което имах в тая вила. Един съботен ден се глася в неделя да отида на Витоша. Вечерта сънувам сън, че една сестра Недялка Калпакчиева, сестра на Райна Калпакчиева, с която кореспондирах когато бях на фронта, ме среща на полянката на Изгрева. Точно в средата имаше стълб с една лампа и отдолу пейка. Като ме видя Недялка, хвана ме за главата и ме целува и по едно време аз се отместих и какво мислите, устните ме болят. Каква целувка беше та толкова да ме заболят устните. На сутринта се чудя на съня си. За пръв път ми се случва такова нещо и на физическия свят, и на сън. Изобщо не мога да разбера каква беше тази целувка. Пък взеха, че си отидох на Витоша и все си мислех за съня. На връщане, като пристигнах точно до бараката на брат Борис излиза един брат от провинцията и като ме видя, вика: „Брат Гради, у вас стана пожар. Изгоряхте“. Като ми каза така аз изтръпнах целия. И веднага се сетих за целувката. „Е“, викам, „каквото е станало, станало, изгорели, изгорели, няма какво“. Като излизам от Изгрева край бараката на сестра Балтова, гледам вилата си стои на място, не е изгоряла. Но като пристигам виждам, наистина е станал пожар. Брат ми запалил кюмбето в банята, а имаше и бойлер. Включил и него и излязъл с детето на разходка. Тя беше малка тогава дъщеря му Мими. Юлия-жена му беше в болницата. Ама наклал той кюмбето много хубаво. А до нас имаше войскова част и те гледали, че от целия покрив на вилата излиза пушек, обаче няма пламък. В това време мама била на беседа, а брат ми смятал като се върне да изкъпе детето и после с него да идат в болницата при Юлия. Като се връща от разходка, гледа целия багаж от вилата изхвърлен вън на двора. А какво било. Като изхвърлили целия багаж от вилата, един войник, който бил до банята и нещо удари в стената и какво става, точно където е печката, кюмбето, бойлера, всичко това от години наред е нагрявало. А там е било стаичка направена с летви. Отвътре летви измазано и отвън пак летви и измазано и това никой не знае. Нито хазаите, нито ние. Години наред там е тлеело и станало като въглен и понеже брат ми бил напълнил много хубаво кюмбето, там се зачервява и се запалват летвите и почнало да кади. та и това нещо преживях. От пожара само тази стеничка пострада. Ние после преместихме кюмбето настрани, замазахме там и така се оправи всичко: Та с тая вила имах доста неприятности. За да вляза да живея в нея аз бях изхарчил 40000 лева за ремонт, тъй като в нея са живели германски войници. Вилата беше в много лошо състояние.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...