33. Питката

[Ани]

33. ПИТКАТА

Има един случай станал на Витоша, на Бивака. Било е хубав летен ден, горещ бих казал. Нашите приятели са били на Бивака доста хора. Бай Иван не е можел по някакви причини да тръгне с първите групи, както е имал обичай да бъде с първите горе заедно с Учителя на Бивака. Той е закъснял. Пристигнал е може би към 11-12 часа, когато беседата е била свършила. Изморен от горещината, но и както винаги нямащ нищо в раницата с изключение канчето за вода и малко чай. Бай Иван употребяваше руски чай, черен. Това му е останало от живота, който е прекарал съвместно със сестра Паша и сестра Аня, когато е живял у тях. Там се е научил да пие китайски или тъй наречения руски чай и кафе. Кафето е научил преди това, още когато е бил при кафеджия в София, но чая го е научил да го пие така и той си остана до последния ден, че пиеше чай и закусваше с чай, руски чай. И така пристига бай Иван в този горещ летен ден на Бивака и си сипва в канчето гореща вода заедно с чая и пие едно, второ, трето канче и така задоволява, балансира влагата в организма си. Него ден обаче една сестра е донесла брашно и на Витоша е омесила една питка и когато вече всички са пили гореща вода, използва жаравата образувана от многото изгорели дърва и слага тази питка на огнището в жарта и тя се опича там. Той не знае за приготовлението. Изпива горещата вода, а в това време питката се е опекла. Когато бай Иван се е напил достатъчно с горещата вода, на чай, сестрата изважда питката от жарта и бай Иван я вижда и си казал на ума: „Ех, сега да имам половината от тая питка много хубаво ще ми дойде“. Но това той само си го помисля. А сестрата изважда питката и я занася на Учителя. Учителят я увива в една кърпа, която Му е поднесена от сестрата, коя е сестрата не мога да кажа, може бай Иван да ми е казал, но това е изчезнало от мене. Ако тя е на тоя свят и после се случи да прочете това нещо, може би ще каже сама коя е. Учителят взема питката в тая кърпа, увива я и я слага настрана до себе си. След половин час Учителят изважда питката, взема един нож и разрязва питката точно на две равни части и подава едната половина на бай Иван. Бай Иван взема питката половинката и полека, полека и я изяжда. Като я изяжда Учителят му задава въпроса: „Е, как е, хубава ли е питката?“ А бай Иван вика: „О, Учителю, великолепна беше!“ А Учителят му отговаря: „Не бързай да се произнасяш. Фактор за храната не е езика, а стомаха. Ще видим след половин час какво ще каже стомаха ти“. И наистина, бай Иван ми разправяше, че след половин час е имал такива болки в стомаха, такива неприятности, че се наложило да повръща и чак след това се успокоил стомаха му и се наложило пак да пие топла вода и той тогава отива при Учителя и казал резултата от яденето на тая питка. Учителят тогава му казал: „Аз знаех, че тази питка не е хубава, защото брашното, от което е направена е старо и не е качествено. Но понеже ти много силно пожела, аз затова ти дадох да видиш резултата от желанието си“. Това е опитността, която има бай Иван с питката и с Учителя.