Jump to content

24. Общата молитва


Recommended Posts

24. ОБЩАТА МОЛИТВА

Няколко думи пак за дядо Благо. Аз притежавам един оригинален протокол от 1945 г. след заминаването на Учителя на 27.XII.1944 г. Те на 1.януари 1945 г. се събират 25 човека и си правят един съвет с различни комисии. И почти всички, които са 25 човека си влизат в тези комисии: просветен съвет, финансов съвет, домакински съвет и т.н. Изобщо всички, които са влезнали се самоизбират и си определят ръководство. Това, което казвам е точно така. Само, че на времето дядо Благо е имал доблестта да подчертае и да си признае, че са се самоизбрали, докато тия сега нямат тая доблест, а мислят, че правят велики дела, а път те правят най, най-обикновени. Искам да кажа, че дядо Благо, неговото така да кажа име, истинското му име по паспорт да се изразя най-разбрано, е Стоян Русев. Дядо Благо е негово прозвище, което той си е сложил сам, когато е създал списанието „Славейче“. На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата главно. Създадено е за децата. В него той си слага псевдонима „дядо Благо“. От тогава нататък всички почват да му викат дядо Благо и така си остава известен като дядо Благо. Искам да отбележа, че той е бил 40 години учител на децата и в този си трудов стаж професионален, веднъж е бил назначен за учител в едно турско село. Така отива там да приеме назначението си и да започне дейността си като учител, вижда, че бива приет неблагосклонно, дори враждебно от населението, което било в по-голямата си част турско. Замислил се по какъв начин да пробие и да предразположи хората към себе си, за да си изпращат децата на училище и не можал обаче нищо да измисли. Но за да направи контакт с хората, нали хората се събират обикновено повече в кръчмите и контактуват помежду си. Той отива в кръчмата, но никой не иска да прави контакт с него. Той продължава да стои. По едно време един от присъстващите - турчин става и излиза от кръчмата, а мюсюлманския обичай бил такъв, че всеки си определя времето когато се моли на Аллаха. Така, че турчинът като излязъл си постлал килимчето, коленичил и започнал да се моли. Дядо Благо като разбрал това нещо се обърнал към присъствуващите в кръчмата и ги запитва: „Какво прави нашия приятел там навънка?“ Те отговарят: „Как какво прави, ами моли се!“ Той забелязва: „Ами щом той се моли, ние защо трябва тука да стоим и да си пием ракията? Ами щом той се моли и ние трябва да станем и да се молим заедно с него“. Дядо Благо става и отива при турчина навън също да се моли. Другите турци постояли, постояли, спрели да говорят и да пият и излезли и започнали също да се молят. Когато свършва молитвата на първия турчин и те влезли отново в кръчмата. Този момент именно бива оценен от турците съселяни, неговото отношение към Аллах му отваря вратата и те го приемат и от тук насетне той е вече в много тесен контакт с тях и няма вече проблеми, всичко тръгва по реда си и той си изкарва учебната година от начало до край безпрепятствено и накрая на годината го изпращат с обич и уважение. Така той спечелил уважението на населението в тоя край, което от начало не искало да го приеме благосклонно.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...