30. Приумиците

[Ани]

30. ПРИУМИЦИТЕ

Сега искам да кажа едно изказване на Учителя, което го знам от бай Иван. В беседи може да го има, аз не съм го срещнал, но от бай Иван го знам. Учителят е казал така: „Никой няма право да ми отнема повече от пет минути в годината за свои лични проблеми, за свои лични работи“. Това изказване Учителят го е направил кога и как не знам, но го зная от бай Иван. Бай Иван си го знаеше и му беше винаги в ума и той не е злоупотребил никога с това изказване на Учителя по отношение на нашите приятели. Знам обаче, че те никога не са спазвали това от бай Иван и че са Му отнемали много време за лични такива проблеми да решават при него. Има някои приумици, които са ставали. Знам, че някои от нашите сестри 10-12 сестри, между които е била Катя Грива и Теофана Савова са решили, че трябва три пъти на ден да ходят при Учителя и да Му целуват ръка. И наистина те са го правили това. Всеки ден, от както им е дошло на ума, ходили, отиват, качват се по стълбичките горе, където Учителят се намирал по това време в стаята си, чукат, влизат една по една, целуват Му ръка и си отиват. Това само. Те сметнали, че това трябва да го правят. Кой им казал? Те са твърдели, че това бил казал Учителят. И го правели дълго време. Бай Иван гледа тая работа и се тормози, ядосва се, че не спазват това, което Учителят е казал. Чуди се как да вземе мерки. От една страна знае, че не трябва да прави скандали на Изгрева, защото и това е казал Учителят. От друга страна иска да прекрати това своеволие от тяхна страна. Дълго като мислил какво да направи, най- после решил, че може да постъпи най-безобидно. Взема една обикновена машинка за флайтокс, това е чисто и просто пулверизатор, машинка с една помпичка духва във въздуха течността от резервоарчето и от налягането, което се образува накрая на отвора въздуха причинява излизане на течността от резервоарчето във вид на мъгла. Той обаче не слага такава течност, която да причинява някакви поразии като химикал, а взел мастило. Напълнил резервоарчето с мастило, взел машинката, понеже нашите сестри са смятали, че винаги трябва да бъдат облечени с бели дрехи и те били с бели рокли облечени и отиват при Учителя. Бай Иван ги пресреща пред оградата, преди да влезнат и започва да ги пръска. И така оцапва роклите им със синьо мастило и те не могат така да се явят при Учителя. Така днеска тъй, утре тъй, той успял няколко дни да ги откаже от това им внушение, за да ходят те по три пъти на ден при Учителя.

Вероятно са се оплакали, но това не си спомням да ми е казал бай Иван, нали Учителят да го е извикал и да му е казал нещо да прави или да не прави. Не, просто е престанало известно време това посещение, което те са правили непрекъснато. Възможно е да са се оплакали, но как е решил въпросът Учителя, не знам.