Jump to content

7. Гуляйджии и войници


Recommended Posts

7. ГУЛЯЙДЖИИ И ВОЙНИЦИ

По-нататък искам да разкажа една случка, която става на Рила. Годината не мога да си спомня, а пък дали и брат Иван ми я е казал. Фактически всички случки, всички преживявания,които е имал брат Иван в рамките на братския живот, на живота на Изгрева са тясно свързани с Учителя и имат един илюстрован вид и предполагам, че те не са случайни. И носят един характер, който служи като илюстрация на идеите, които прокарва Учителят чрез Словото. От тая гледна точка те са така важни и заслужава да бъдат споменати. Ние точно това и правим като ги записваме.
Това е станало на Рила по време на летуването на нашите приятели горе на 7-те рилски езера. Времето е било ясно и е станало 1935-1936 г. Идва една група от десет души - млади, яки, здрави, които се настаняват до чешмичката, а чешмичката вече е направена, ръцете са сложени, надписите са направени, лодката също е в езерото и приятелите отиват на чешмичката с лодката. Сестрите също ходят за вода, на разходка и т.н. и изведнъж тези десет мъже, външни хора, които нямат нищо общо с братството се настаняват до чешмичката, без палатка. Купуват от овчарите агнета,колят ги, пекат ги, носят си алкохол и пият, пеят близо до изворчето, ругаят особено сестрите когато си наливат вода и така правят живота на приятелите непоносим. Така минава около една седмица време. Никой не смее да направи нещо, най-малко брат Иван иска да се намеси, защото той знае, Учителят бил казал, че там където са нашите приятели, в кръга на нашия лагер не иска да има никакви разногласия. Затова брат Иван не смее нищо да прави. Той е войник, който изпълнява указанията точно и безпрекословно и не смее изобщо да мисли да ги нарушава, но и пък и който ги нарушава да му мисли. Веднага би вземал мерки да им даде да се разберат, но не смее извън тия рамки, които е описал Учителят. Но при тоя случай той не знае как да постъпи.И затова само наблюдава нещата така. Ето един ден, след като минава вече една седмица и става доста непоносимо, един ден Учителят го извиква и му казва: „Виж какво, брат, рекох справи се там с тия до изворчето!“ „Справи се“, да, така му казал. Брат Иван отговорил утвърдително. Прибира се в палатката си и мисли цял ден как да се справи. Разсъждава в себе си. Чудна работа, защо на мен Учителят ми възлага да се справя с тях, ами Учителят не знае ли аз как се справям? Той нали знае, че аз не мога да употребя тия методи, които той иска - тихите, мирните? Аз не мога. Как да се справя? Така мисли той целия ден, за да открие метод такъв, който да бъде в рамките на Словото на Учителя. Но не можейки да измисли такъв, той решава да подбира най-меки- те думи и си нагласява една реч, която той имайки това образование подготвя и познавайки словото на много световни, големи автори ще отиде при тях и ще им я изкаже, като е смятал, че ще окаже въздействие. Така след един ден и една нощ се решава с всичкото си смирение, с които призовавал силите си да изрази външно, за да може да изпълни препоръките на Учителя както Той е казвал в беседите си, се запътва към чешмичката и заварва тия приятели, които отново били наклали огън и печели едно агне, а във вадата където тече водата били сложили шишета алкохол да се изстудяват, за да си изкарат още един хубав ден в ядене и пиене. Стига той там, застава на една скала над тях и като че ли някой му завързал езика и това, което бил намислил предния ден и през нощта бил заучил най-благо да може да подходи, но не може да го каже, като че ли някой му взел езика. А той беше така една внушителна фигура с едно голямо излъчване на енергия от него, застава и като смръщил тия вежди, извадил часовника от джоба си и казал: „Хей, вие там слушайте какво ще ви кажа, в разстояние на половин час всички да се изметете от тука, защото след половин час не знам какво ще стане с вас!“ И както бил на скалата седнал и си държал часовника и чакал да мине половин час. Чака и се чуди какво ще стане след тоя половин час, защото казва: „Аз мислех едно, а то излезе съвсем друго. Мислех да кажа едно, а казах съвсем друго, което изобщо не съм мислил да казвам“. И се ядосвал на себе си, защо е направил така и сега ще има неприятности, от една страна с тях, а от друга, че не е спазил порядките, които изисква Учителят, да ги осъществи на практика. „Стоя и чакам, а ония отдолу ми се подиграват: „Е, хубаво де, ами като мине половин час какво ще направиш? Хайде“, казват „да видим“. Подиграват му се, смеят се. Той обаче стои, все едно, че невъзмутимо чака някого и нито ги вижда, нито ги чува и си гледа часовника. И вече наближава половин час и тъкмо да мине след една-две минути половиния час поглежда към петото езеро нагоре и вижда отгоре двама войника. А същата година е имало една геоложка проучвателна група, която правела своите геоложки проучвания. Към тая проучвателна геоложка група имало придадени от Министерството на войната десет войника, които да я обслужват. Брат Иван, който е имал такъв характер подобен на военните, макар и да не е могъл да стане военен, се бил сприятелил с геолозите и с войниците. Услужил им с някои работи, с които разполагали в братството и други някакви услуги им бил направил и бил в близък контакт с тях. Когато се появяват двамата войници, след тях се появява и един от геолозите. Виждайки ги брат Иван, а той можел да свири с уста, като си сложи двата пръста в устата, изсвирва силно. Изсвирва силно на геолога и войниците и като вижда, че те визуално го виждат, им извиква: „Изпрати войниците, ама всичките войници!“ Така от стръмнината от към петото езеро се задават войниците, а брат Иван им вика: „С пушките!“ А тия гуляйджиите са там до него на два-три метра. И чуват всичко и виждат, че войниците идват. Той вика всичките, но нали не се знае колко са! Въпросните гуляйджии виждат войниците като слизат и разбират, че няма да им е лесно да правят каквото си искат. Че няма да бъде тъй както те са си представяли и веднага започват да си събират багажа. Събират го и докато войниците слязат до третото езеро те вече заминават от второто към първото езеро надолу. Като слизат войниците до второто езеро където ги чака брат Иван и го питат какво има? Брат Иван им казва: „Ще идете хей там до края на езерото и ще гръмнете по един път във въздуха!“ Това и правят войниците. Докато са стигнали края на второто езеро групата вероятно е била на първото езеро, защото страхът ги гони и те бягат. Та войниците гръмнали няколко пъти и се върнали. Бай Иван им е разказал защо ги е извикал, че групата, която е била са правели пакости и е трябвало по някакъв начин да се справи с тях. Така брат Иван се справил неочаквано добре с групата калпазани, като изпълнява по такъв начин заръката на Учителя. Наистина само той е можел да свърши тая работа, защото той не си е правил илюзията, че сам е свършил работата. Брат Иван казал: „Учителят свърши работата, но чрез мене!“ Естествено е, че Учителят няма да се занимава с такива работи, но брат Иван е можел да стане проводник на такива сили, които да бъдат респектиращи за такива неканени гости. Ако дядо Благо е бил пратен да свърши тая работа,той щеше да постъпи по друг начин, който вероятно пак да бъде успешен. Но вероятно е бил необходим такъв индивид през когото да минат такива енергии, които да съответстват на съответния полюс. Така брат Иван се справил с тая група от калпазани.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...