10. Неизпълнената задача

[Ани]

10. НЕИЗПЪЛНЕНАТА ЗАДАЧА

Една случка с бай Иван свързана пак с живота на Изгрева и беседите, които изнася Учителят. В Младежкият клас Учителят давал често задачи, които да ги изпълняват нашите приятели. Една задача например се състояла в следното: в продължение на една седмица никой да не казва на никого никаква лоша дума, никаква обида, никакви груби действия. Изобщо да се стремят колкото и да бъдат предизвикани от външните условия, да намерят начин така да решат нещата, че всичко да мине тихо и кротко и да притиснат личните си чувства. Бай Иван се стремял да прилага всички задачи дадени от Учителя. След като била дадена тая задача, той решава в себе си да я приложи. Така минават ден след ден и той внимава всичко да върви гладко и успява да потисне всички неприятности, които му поднася съдбата. Остава последния ден. Било е лятно , топло време. Пред бараката си той имаше една бетонна площадка от 2-3 метра квадратни пред външната врата и там решил тоя ден да си изпере бельото и другите неща, които имал за пране. Това правеше и в тоя период когато аз бях непрекъснато с него. Той сядаше обикновено с гръб към слънцето на едно малко столче и така переше в един леген от поцинкована ламарина. Това правел и в последния ден на изпълнението на задачата. В това време когато перял пристига един човек от гората и стои до него. Минал е направо през гората, а не по шосето. Понеже бараката му беше до самата гора на около 50 метра налита първо на него. Идва и му казва: „Вие, това общество гдето сте тука събрани четете ли Библията?“ „Четем я“, отговорил бай Иван. „Ами четете ли Евангелието?“ „Четем го.“ „Ами това, което пише в Евангелието изпълнявате ли го?“ Бай Иван му отговорил: „Ами мъчим се да го изпълняваме“. „А ти изпълняваш ли го?“ „И аз се мъча да го изпълнявам.“ И докато бай Иван му дава тоя отговор, този се засилил и като му ударил една плесница, та свят му се завило. Този човек очаквал, че като го удари от едната страна, както е писано в Евангелието, бай Иван ще се обърне и ще си подложи и другата страна и този да му удари още една плесница. Но бай Иван в тоя момент като му ударил тая плесницата, нито за задачата се сещал, нито за нещо друго, за нищо. Просто станал, понеже бил седнал и като му ударил един ритник в слабините и го повалил на земята. Този човек 15-20 минути не можел да дойде на себе си. След като дошъл на себе си едвам станал и пелтечейки му вика: „Та-та-ка ли из-пъл-нявате Писанията?“ А бай Иван му отговорил: „Ако е за плесниците ще ти дам да ми удариш още една плесница, но за ритниците нищо не е писано“. Човекът си отива, а бай Иван тогава се сеща за задачата, че в случая задачата от Учителя е провалена и започва да се ядосва защо не е могъл да съобрази, че това е последния ден и че съдбата му поднася това изпитание, за да провери доколко ще изпълни задачата си. Зарязал той прането и започнал да се разхожда напред-назад в двора и разхождайки се в двора, вижда че на полянката се намира Учителят и няколко други наши приятели. Той решава да отиде при Учителя, да се изповяда и да се оплаче, че не е могъл да изпълни задачата си. Отива при Учителя, Който се обръща към него да го пита какво има. Бай Иван Му разказва случката както е станала. Като я разказал, Учителят се смял и дори с кърпичка си бърсал сълзите, толкова силно се е смял. Успокоил го, че може да си повтори задачата, да я потрети и т.н. Когато иска пак може да си я изпълни. Но на следващия път, когато има пак лекция след въпросната задача, Учителят вмъква в лекцията: „Писано е казва в Писанието, че като те ударят от едната страна ще обърнеш и другата, да те ударят и от другата. Писано е, но това е писано за слабите. Когато си слаб, ще обърнеш и другата страна да ти ударят, но за силните това не важи. Силният като го ударят ще вземе тоя приятел, ще го хване за косата, ще го вдигне нагоре, ще го сложи на дланта си, ще го подхвърли един-два пъти нагоре и ще го пита: е сега как сме? Как искаме да решаваме задачата? Силният постъпва така. Слабият си дава и едната, и другата страна, и третата, защото ако не ги даде става по-лошо. Така, че това, което е писано в Писанието се отнася само за слабите, но не и за силните“. Това е писано в беседата, обаче аз не съм го намерил още. Но аз знам, че това е така. Та това е случай, който също така е станал с бай Иван и който след това е намерил приложение и в беседа.