Jump to content

13. Изборът на цар


Recommended Posts

13. ИЗБОРЪТ НА ЦАР

Сега как бай Иван е избран за цар? Един от редовните слушатели, посетители или от учениците, които са посещавали Школата е бил бай Иван. Казахме, че той неотлъчно е бивал в салона и даже на ул. „Оборище“ 14 е бил и негов домакин. Така главни действуващи лица са били Георги Радев, Николай Дойнов и Иван Антонов. Учителят е обичал, как да кажа или е намирал за нужно, но често пъти е задавал въпроси на тия тримата и е искал мнението, становището на тях тримата. Те са се различавали помежду си, но имало е и някаква обща нишка между тях, за да прави Учителят някакви такива опити, че да им задава едни и същи въпроси. На една от лекциите на Младежкия окултен клас, преди да почне лекцията да говори, Учителят внезапно за всички казва: „Тоя път ще избираме цар на България!“ И се обръща към Георги Радев. Казва му: „Тебе ако те направим цар на България, ти какво смяташ да направиш за България?“ Георги Радев веднага казва: „Аз се отказвам. Да ми предложат такава длъжност, такава задача аз не мога да изпълнявам и затова не мога да кажа какво ще направя. Отказвам се от поста когато ми предложат това“. Учителят отговаря: „Добре щом се отказваш, ние те освобождаваме“. Тогава се обръща към Николай Дойнов и му казва: „Ако тебе те направим цар на България, ти какво смяташ, какви идеи имаш, за-да направиш, да подобриш България изобщо, тя да има един нормален живот?“ „А-а, аз не искам, аз искам да бъде Крез“, отговаря Николай Дойнов. „Какъв цар, аз искам само богатство“. Учителят казва: „Не искаш ли да бъдеш цар?“ „Не искам.“ „Ами добре, рекох, ще имаш богатствата, но ще видиш какво ще ти донесат. Щом не искаш ние те освобождаваме“. А тука трябва да кажа, че години наред след това в тия комунистическите години след като Николай се беше върнал от заточението си в концлагера в Белене, веднъж на Витоша, на Присоите там където се събирахме аз му казах това. Николай обаче за моя изненада не си спомни такова нещо. Това като му казах за Крез: „О-о-о, разбира се, аз искам да бъда Крез, и сега искам да бъда Крез.“ Но нищо не си спомня за това, което е било, но за Крез си спомня. Това е мечтата му. След като приключва с Николай Дойнов, тогава Учителят се обръща към Иван Антонов. „Тебе ако те направим цар, ти какво ще направиш?“ Иван започва така както отговаря Георги Радев: „Ами и аз се отказвам, не искам да бъда цар“. Тогава Учителят казва: „А-а, рекох, не, ти искаш, не искаш, ще бъдеш цар на България, но кажи какво ще направиш ако те направим цар на България?“ „Вече не е ако те направим цар на България, но вече тебе ще те направим!“ Тогава бай Иван казва: „Ами ако такава задача ми се възложи, аз ще обърна най-голямо внимание на образованието“. Учителят тогава добавя: „Добре, ще те видим тогава какво ще направиш“. И приключва. „Вече избрахме цар на България! България има цар. Следващия път ще избираме царица.“ А бай Иван си мисли на ума: „Ами дано да не избираме царица“. И наистина следващия път не се избирало царица и по-следващия път, изобщо царица не се е избирало. Та цар на България имаме избран, но царица нямаме. Представям си ако бяха избрали царица колко ли кандидатки щеше да има на Изгрева. Там нямаше да има отказ, дори щяха да се предлагат сами. Царица е това, не е шега работа.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...