20. Новото учение иска нови методи

[Ани]

20. НОВОТО УЧЕНИЕ ИСКА НОВИ МЕТОДИ

Било е на съборите, когато са ставали вече на Изгрева. Кой събор точно не мога да кажа. Но след като е приключил събора много от нашите приятели са били учители и тия учители са решили да помолят Учителят да им държи отделна беседа, вече след като всичко е приключило. Учителят се съгласил. И наистина на поляната Той им е изнесъл една беседа. Вероятно може би брат Боев я е стенографирал. Но на тая беседа е присъствал и бай Иван. След като свършила беседата един от учителите се оплаква на Учителя: „Аз там където съм учител в село или град, няма никакви условия да се разпространява Учението. Нито салон може да се направи, нито някаква стая, изобщо няма условия и аз просто не мога да разпространявам Учението без тия условия“. Просто той иска Учителят да му подскаже, като какво може да направи, за да могат да се създадат тия условия. И тогава за учудване на всички и на бай Иван най-вече, Учителят казва: „А-а, ама вие как мислите, Новото Учение да го разпространявате по старите методи и по старите начини ли? Не, Новото Учение се разпространява по нови начини, по нови методи. За Новото Учение не е необходимо нито салони, нито църкви, нито каквито и да било сгради. Новото Учение може да се разпространява по всякакъв начин, без да има наличието на тия средства. Просто живота ви ще бъде така устроен, че вие да разпространявате Новото Учение. За Новото Учение не са необходими никакви салони“. И това на мене ми се е набило, така ми се е врязало, а с бай Иван много пъти сме коментирали за това и най- вече след като станаха всичките тия събития на Изгрева, когато го отнеха салона и на всичкото отгоре и прокурора взе, че го каза съвсем същото в съда. Добре, но аз съм бил там, как се възприе това нещо? Аз понеже съм от друго поколение. Ами никой не обърна внимание на това изказване изобщо. Да. Те всички бяха съсредоточени в това, да се оправдаят, да не понесат никакви последствия, да няма осъдени. Всичко да излезе така безобидно. Мисля, че те бяха така на крива посока. Може би включително и аз. В такъв смисъл. Аз затуй казвам, ако не беше бай Иван може би посоката ми на движение щеше да бъде някак съвсем друга. Аз съм патриархално възпитан. Нито обичах да мия чинии, нито да готвя, нито това или онова. А пък майка ми забраняваше изобщо да се доближавам до долапа, до тия места. „Ти си мъж, ти сядаш и ти се сервира и такова нещо няма, няма такива работи.“ Сега помагам ли? А при бай Иван коренно се промени всичко. Аз сега не помагам или ако помагам то е съвсем повърхностно. Но мисълта ми е, че аз се научих дори и да готвя, да си услужвам и там в квартала, щото той не беше само Изгрева с наши приятели, беше и с външни хора и си поддържахме квартирата така, че викаха, ами вие си поддържате квартирата по-добре отколкото някоя мома. Така в квартала бях известен наоколо от живущите. Но това е благодарение на бай Иван, а не на другиго. И да се върнем на съдебния процес.

И Елена Андреева обръща внимание на това, че наистина никой не обърнал внимание на думите на прокурора. Всички бяха съсредоточени, Жечо Панайотов и Борис Николов да бъдат оправдани, че правосъдието е на грешна посока и т.н. А никой не обръщаше внимание на това какво говори другата страна. Всеки гледа себе си да реши. Вярно, че нашите хора бяха прави, но те не се задълбочаваха. Имаха хубави изказвания, даже си спомням изказването на Методи Констанстантинов. Ставаше дума за книгата „Учителят“. Там нали един от авторите е и Методи Константинов и беше атакуем, че са я издали на френски език. И тогава Методи задава въпрос на съдиите, които са отпред и ги пита: „Абе вие ме обвинявате или ни обвинявате всичките нас, така и така, но вие чели ли сте тая книга?“ Ония викат: „Не сме“. „Ами като не сте я чели защо, за какво ни обвинявате? Вие не знаете в какво да ни обвинявате. Някой ви казва и вие приказвате. Но за да ни обвинявате и за да искате от нас вие трябва да я прочетете. Вие не сте я прочели, а искате да спорим и да приказваме и да ни съдите за това. Как ще ни съдите след като вие нищо не знаете за нея?“ Това беше наистина един аргументиран отговор и смел отговор по това време. Ти да атакуваш правосъдието, тогава то беше така наистина повече от геройство. Методи имаше много други работи, на които аз се надсмивах. Но тука той имаше куража да се яви там и да каже право в лицето така както са наистина нещата. Та мисълта ми е, че наистина всички бяха съсредоточени в своята защита, та изпуснаха другите неща, съществени неща. За тях Учителят беше говорил в Школата Си.