47. ТАКСАТА

[RPX]

47. ТАКСАТА

Бях канена на обед у един наш брат музикант - Атанас Минчев. След хубавия обед попяхме си малко, той посвири и започнахме разговор - споме­ни и интересни случаи из нашия живот - живота ни край Учителя. Той ми раз­каза няколко интересни случая, които аз разказвах по-рано. Един от тях ще разкажа сега:

„Обичах от дете музиката. На Изгрева дойдох с намерение да намеря условия да уча музика. Мина известно време, не се нарежда. Колкото не се нарежда, толкова копнежът ми се усилва. Най-после така се стекоха обстоятелствата, че съзрях изгледи за следване. Ще работя и ще уча. Ще ми помага и брат ми (Гради). Срокът за записване изтича, последният ден е, аз трябва да внеса таксата, а нямам пари. Брат ми беше в провинцията и не ус­пя да се завърне до този ден както ми беше обещал. Потърсих от приятели, от този, от онзи - нямат. Утре, в други ден, по-нататък може да се намерят пари, но днес няма. Притесних се силно. Най-после, кой знае как ми хрумна мисълта да поискам от Учителя. Като си дойде брат ми, ще Му ги върне. И макар и със стеснение закрачих бързо, бързо към Него. Изкачих се по стълбата, почуках. Учителят веднага отвори, сякаш е бил до вратата. В ръка­та си държи един бял плик и преди да Му кажа и дума, Той ми подава плика с думите: „Услужете си, рекох, и ги върнете. Тези пари не са мои, те са дадени за Господа." Аз останах слисан. „Благодаря, Учителю, много благодаря, раз­бира се ще ги върна веднага щом дойде брат ми". Отворих плика. Моето слисване беше още по-голямо. Сумата беше точно толкова, колкото ми беше нужна, нито стотинка повече или по-малко.

Изумен и зарадван аз благодарих още веднъж и литнах към академи­ята".