Jump to content
Ани

15. Коста Гнатюк

Recommended Posts

15. КОСТА ГНАТЮК

Аз любопитствувах за цигулките. Гледах ги. Гледах ги, защото Коста Гнатюк беше необикновено явление. Учителят го ценеше много. Така станах аз негов помощник. Вечер до 11 работеше, а живееше скромно. Не любопитствувах. Защото,който се интересува много той има някакъв интерес, нали? Пък аз видя цигулката, дрънна, настроя я и я оставя. Затова често мен ме викаше за струни Учителя, за това, за онова и някой път чувствувах как Галилей ревнуваше като че ли.
Сега, Той, Учителят ме викаше, за да поставя нови струни. И не само това. Но да поставя струна, да видя цигулката, да видя космите на лъка, дали са за обръщане, дали са за нови. Другите музиканти ги пренебрегваше, а Галилей имаше самочувствие, че той е роден цигулар и т.н., а ние бяхме занаятчии музиканти, макар че сме завършили музикално училище. Той имаше друга специалност. Но имаше самочувствие, че трябва него да викат, трябва той да се произнесе. Такова реално чувство за цигулките имах аз и ревнуваше като че ли не само той, но и другите хора. Те чакаха часове, аз мина и Той ме извика, за да проверя цигулките.
Какво да ви разкажа за Коста Гнатюк? Коста Гнатюк е руснак по народност, белогвардеец, идва в България с риск на живота си, защото той ми е разправял както чичо ми каза на мене, за да остане жив има физическо убийство. И аз си представих как тези белогвардейци през време на революцията са хванати и за да не знаят, нали, колко са жертвите, както и у нас не се знаят, то изкарват ги на една голяма височина през нощта. Долу тече буйна река и арестувания върви напред, войника да кажем убиеца, като наближи пет метра до пропастта, вади приклада, удря го по главата, оня губи съзнание, пада в пропастта, реката го завлича и примерно изчезва. Това ми го е казвал Коста Гнатюк за спасението си. Обаче той предчувствал, а той е един висок човек и много напреднал дух бих казал. Обръща се веднага, хваща войника. Той хваща войника и близо на ръба на пропастта вече. Той е едър и як, много голям човек, слага го пред себе си като възглавница и политат надолу, защото не може да умъртви инерцията в случая. Обаче първото тяло отбива всички удари на скалата, падат долу и Коста остава жив до долу, до брега на реката. Пуща го онзи да си върви като труп по реката, а той по брега по някакво чудо се спасява и почва да пътува в Турция, Гърция и идва в България и отсяда на Изгрева. А той с каква професия е бил там в Русия? Ами професията му, не е бил лютиер, но е бил цигулар мисля, свирач е бил, но гледаше на инструмента като на живо същество. И това ми го е предал. И скоро бях в едно читалище, може би ви казах. Гледам един контрабас, счупен, стои, дожаля ми. Казвам, ще поправя този контрабас, тука да бъде поправен, ще го завием даже. Ако имате пари плащайте. Те се чудеха. Вземам контрабаса, занесох го на ръка чак на „Мизия“ 5 където е лютиера. Платихме 237 лв. колко бяха срещу разписка и ми го платиха, разбира се, но гледам той гледаше като живо същество на цигулката. При Коста Гнатюк дойде ученик. Няма пари. Той ще му направи цигулката, ще я съживи, ще посвири малко. Аз си обяснявам, че той беше и цигулар и свиреше на цигулка добре, а това са малцина. Познавам братя Мияхи в Париж, Хил в Лондон. Всички лютиери ги познавам по Европа, защото съм ги посещавал. Те са занаятчии бих казал, дърводелци. Правят го идеално, но да зазвучи само цигуларя може да направи това нещо. А Коста имаше ухо. Надарен беше. Съчетал умение и талант. Гениален беше. Защото той беше инструменталист, беше цигулар, роден за такъв. Беше цигулар. Аз съдя по това, че свиреше на цигулка добре. И като направи цигулката вече свири с нея превъзходно. Цигулката започва да свири именно, да. Това знаем за Коста. Коста ме прие много братски. Той имаше хоби към часовниците. Даваше ми ключа долу да настройвам часовниците и даже един жив човек още след като почина просто го ограби. Инструменти, цигулки, часовници - всички му задигна. Неблагодарният. И сега тоя Коста Гнатюк направи много инструменти, много цигулки на Изгрева, беше любимец на Изгрева и Учителят го приемаше винаги, разговаряха за цигулки и други неща. Беше любимец на Изгрева и на Учителя, ценеше го като лютиер. Коста Гнатюк беше подарил една цигулка на Учителя, която бе направил специално за Него.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×