4. Оздравяването на брат Неделчо

[Ани]

4. ОЗДРАВЯВАНЕТО НА БРАТ НЕДЕЛЧО

Брат Неделчо, който посещава често Учителя, един от Неговите ученици един ден отново се разболял и почувствал остри болки в стомаха си. Отива при Учителя и казва: „Учителю, нещо съм много болен, имам страшни болки в стомаха“. Учителят казал: „Брат, рекох, утре сутринта в 10 часа се пригответе за екскурзия“. „Ама как, Учителю, аз съм толкова болен, толкоз ме боли!“ „Рекох, 10 часа, бъдете точен, пригответе си раничката.“ На другата сутрин, разбира се, брат Неделчо в 10 часа, превиващ се от болка,с ранич- ка на гърба очаква Учителя за екскурзията. Кога поглежда Учителя поканил само него и още три съвсем възрастни сестри. Една от друга по-възрастни и те ще вървят на екскурзия, всички заедно. Неделчо, Учителят и тия три възрастни сестри, тръгнали за екскурзията, вървят бавно, едвам, едвам, сестрите пъхтят, Неделчо пъхти, болки в стомаха и едва върви. Вървят нагоре, Учителят бърза и те щатнещат бързат. Сестрите се изпотили. Започнали, едната свалила раницата, кой ще грабне раницата? Няма друг кавалер освен Неделчо. „Неделчо, рекох, вземете раницата на сестрата, тя не може да върви.“ Грабва Неделчо върху своята раница и раницата на едната сестра, продължава той едва се влачи, тътри. В това време другата сестра се изпотила, свалила палтото. Кой ще вземе палтото на сестрата? Няма друг кавалер. Разбира се, брат Неделчо. Грабва Неделчо палтото на втората. След малко хоп и багажа на третата, натоварил се като магаре, вървят нагоре. Пъхти брат Неделчо и тука болки в корема силни и едвам върви. Учителят бърза, не може да Го стигнеш. Стигнали най-после на Бивака. „Ох“, отдъхнал си Неделчо. Сега ще почива. Какво ще почива. Кой ще запали огъня, кой ще свари чай да пият всички и Учителя. Няма друг кавалер. Разбира се, брат Неделчо. Тръгва той да търси, събира дървета, запалва огъня, сварява чая. Таман сварява чая, кипва чая, изпиват го чая и той решава вече, ще почива, туй-онуй. То в тоя момент се явява една буря, едно течение, един вятър, хвръква шапката на Учителя, бяга шапката. Кой ще гони шапката, тия възрастни сестри не могат. Разбира се, брат Неделчо, той е кавалера в групата. Търчи брат Неделчо подир шапката, хваща шапката, връща я, поднася я на Учителя. И си казал: „Ох, вече най-после малко да си почина, да си отдъхна“. Изведнъж Учителят става и като се забързва и казал: „Бързо, бързо, тръгваме веднага, веднага тръгваме, идва буря, идва дъжд“. Той още запъхтян както е грабва багажа и тръгва надолу. Търчат надолу бързо, че идва буря. Той търчи, те след него. Стигат и той вкъщи ни жив, ни умрял. Преуморен, ляга, заспива, на сутринта като се събужда ни болки в стомаха, ни нищо, оздравял напълно. Огледал се жив и здрав. Отишъл при Учителя да благодари. „Е, рекох, болен здрав носи. Духът е, който дава живот.“ И се усмихнали двамата.