Jump to content
Ани

7. Гуляйджии и войници

Recommended Posts

7. ГУЛЯЙДЖИИ И ВОЙНИЦИ

По-нататък искам да разкажа една случка, която става на Рила. Годината не мога да си спомня, а пък дали и брат Иван ми я е казал. Фактически всички случки, всички преживявания,които е имал брат Иван в рамките на братския живот, на живота на Изгрева са тясно свързани с Учителя и имат един илюстрован вид и предполагам, че те не са случайни. И носят един характер, който служи като илюстрация на идеите, които прокарва Учителят чрез Словото. От тая гледна точка те са така важни и заслужава да бъдат споменати. Ние точно това и правим като ги записваме.
Това е станало на Рила по време на летуването на нашите приятели горе на 7-те рилски езера. Времето е било ясно и е станало 1935-1936 г. Идва една група от десет души - млади, яки, здрави, които се настаняват до чешмичката, а чешмичката вече е направена, ръцете са сложени, надписите са направени, лодката също е в езерото и приятелите отиват на чешмичката с лодката. Сестрите също ходят за вода, на разходка и т.н. и изведнъж тези десет мъже, външни хора, които нямат нищо общо с братството се настаняват до чешмичката, без палатка. Купуват от овчарите агнета,колят ги, пекат ги, носят си алкохол и пият, пеят близо до изворчето, ругаят особено сестрите когато си наливат вода и така правят живота на приятелите непоносим. Така минава около една седмица време. Никой не смее да направи нещо, на- й-малко брат Иван иска да се намеси, защото той знае, Учителят бил казал, че там където са нашите приятели, в кръга на нашия лагер не иска да има никакви разногласия. Затова брат Иван не смее нищо да прави. Той е войник, който изпълнява указанията точно и безпрекословно и не смее изобщо да мисли да ги нарушава, но и пък и който ги нарушава да му мисли. Веднага би вземал мерки да им даде да се разберат, но не смее извън тия рамки, които е описал Учителят. Но при тоя случай той не знае как да постъпи.И затова само наблюдава нещата така. Ето един ден, след като минава вече една седмица и става доста непоносимо, един ден Учителят го извиква и му казва: „Виж какво, брат, рекох справи се там с тия до изворчето!“ „Справи се“, да, така му казал. Брат Иван отговорил утвърдително. Прибира се в палатката си и мисли цял ден как да се справи. Разсъждава в себе си. Чудна работа, защо на мен Учителят ми възлага да се справя с тях, ами Учителят не знае ли аз как се справям? Той нали знае, че аз не мога да употребя тия методи, които той иска - тихите, мирните? Аз не мога. Как да се справя? Така мисли той целия ден, за да открие метод такъв, който да бъде в рамките на Словото на Учителя. Но не можейки да измисли такъв, той решава да подбира най-меки- те думи и си нагласява една реч, която той имайки това образование подготвя и познавайки словото на много световни, големи автори ще отиде при тях и ще им я изкаже, като е смятал, че ще окаже въздействие. Така след един ден и една нощ се решава с всичкото си смирение, с които призовавал силите си да изрази външно, за да може да изпълни препоръките на Учителя както Той е казвал в беседите си, се запътва към чешмичката и заварва тия приятели, които отново били наклали огън и печели едно агне, а във вадата където тече водата били сложили шишета алкохол да се изстудяват, за да си изкарат още един хубав ден в ядене и пиене. Стига той там, застава на една скала над тях и като че ли някой му завързал езика и това, което бил намислил предния ден и през нощта бил заучил най-благо да може да подходи, но не може да го каже, като че ли някой му взел езика. А той беше така една внушителна фигура с едно голямо излъчване на енергия от него, застава и като смръщил тия вежди, извадил часовника от джоба си и казал: „Хей, вие там слушайте какво ще ви кажа, в разстояние на половин час всички да се изметете от тука, защото след половин час не знам какво ще стане с вас!“ И както бил на скалата седнал и си държал часовника и чакал да мине половин час. Чака и се чуди какво ще стане след тоя половин час, защото казва: „Аз мислех едно, а то излезе съвсем друго. Мислех да кажа едно, а казах съвсем друго, което изобщо не съм мислил да казвам“. И се ядосвал на себе си, защо е направил така и сега ще има неприятности, от една страна с тях, а от друга, че не е спазил порядките, които изисква Учителят, да ги осъществи на практика. „Стоя и чакам, а ония отдолу ми се подиграват: „Е, хубаво де, ами като мине половин час какво ще направиш? Хайде“, казват „да видим“. Подиграват му се, смеят се. Той обаче стои, все едно, че невъзмутимо чака някого и нито ги вижда, нито ги чува и си гледа часовника. И вече наближава половин час и тъкмо да мине след една-две минути половиния час поглежда към петото езеро нагоре и вижда отгоре двама войника. А същата година е имало една геоложка проучвателна група, която правела своите геоложки проучвания. Към тая проучвателна геоложка група имало придадени от Министерството на войната десет войника, които да я обслужват. Брат Иван, който е имал такъв характер подобен на военните, макар и да не е могъл да стане военен, се бил сприятелил с геолозите и с войниците. Услужил им с някои работи, с които разполагали в братството и други някакви услуги им бил направил и бил в близък контакт с тях. Когато се появяват двамата войници, след тях се появява и един от геолозите. Виждайки ги брат Иван, а той можел да свири с уста, като си сложи двата пръста в устата, изсвирва силно. Изсвирва силно на геолога и войниците и като вижда, че те визуално го виждат, им извиква: „Изпрати войниците, ама всичките войници!“ Така от стръмнината от към петото езеро се задават войниците, а брат Иван им вика: „С пушките!“ А тия гуляйджиите са там до него на два-три метра. И чуват всичко и виждат, че войниците идват. Той вика всичките, но нали не се знае колко са! Въпросните гуляйджии виждат войниците като слизат и разбират, че няма да им е лесно да правят каквото си искат. Че няма да бъде тъй както те са си представяли и веднага започват да си събират багажа. Събират го и докато войниците слязат до третото езеро те вече заминават от второто към първото езеро надолу. Като слизат войниците до второто езеро където ги чака брат Иван и го питат какво има? Брат Иван им казва: „Ще идете хей там до края на езерото и ще гръмнете по един път във въздуха!“ Това и правят войниците. Докато са стигнали края на второто езеро групата вероятно е била на първото езеро, защото страхът ги гони и те бягат. Та войниците гръмнали няколко пъти и се върнали. Бай Иван им е разказал защо ги е извикал, че групата, която е била са правели пакости и е трябвало по някакъв начин да се справи с тях. Така брат Иван се справил неочаквано добре с групата калпазани, като изпълнява по такъв начин заръката на Учителя. Наистина само той е можел да свърши тая работа, защото той не си е правил илюзията, че сам е свършил работата. Брат Иван казал: „Учителят свърши работата, но чрез мене!“ Естествено е, че Учителят няма да се занимава с такива работи, но брат Иван е можел да стане проводник на такива сили, които да бъдат респектиращи за такива неканени гости. Ако дядо Благо е бил пратен да свърши тая работа,той щеше да постъпи по друг начин, който вероятно пак да бъде успешен. Но вероятно е бил необходим такъв индивид през когото да минат такива енергии, които да съответстват на съответния полюс. Така брат Иван се справил с тая група от калпазани.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×