32. Влад Пашов и двата пожара

[Ани]

32. ВЛАД ПАШОВ И ДВАТА ПОЖАРА

Сега няколко думи и за брат Влад Пашов. Влад Пашов беше съсед на бай Иван. Той е роден на 11.IX.1902 г. в село Поибрене, Панагюрско. Доколкото си спомням, той е бил ученик на брат Боев, защото Влад Пашов е получил средното си образование в гр. Панагюрище и брат Боев е бил учител в Панагюрище. И Тошко Симеонов, Пантелей Карапетров са били все ученици на брат Боев. А брат Боев е бил проводника, който е станал причина тия наши приятели да станат ученици на Учителя. За Влад Пашов много биографични данни не си спомням, но това го зная със сигурност. Той е живял на Изгрева на същото място там където беше и бараката на бай Иван. Те са били две отделни бараки наблизо, разположени една до друга. Един ден обаче по някакво невнимание на Влад Пашов му се запалва бараката. Той я подпалва и тя изгаря. И тогава Учителят е бил много недоволен и е наредил и казал: „Влад Пашов да не живее на Изгрева. Да иде да живее в града“. И наистина чичо Влад, както му казваха и други като мене, чичо Влад отива, той бил млад по това време, не е бил чак чичо, но той отива и живее в града. Минава известно време, може би година или две, не мога да кажа точно, но един ден бай Иван гледа, че чичо Влад носи материали и ги струпва там наблизо до бараката където си му е била. Струпва, струпва материали за градеж. А бай Иван знае, че Учителят е казал той да живее в града и да не си прави барака там. А не знае Учителят да е казал, да е отменил това нареждане. Нареждане е може би по-груба дума и Учителят не е ползвал тази дума, нито заповеди да е издавал. Да, препоръка. Не зная да е отменил тая препоръка, да се върне чичо Влад да живее на Изгрева. Бай Иван решава да отиде при Учителя и да разбере тая работа. Отива и казва на Учителя, че брат Влад струпва материали да си гради отново къща. „Вие какво ще кажете?“ Учителят се усмихнал и казал: „Нека да се върне да живее тука“. Бай Иван се зарадвал много и при едно идване на Влад като докарва някакви материали, му казва: „Влади, Учителят е съгласен да си направиш барака тука и за да не хабиш повече материали вземи и ползвай едната страна на моята барака и по тоя начин ще направиш една стена по-малко. Използвай едната страна на бараката ми и си залепи бараката до моята“. И наистина чичо Влад си направил бараката точно до тая на бай Иван и тях ги делеше само една стена, т.е. стената, която си беше и без това стена на бараката на бай Иван. Те друга стена помежду си нямаха. Така до разтурването на Изгрева чичо Влад и бай Иван живееха заедно. Заедно в такъв смисъл, че ги делеше само една дъсчена стена и винаги когато имаше някой при единия, другия чуваше вътре, че има някой, че се говори нещо. Това не ги притесняваше, нито единия, нито другия в моя дълъг живот заедно с бай Иван и с чичо Влад. Никога аз не съм чул някой да каже нещо за единия или за другия или да се оплаче от това, че единия е приказвал и че има хора, че другия се притеснил, такова нещо аз през цялото време не съм чул, нали да има някакво взаимно оплакване да е имало на трети лица. Така че те си живяха през всичкото време заедно до 1964 г. когато бай Иван си замина, а след туй пък чичо Влад от властите беше изваден от тая барака да живее. Дадоха му квартира някъде в квартала Борово, там го изместиха да живее. Известно време бараката на бай Иван беше квартира на Ганка Бончева, за която казах преди малко, че е домакин на туристическата стая на Черни връх. Тя заедно със сестра Ружа Чернева живееха заедно известно време в тоя период ,защото пък тяхната барака, която беше близо до бараката на Игнат Котаров, на Желю Тонев, нея барака я събориха не зная защо, не си спомням в момента и „Жилфонд“, което се занимаваше с жилищното настаняване я прехвърли да живее в бараката на бай Иван. Те там я преустроиха, помодернизираха, нагласиха така, че да им е удобна за тях двете, така че от 1965 г. нататък бараката на бай Иван съществуваше, но беше в подобрен вид. Така чичо Влад си живее в тази барака съвместно съжителство с бай Иван.

Важното, което искам да кажа е това, че и мен ме занимаваше дълго време пък и сега редактирането на беседите, т.е. представянето им в печатно Слово вече, в редактиран вид, което нашите стенографки са го правили. Редактирали са Словото без позволение на Учителя, вероятно така на своя глава. Защо изхождам от това, защото съм имал разговори и със стенографките, най-вече с Елена Андреева и с Влад Пашов, който е бил очевидец и е присъствал на едно изказване на Учителя по отношение на стенографките. По някаква причина чичо Влад е бил при тях, стенографките, които са живеели на Изгрева, близо до салона в техните бараки, които те са си наричали парахода. Чичо Влад е бил там и в един момент идва Учителят много строг и започва да им говори на тях. Изказването им е така, цитирам дословно чичо Влад: „Вие мислите, че аз не разбирам от български език, че аз не зная български език, че аз не разбирам от българска граматика, че аз не зная българска граматика. Няма да ми редактирате, да ми преправяте думите и Словото!“ Това е изказването на Учителя към стенографките, което аз съм запомнил от чичо Влад, защото той пък по професия беше печатар и известно време е печатал братските беседи, когато след заминаването на Учителя на Изгрева се е създала печатница и той е бил как да кажа най-вещия в областта на книгопечатането както и един наш приятел Димитрий. Брат Димитрий го знаехме, който живееше при сестра Анка Каназирева. Бараките им бяха една до друга. Димитрий Иванов мисля, че се наричаше. Те са работили там в тая печатница. Мисля, че и Марчето Петрова е била също там на работа. Понеже професията на чичо Влад е била такава, свързана с печатането и с печатането на беседите него го е вълнувало много и е бил свидетел по тоя начин на изказването на Учителя. Имайки предвид неговото изказване съм разговарял по тоя въпрос и с Елена Андреева и тя ми каза, че е вярно това, но казваше, че мисли, че има някакво право, че винаги говоримото Слово се предава по един начин, има и допълнителни средства за уяснява- не на мисълта, докато превеждането на говоримото Слово в писмена реч вече не може точно да се предаде, така смята тя. В същото време или пък ако се е налагало да се прави някаква редакция тя е трябвало да бъде съобразена със становището на Учителя, още повече, че по това време Той е бил на тоя свят и те са имали възможност да правят такова нещо и мисля, че след това те са го правили. Във връзка с това трябва да кажа, че издаването на беседите се е вършило от най-различни наши приятели, между които е бил Славчо Печеников, тук в София и печатница „Малджиеви“ в Русе. Но мисля, че те не са били много акуратни по отношение на това и не са го правили безкористно, което е много важно според мен, за да стигне до там, че Учителят да се наложи да вземе печатането на беседите в свои ръце. И периода, в който това печатане на беседи е било под прякото ръководство на Учителя се отличава от беседите, които са били, а са се издавали до тогава и след това. Учителят е държал те да бъдат на най-хубавата хартия и наистина когато ви попаднат беседи, които са напечатани на хромова хартия, на лъскава хартия, добре подредени, добре всичко направено, висококачествено за онова време, което е имало възможност в техниката, това е в периода, в който Учителят е ръководил пряко отпечатването. Преди това и след това беседите нямат много добър, качествен вид. Това е, което искам да кажа същественото и в този момент ми идва на ума за чичо Влад живота на Изгрева и печатането на беседите. Та той видя двата пожара на Изгрева - видя как изгоря собствения му дом и видя как стенографките преправяха Словото на Учителя.