Jump to content

17. Вестникарската защита


Recommended Posts

17. ВЕСТНИКАРСКАТА ЗАЩИТА

Искам да разкажа за случката с реагирането във вестниците. Наистина както Галилей Величков в своите спомени разказва, че ние Братството сме били обект на атаки от вестниците по линия на поповете, на официалната религия явно, но по отношение на това, на реакцията на бай Иван и на реакцията на Учителя той нещо бърка. Затуй аз ще я разкажа,а пък неговото разказване ще остава. Аз от бай Иван съм го слушал много пъти и си го знам как е. Учителят е четял вестници, носили са му ги, а пък особено през военните години е държал да следи събитията как се поднасят чрез вестниците. Даже знам, че веднъж, но за съжаление трябва в потвърждение на това къде е сега бай Иван да ми каже за това как Учителят се е изразил за Хитлер. Имало е в един вестник на първа страница Хитлер, снимката му на цялата първа страница. Учителят я гледа, а бай Иван през това време минава край Учителя и Го вижда. Учителят го вика и му казва: „Виждаш ли го тоя“, и сега точно туй не мога да си спомня каква дума е употребил Учителя, но тя е била негативна по отношение на Хитлер. И то свръхнегативна. Обаче тая дума ми се е изличила, знам че е негативна, но сега колкото и да търся негативните думи, не мога да я намеря в паметта си. Представям си бай Иван как ми го разказваше, представям си как ми изобразяваше колко строг е бил Учителят и като че ли бай Иван е виновен. Бай Иван така ми казваше: „Като че ли аз съм виновен, че Хитлер така прави и така постъпва. Строго ми казва, ти знаеш ли аз какво ще го правя тоя?“ Какво ще го прави. Какво ще го прави не знам, но знам, че изказването е в негативна форма, че Учителят е много недоволен от това, което е направил Хитлер. За съжаление ето това съм го забравил. Но го знаех... Та това е във връзка с вестниците. Учителят е четял вестници и е искал да знае събитията, които са ставали. Сега по повод на едно описание срещу него във вестниците. Учителят е прочел, видял, а при какви обстоятелства, как е станало, така че бай Иван е бил там и той прочита какво е писано срещу Учителя във вестника. И като прочита и коментират с Учителя, бай Иван казва: „Учителю, да взема да напиша аз една статия-опро- вержение на това!“ Учителят казва: „Ами напиши!“ И бай Иван взема и какъвто си е изпълнителен, пък щом Учителят каже нещо, отива си вкъщи, сяда и написва една статия страхотна и ги ликвидира. Учителят като му казва напиши, напиши я, казал и я донеси да я прочета, да я прегледам аз. И така бай Иван я написва и я занася. Учителят я прочита, харесва я и казва: „Добре“, и му задава въпроса: „Ами сега къде ще я отпечаташ?“ „Ах, Учителю, как къде, ами аз работя в „Зора“, той е официоз, аз в него вестник ще я отпечатам.“ „Ами, добре, напиши я, отпечатай я“. И бай Иван взема статията и си тръгва, вероятно от приемната, нали там ги е приемал. Обаче тъкмо си тръгва, Учителят го вика и му казва: „Слушай какво, я по-хубаво не я отпечатвай! Не е необходимо, пък виж какво и да я отпечаташ и да го напишем това, те пак същото ще си мислят за нас. Пък ако искаш да знаеш ние управляваме не само България, но и целия свят управляваме“. Щото статията във вестника е била по повод на това, че Учителят се бърка в политическите събития на страната и целта е била да се докаже, че това е измислица. Но Учителят точно това казва: „Ако искаш да знаеш, ние управляваме не само България, но и целия свят ние го управляваме“. Така е тая случка с вестниците, за която споменава Галилей, но той казва, че бай Иван ходил, написал статията, че е свирил с цигулката и т.н., което за мене, аз не го знаех, макар че аз прекарвах с бай Иван осем години всеки ден и всяка вечер. Всички вечери заедно с него до най-рано до 10,11,12 часа. Неделите сутрин от 4 часа до вечерта до 10 прекарвахме заедно. Бай Иван не виждаше вечерно време, имаше така наречената кокоша слепота. И в тъмното не можеше да вижда. Аз сутрин отивах неделните дни, когато отиваме на Витоша, сутрин отивах при него, той ме хващаше под ръка и двамата отивахме до автобусната спирка един до друг. Аз го водя, той се държи за мене. Отиваме на автобусната спирка, качваме се, отиваме на Симеоново, но тъмно, в тъмнината и продължаваме нагоре. Това зиме, лете, дъжд, сняг, виелици, това няма никакво значение. Ние отиваме на Витоша. И през целия път ние разговаряме. Или за астрология или за някакви случки, или за това, или за онова, за всичко и по тоя начин, това гдето казах, че съм ги слушал и един път, и два пъти, три пъти и десет пъти съм ги слушал. Един път по един повод, втори път по друг повод, по най-различни поводи нали, за да се подкрепи дадена теза той ми ги е разказвал и така, че аз ги зная и просто претендирам да ги зная тия неща по-добре от всички останали наши приятели, защото аз бях единствения и последен човек, който беше плътно до бай Иван Антонов Изворски.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...