Jump to content
Ани

39. Игнат Котаров

Recommended Posts

39. ИГНАТ КОТАРОВ

Ще ви разкажа за Игнат Котаров, един брат, който заслужава да му се обърне внимание още повече, че беше един от първите братя, с които се засрещнахме на Изгрева, още при първото ми идване в София. За сведение когато той говореше за Учителя казваше дядо Петър. Брат Игнат живееше в къщичката на брат Георги и Васил Константинови от Русе. Разказва ни веднъж той, аз ходех често при него понеже живеехме наблизо, че една вечер си бил легнал много късно. Та казва: „Тъкмо съм заспал и сънувам дядо Петър идва и ме мушка в ребрата леко. Събудих се, но полусънен пак заспах. След малко идва втори път, отново ме мушка в ребрата. Аз пак се събудих, обаче сънен не обърнах никакво внимание. Пак заспах и по едно време идва дядо Петър и вече не ме гали, ами като ме мушна здравата в ребрата и ми показа масата. Събудих се аз и запознах да мисля какво иска да ми каже. А ние вечерта имахме партийно събрание, писахме протоколи едно друго и си викам: не остава нищо друго освен, ставай Игнате и както са протоколите на масата, вземай ги и ги бутай в печката. Друго какво, не зная какво друго би могло да значи. Изгорих протоколите и пак си легнах. На разсъмване чувам да се чука на вратата. Като ставам, гледам полиция, няколко души полицаи. Като влязоха, мене ме дръпнаха настрани и започнаха да правят обиск вкъщи. Търсиха навсякъде. По масата, в чекмеджето, на леглото, под леглото, навсякъде. Не намериха нищо. А аз в това време си викам на ума: „Брей, ако бяха намерили протоколите, това щеше да бъде край с мене“.
Брат Игнат работеше в метеорологичната служба до радио София. Една вечер след 9.IX.1944 г., когато затъмнявахме, той излиза да провери барометрите и си светнал с батерия. Но тогава ставаха често бомбардировки и патрулите от войската го забелязват. Той им разправял защо е светвал, но понеже имало противоречие едното с другото, на другия ден се събират в партийното бюро и уволняват Игнат дисциплинарно. Така той останал без служба.
Един ден неговия директор ли, началник ли, не си спомням вече отивал в Министерството на външните работи при някакъв голям началник. Когато влязъл в канцеларията на тоя голям началник, последния го запитал: „Какво прави Игнат Котаров?“ Началника на Игнат учудено го погледнал и си казал на ума, от къде ще познава Игнат? Но казал, че Игнат са го уволнили дисциплинарно. Големия началник подскочил: „Вие не знаете с кого имате работа бе, как може да го уволните!“ И разправил как Игнат го е снабдил с лична карта на времето, нали тогава нямаше паспорти, а към Етрополе имали такива служби от където можели да получат лична карта с друго име. „Та той ми спаси живота, защото аз бях в чужбина и дойдох в България, нямах лична карта. Какво ще правите не зная, но да го върнете на работа.“ Началникът на Игнат излиза от Министерството и като вървял по ул. „Граф Игнатиев“ ли къде, среща Игнат и му казва: „Абе, Игнате, ти защо не ни каза това и това?“ Игнат махнал с ръка и му казал: „Не се занимавам с тия работи!“ Добре, но началника му казал: „На еди коя дата, в толкова часа ще имаме партийно събрание. Моля ти се присъствувай на събранието“. „Добре“, рекъл Игнат. Отишъл на нея дата, събранието се състояло и Игнат бил възвърнат на работа. Когато било привършило вече събранието Игнат станал и казал: „Когато живота ви висеше на косъм, вие пикаехте по лопушките и мислехте, че майките ви пражат яйца. Какво знаете вие?“ (Това нещо лично ми е казал Игнат.) Той беше приятел на брат ми. Беше особняк. Съпругата му Лиляна доста си била теглила с него. Той е от Стара Загора и е от рода на Петър и Марин Камбурови. Веднъж например бил впрегнал жена си в плугчето да оре. Учителят не веднъж му е спасявал живота. Понеже често ходеше с къси гащета Учителят веднъж щял да го бие или го е бил, това лично го бил видял брат Петър Филипов.
След като си замина Учителят, много пъти съм имал срещи с големци, пък и наши братя и сестри и съм казвал: „Ако Учителят желаеше, можеше да има най-хубавата вила в България. Той имаше под ръка всякакви майстори зидари, мозайкаджии, изкуствен мрамор. Той можеше да има една от най-ху- бавите леки коли. Даже като бяхме на Рила и дойдоха французи от Франция Му донесоха една много хубава палатка. За сведение влязохме само да я разгледаме както се разглеждат музейни ценности. Учителят нито веднъж не се приюти там. Той си имаше бялата палатка и нея си ползваше. А тая имаше спалня, отделение като кухничка, имаше коридорче, но какво стана с тази палатка не знам. И на много братя и сестри виках: „Златото и парите, за които съдиха брат Жечо Панайотов и брат Борис Николов и ги пратиха в затвора, това беше всичко в ръцете на Учителя. А Той живя толкова скромно. Аз не зная и не съм чувал да е имало поне един квадратен метър на Негово име. Той живя на Изгрева или както казваха „лагера на Бялото Братство“ или „лагера на дъновистите“, но Учителят не е притежавал нито педя земя. Та ние на яве проверихме идеята за безкористния живот, за когото сега говорят комунистите.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×