9. Плацентата

[Ани]

9. ПЛАЦЕНТАТА

Това се случи на 23.януари 1934 г., във вторник сутринта. Костадин се роди към четири часа сутринта. Четири часа се мъчих с неговото раждане. Акушерката беше все над главата ми. Най-после той се роди и беше увит три пъти с пъпната връв около него. Роди се благополучно. След това аз си почивах от раждането, обаче плацентата не падаше. Мъчих се час и половина да се освободя от нея. А това е опасно за една родилка. Аз дишах едвам, едвам. Акушерката искаше да търси медицинска помощ. Тогава аз казах на Крум да отиде и да попита Учителя, какво Той ще каже. Крум отишъл при Него и Учителят му казал: „Намерете, рекох, малко едно шишенце и да духне тя в него“. Аз направих това. Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили. Плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето. Така аз бях спасена от кръвотечение. Той ми помогна да се спася. Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси. Аз почувствах, че Учителят беше вече взел предварителни мерки, за да ме спаси. Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обоснове това велико чудо, което направи Учителят с мене. Пътищата, по които Той помагаше и спасяваше дори и от смърт бяха незнайни и необясними от съвременната медицина. За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със своите чудеса. А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души. За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: „Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин“ А можеше да препоръча и екскурзия на болния и те по чудо оздравяваха. А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори да Му е казал за състоянието си. Тогава нямаше нужда Той да препоръчва физически мерки. След срещата си с Учителя внезапно болният оздравяваше. Наистина това бяха необясними методи за медицината. Но трябва да подчертая, от своя личен опит, че помощта Му беше духовна. Той беше в състояние да направи всичко ако болния заслужаваше това. Учителят беше способен на чудеса.