Jump to content

48. КАК ЛЕКУВАШЕ УЧИТЕЛЯТ. ПРОСТУДАТА


Recommended Posts

48. КАК ЛЕКУВАШЕ УЧИТЕЛЯТ. ПРОСТУДАТА

Идеята, с която започнах да пиша тези страници, беше да опиша някои спомени и опитности от живота ми край Учителя и на някои мои близки, ко­ито да покажат какво е бил и какво е направил Той за нас, най-обикновените хора. Но те са толкова много, че аз не зная как да ги подбера и подредя. Сега чак разбирам, какво е бил за мене, пък и за всички край Него във всекиднев­ния ни живот: и лекар, и Учител, и приятел, и съветник и баща.

Тук ще изложа някои случаи, за да се види, поне от малко, как Той лекуваше.

Беше Коледна ваканция. Пристигаме на Изгрева с приятелката си Буча Бехар сред нощ. Всичко живо се беше прибрало и заспало. Беше се прибрал горе и загасил лампите и Учителят. Ние се прибрахме в стаята за гости, без да се видим с Него. На другият ден сутринта към 9 часа отиваме да Го видим. Той вече отдавна е слязъл да приема посетители. В приемната нямаше никой. Ние застанахме на площадката до прозореца. Щом ни видя Той излезе. Аз се бях простудила при пътуването и,не се чувствувах никак добре. Той дойде при нас, изглежда бързаше и подаде ръка първо на Буча, без да каже нещо, после подаде ръка на мен, спира погледа си за миг върху мене, забелязал по израза на лицето ми, че не съм добре и пита: „Какво има?" Но когато да отговоря, Той е разбрал какво има, подрусва силно ръката ми, под­нася бързо своята към лицето ми да я целуна и допълва: „Весели да бъдете, бодри да бъдете." И изтича нагоре по стълбата. Но какво стана с мене? За миг сякаш се свлече към земята цялото ми неразположение и болките. Аз се почувствувах здрава, бодра и весела. „Буча, какво стана? Олекна ми! Всичко се свлече от мене."

Зарадва се и Буча. И докато се радвахме и разговаряхме, Той слезе от горе с няколко томчета беседи и бързо, и сериозен, без да ни погледне си влезе в долната приемна стая при човека, за когото изглежда носеше тези беседи. Не успях, не позволи дори да се приближа при Него, Да Му благодаря. А аз, а ние затова Го чакахме да слезе. Толкова за Него бяха нез­начителни всекидневните малки чудеса, които извършваше пред нас и за нас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...