Jump to content

22. Дядо Благо


Recommended Posts

22. ДЯДО БЛАГО

Сега мога да разкажа за дядо Благо. Ще започна от това как бай Иван е взел призванието, за което бяхме споменали. Това е много интересно. Дядо Благо и брат Иван са били много големи приятели. Общували са като бай Иван е отивал сутрин у дядо Благо или дядо Благо е отивал у бай Иван. Заедно са закусвали. Някой път дядо Благо правел попара и идва при бай Иван и му викал: „Ти, господине, сега обичаш ли баница?“ Бай Иван отговарял: „Ами обичам, как да не обичам“. „Ами тогава щом обичаш, заповядай! Аз имам баница“. И бай Иван тръгва с дядо Благо, отиват у тях, като влизат вътре, гледа бай Иван на масата две големи паници похлупени отгоре. Дядо Благо разкрива едната паница, поднася я и казва: „Ето, заповядай, господине!“ Бай Иван гледа: „Ах, ама ти нали баница...“ и дядо Благо гледа изненадано: „Ах, чудна работа, ами тя баницата се обърнала на попареница!“ И така в един хумористичен вид те са общували много сърдечно. Той има много такива скоропоговорки, пословици, гатанки. При едно такова общуване на дядо Благо му идват гости. Поглеждайки през прозореца той разбрал кои идват и бил недоволен от посещението им и казал на бай Иван: „Ти стой сега в тая стая, аз казал ще изляза да ги посрещна и бързо, бързо ще ги отпратя. Не ми са приятни, сега за какво идват“. И наистина той излязъл, а пък бай Иван докато чака да свърши тази операция дядо Благо, какво да прави и взел да разглежда библиотеката му. Така, така беседите подредени, които са издадени, които са подвързани и бай Иван казал: „Абе я чакай да видя аз това старче какво чете толкова много“. Започнал и дръпнал една беседа и отваря. И когато отваря гледа вътре в беседата едно тесте с хартия - нещо написано. Изважда го и започва да чете „Призвание към народа ми“ и така, така... Ах, тоя старец има нещо от Учителя, а на мене нищо не ми е казал до тоя момент. Взема го и го слага в джоба си. Затваря беседата и пак я връща на мястото й. Дядо Благо се връща, изпратил гостите по живо, по здраво, продължават си разговора. Бай Иван ни лук ял, ни лук мирисал, нищо не споменава на дядо Благо. И сега вече бай Иван търси начин пък той да се измъкне. Измъква се и отива и първата му работа е да го прочете. Прочита, нещо непознато за него. Събитието е станало значи преди 1937 г., защото дядо Благо си заминава от тоя свят 1937 г. Прочита го бай Иван и вика: „А, това нещо трябва да се препише. Тогава намира не знам при кого, как, дали е използвал Елена Андреева или Паша, или някой друг да му го препише на машина, но някой го преписва на машина. Преписват му го в един, два, три и повече екземпляра и той за себе си остава, на друг дава, на които смята, че трябва да даде и така след свършване на тая операция той пак отива на гости на дядо Благо и при подходящ случай слага посланието пак на същото място, където си е било. Минава известно време, обаче вече започнало да се шушука, да се говори, че има нещо от Учителя, което досега никой не е знаел. И наистина, че никой не е знаел. Само са знаели тримата първи ученици на Учителя и дядо Благо, защото пък дядо Благо от своя страна е бил близък приятел с Тодор Стоименов. А Тодор Стоименов е един от тия трима ученици и той го е имал. Вероятно така, като добри приятели на двамата той е дал някакъв екземпляр, преписан и на дядо Благо. А те двамата често са ходили на Витоша. Тука ще вмъкна и един случай между двамата. Дядо Благо е възрастен, но е по-пъргав, по-раздвижен, по не се уморява. Тодор Стоименов по се уморява, по е слаб физически, по-немощен. И като вървят, трябва да си почиват, най-вече Тодор Стоименов. Дядо Благо вижда, че Тодор Стоименов има нужда от почивка, обаче ако му каже: „Тодоре, дай да си починем“, той пък се засягал. Не му било приятно да смятат, че не може да върви като другите и имал амбицията да бъде пръв. За да не засегне личните му чувства дядо Благо търси някаква подходяща форма. Така веднъж като го вижда, че е доста уморен и че няма намерение да се спира, пък може да бъде и фатално за него, извикал му: „Тодоре, абе какво е онова там долу гдето се вижда?“ Стоименов се обръща гледа, гледа, не може да види за какво става дума и пита дядо Благо: „Абе, дядо Благо, за какво става дума? Не мога да видя“. „Ами и аз не мога да разбера. Виждам нещо, ама какво е не мога да разбера. Кон ли е, комар ли е, не зная. Ти не можеш ли го видя?“ Та така пак в хумористичен вид дядо Благо общува с Тодор Стоименов и докато се разберат за какво става дума, за кон или за комар, нали през това време Тодор Стоименов си отпочива и после пак продължават. В такива случки им е минавал така живота.
Сега да се върнем пак към Призванието. Започва да се шушука тук и там и стига до ушите на дядо Благо и на Тодор Стоименов. Те почват да се съмняват един в друг. Кой е предателя сега? Нито единия, нито другия. Кой е издал тайната? Понеже бай Иван и дядо Благо са приятели, дядо Благо чувства нужда да се оплаче, да си каже някому мъката. И на кого, на кого, на бай Иван. И той се обръщал към него, тъй като разликата в годините им била доста голяма, той се обръща към него с думата „дете“. Вика: „Дете, пък да знаеш, нещо някой е направил, ама как е направил, аз не съм виновен, никому не съм го дал“. „Абе какво има бе, дядо Благо?“ Или се обръщал към него със „старче“. „Какво има бе, старче?“ „Ами тъй и тъй работата. Има едно Призвание от Учителя, което се пази в тайна, обаче сега то се е разпространило. И как се е разпространило като само аз го имам и Тодор Стоименов. Не мога да разбера. Аз не съм го давал никому. Тодорчо и той твърди, че никому не го е дал“. Тогава бай Иван разбира, че вече работата е станала явна. Казва: „Ами виж сега, дядо Благо, работата е тъй и тъй“ и разказва как е станало събитието и как той е извадил свитъка, обаче дядо Благо казва: „Ами сега как, Учителят ме ще ме изкара виновен!“ Тогава бай Иван съвсем откровено поема отговорността, готов е да поеме последствията от това нарушение и няма намерение да се спотайва, готов е да поеме последствията от своите действия. Вика му: „Старче, отиваме при Учителя и ако трябва на мен да се кара или изобщо някакво наказание, аз си го поемам. Аз съм виновен“. И наистина отиват при Учителя и обясняват как стоят нещата и тогава Учителят възприел курса, че не е необходимо, че не е станало нищо лошо и че никой не е виновен. Като са го научили хората, нека го знаят, нека го четат и да се ползват от това, което е казано в Призванието. Така безконфликтно и безболезнено е станало излизането на бял свят на това Призвание, което дълго време е било притежание само на няколко души.
Забележка на редактора:
То бе публикувано със съответни бележки към него в „Изгревът“, том III, на стр. 3-41.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...