Jump to content

42. Побоят над Учителя


Recommended Posts

42. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

За тоя случай с побоя над Учителя станал през лятото на 1936 г. много наши приятели са се изказали. Всеки от своя ъгъл, как го е видял, как го е чул и как е бил свидетел и как се е отразило в неговото съзнание. И вероятно всеки за себе си е прав. За да се допълни картината искам да кажа какво е станало с бай Иван точно в тоя ден. Денят е бил топъл, слънчев, приятен, завършил е обяда и много от нашите приятели са се оттеглили по различни поводи да се занимават с различни занимания. Никой не е знаел какво събитие ще следва. Бай Иван няма никаква външна причина, но психическото му състояние е много така натегнато, без желание за нищо, едно състояние от което не може да излезе, тежко поносимо, макар че външни причини няма. Отишъл в салона и вътре в салона никой е нямало и той отворил пианото и започнал на него да свири някакви минорни гами, гами само минорни, които така отговаряли на състоянието му и се мъчи чрез тоновете да излезе от това състояние. Но не може. Движи се напред, отива в бараката, връща се, излиза и най-после решава, че може би има нещо при сестра Паша в града, където тя имала къща и решава, че трябва да отиде там и да види какво става и че може би това му състояние се дължи на някакви неприятности, които има там в къщата. Тръгва и отива в града. Отивайки вижда, че там нищо няма, състоянието му не се променя и се връща отново на Изгрева. Когато се връща, събитието за което всички приятели споменават, нанесеният побой над Учителя от някакви личности, е вече отминало и заминало. Обяснението, което си дава бай Иван е това, че Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, които са имали възможност да се намесят в събитието. Защото всички останали свидетели са били с такова психическо устройство и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в случката, в побоя. А такива личности като Иван Антонов,които нямало е да гледат примирено събитието са щели да се намесят. А вероятно това не е искал Учителят. Той е смятал, че трябва да понесе резултатите от събитието и никой да не попречи на това. Именно заради това Учителя е отстранил всички такива наши приятели, които са можели да се вместят, да попречат на изпълнението на тоя акт. Той е знаел, очаквал събитието, допуска го, за да може да го разреши по начин, където и Великият Учител да покаже на хората как се преминава през страданието и какво значи Голгота. Накрая с парализираната ръка на Рила написва „Бог е Любов“. Идва ден и Той оздравява. Продължава своята работа до 27.XII.1944 г.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...