1. Кандидатът за женитба

[Ани]

СТЕФКА НЯГОЛОВА (1.11.1903-19.02.1995 г.)

1. КАНДИДАТЪТ ЗА ЖЕНИТБА

Това се случи през 1924 г. Бях учителка в с. Армени, Габровско, което се намира на 12 км далеч от Габрово. Там се запознах с един колега - учител прогимназиален директор в Драгиевци, което село се намира на половината път между Габрово-Севлиево. Той много ме хареса, обикна ме и желаеше с мен да дружи, обаче беше светски човек. Аз не харесвах някои негови работи, негови прояви и затова се държах така някак си хладно към него, обаче той много ме обичаше. Така ме обикна. Тогава, дори към края той пожела аз да се оженя за него, обаче аз отидох от Габрово в София да следвам. И тогава трябваше, той ми писа, да се върна повторно да се срещнем в Габрово. Той щеше да дойде там да се срещнем и да се уговорим с него за по-нататъшната негова и моя съдба. Тогава аз бях отишла на Изгрева, срещнах се на Изгрева със сестра Попова, която е наша много добра духовна сестра. Казах й за намерението на този човек към мен и тя някак си така, понеже майчински гледаше на мене, ми каза: „Тогава качи се горе да попиташ Учителя какво ще ти каже за този случай“. Аз много се разтревожих, развълнувах се и почнах бавно-бавно да се качвам горе по стълбите. И когато вече наближих горе на площадката, пред вратата на Учителя, почувствах, че Учителят е отвътре и ме чака да му се обадя. И аз помислих да почукам и в този момент вратата се отваря, Учителят се явява на вратата и ми казва: „Какво има, рекох?“ Аз Му казвам: „Учителю, моля Ви се, мога да ли отида в Габрово, позволявате ли ми да отида в Габрово?“ За какво, защо не Му казах. Той ми каза: „Рекох, може да отидете“. И влезе и затвори вратата. И аз почнах да слизам надолу по стълбите и когато вече наближих към средата на стълбите, почувствах едно силно прерязване около слънчевия възел и така слязох долу и отидох при сестра Попова. Тя ме попита: „Какво ти каза. Каза ли на Учителя?“ „Казах Му.“ „Той какво ти отговори?“ „Той ми отговори, че „може, рекох да отидете в Габрово“. Обаче сестра като слизам надолу почувствах едно остро прерязване като с нож през слънчевия възел.И това като че ли ме отдели от тази случка по-нататък“. И тя каза: „Да, сестра, Той, Учителят не ти е позволил да отидеш в Габрово. Не ти позволява. И ти ще изпълниш и ще послушаш, че няма да отидеш“. И аз тогава изпълних това, което трябваше да изпълня, повече не отидох в Габрово и не се срещнах с този човек, с кандидатът за женитба.