12. Любомир Лулчев

[Ани]

12. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Тука като бяха евакуирани от бомбардировките, Учителя беше тука, а Лулчев беше евакуиран в друго място в друга къща в селото. И дохожда тука и седи на вратата, но Учителя не го пуска. Седи по два, три часа и най-после го пуща Учителя. И така това продължаваше време. Все така. Всеки ден идва и все Учителя го задържаше и най-после веднъж като излезна от стаята на Учителя дрехите му бяха мокри, като че е от баня излезнал, И го питам: „Брат Лулчев, защо Учителят ви не пуска толкова време седите на вратата, и сега като излизате толкоз сте измъчени и измокрени от пот?“ Той каза така: „Ще ти кажем брат, ама в момента не можем да ти кажем нищо“. И така продължаваше.

Един ден пак дойде по това време, Учителят ни беше отишъл на екскурзия на Витоша, на връх Острец с всички братя, които имаше тука при мене. Той дойде тука по това време - Лулчев. Запита: „Тука ли са нашите хора?“ Викам: „Няма ги, Учителят ги отведе на Витоша, на връх Острец“. „Ето, ще ти кажа моята история, ама тука не смея на вратата да ти кажа нищо. Ще слезем долу на вънкашната маса и там ще ти разправя всичко“. Казвам му: „Сега аз нямам работа, ще те изслушам“. Слезнахме на масата и почна: „Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците. Но като гледам отсреща Учителят води руснаците и аз ида против Него“. Казва му: „Ти знаеш, че Учителят е велик Дух, защо идеш против Него, защо идеш насреща?“ Той каза: „Обичам германците. И ще ми видиш моята присъда, защо Учителят ми не прощава. Ето всеки ден се моля, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам“. И така като дойдоха комунистите в България, арестуваха го и най- после го хвърлиха под един руски танк, та го сгази. Това му беше присъдата. Това зная за него. Някои казват, че Лулчев е обесен. Но това не е вярно. Хвърлиха го под руски танк, та да го премаже и да го смаже, та да види как се водят германците на война срещу руснаците и на война срещу Учителя. Та го видя Лулчев и ние го видяхме, ама кой не го е видял ще го види. И като го види втори път ръка няма да вдига срещу руснаците и срещу Учителя.

Така си го знам и вие да го знаете. А дали ще го изпълнявате, това си е ваша работа.

По кое време идваше Лулчев? Лулчев идваше сутрин към осен часа и чакаше пред вратата на Учителя по два-три часа. Учителят го не приемаше. Най-после принуждаваше се и го приема ама винаги като излезне, аз като видим, че напрежение има нещо, един ден казвам, ще следим, защо Учителят го не приема и кога излезне толкова е уморен. И така единия ден, последния щом влезна тука веднага падна на колене пред Учителя и аз излезнах навънка да не гледам по-нататък. И кога излезе бе измъчен, изпотен до кости. Това е, повече не зная.