20. Стефка Няголова и Величка Стойчева

[Ани]

20. СТЕФКА НЯГОЛОВА И ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА

Стефка разказва: „Родена съм в Бургас на 1.ноември 1903 г. нов стил в семейството на Величка и Коста Стойчеви. Ние живеехме в една гръцка голяма къща, в която най-долу беше кръчма, над нея нашата кухня и други помещения, а над тях един голям, грамаден салон, от който се влизаше в четири стаи за живеене. У нас често идваше Учителят - Петър Дънов, който престояваше у нас понякога цял месец. Понеже имахме тоя голям салон, в който можеха да се поберат до 100 души, събиранията на хората от Братството ставаха у нас. Естествено, по онова време братята и сестрите бяха малко на брой 10-15 души, които тъкмо се бяха запознали с Учителя и новите идеи. Майка ми ръководеше женските събрания и същевременно събираше децата - нас и ни разказваше приказки.“

Стефка Няголова е била взета от Величка Стойчева още от бебе на 40 дена. Майка й била починала и баща й я занесъл в черквата - така постъпвали с децата, преди много години, които са останали сираци без майка, а не както сега. Учителят така наредил щото Величка Стойчева да я види и последната когато я видяла за пръв път казала: „Ето моето дете!“ Така Стефка била приета в домът на Величка и Коста Стойчеви, които нямали деца. Стефка казва, че майка й я гледала толкова хубаво, просто като принцеса, с голяма любов и големи грижи. Но станало така, че на 14 години когато станала Стефка майка й я оставила, тя починала. Накрая преди да си замине за другия свят казала на мъжа си: „Коста, да гледаш Стефка!“ Величка Стойчева е била една светла и интелигентна душа. Стефка разказва за нея: „Ще ти кажа нещо за нея: Тя обичаше да се облича много хубаво, с изящни дрехи въобще. Величка, дъщеря ми на нея прилича. Биваше семпло облечена, но красива. Ето ти един пример за нея. Веднъж тя беше облечена с домашната си рокля. Потропа се на вратата, тя слезе долу да отвори и види кой тропа. Като отворила вратата тя не познала гостите, нито те я познали. Те запитали: „Тук ли живее Величка Стойчева?“ Тя отговорила: „Да, тука живее, но почакайте малко аз ще отида да я извикам“. А какво мислиш, тя отива горе и се преоблича, слага си други дрехи и слиза долу да посрещне гостите. Можеш ли да си представиш? Този пример много говори за нея, какъв човек е била и как е държала за външния си вид, как се е обличала и какво е правила. Аз не съм като нея, казва Стефка. А гостите били баща ми и още някой с него. И това е станало по нареждане на Учителя. Баща ми, истинският ми баща дошъл да види как ме гледат. На времето той ме бил занесъл в черквата. А майка ми - Величка Стойчева ме гледаше толкова добре. Тя ми изписваше дрехи от Париж. Дори ме имаше на снимка с една рокля цялата в дантели. Била съм на 5-6 години. Въобще много грижи полагаше за мен и казваше: „Не съжалявам, че съм взела Стефка, че съм я отгледала“. Мисля, че майка ми от простуда си замина. Тя беше слаба и деликатна. Когато си замина баща ми - Коста Стойчев е отишъл във Варна при Учителя, който бил тогава интерниран във Варна през 1917 г. и му казал за заминаването на майка ми, а Учителят отговорил: „Използваха случая да я грабнат когато мен ме няма“. Ето ви един пример за размишление.

Величка Стойчева е родена в Габрово. По баща се е наричала Заимова. Заимови са били фабриканти. Величка Стойчева си заминава 1918 г., а баща ми Коста -1946 г. Той е бил предан на Учителя. Когато Учителят си заминава 1944 г. Коста Стойчев казал: „Щом Учителят си заминава и аз съм готов да си замина“.

Запознанството на Величка и Костадин Стойчеви с Учителя е станало вероятно, когато е обикалял България като е изнасял сказки и изследвал главите на българите. Величка Стойчева е била готова душа и сестра и е приела веднага Учението. Учителят я изпраща в провинцията да държи беседи. С Минчо Сотиров и жена му бяхме близки. Майка ми беше приятелка на жената на Минчо Сотиров. И с Пеню Киров бяхме близки. На брат Пеню Киров жена му е била гъркиня. Той бил заврян зет. Като такъв той бил зависим от родителите на жена си. А те не са били хора от братството, нито жена му. Ще ти разкажа един случай с Пеню Киров: един ден се потропало на портата им. Брат Пеню отишъл да види кой е. Като отворил вратата видял един беден човек, съвсем бос, който си показвал краката. Като го видял брат Пеню решил, че трябва да му даде да се обуе и отишъл да потърси някакви цървули, да му ги даде и тъкмо намерил и отишъл на вратата да му ги даде, останал учуден, че бедният човек го нямало, бил си отишъл. А Учителят, Който бил там му казал: „Ти знаеш ли кой беше този просяк? Това беше Христос!“ „Тъй ли“, рекъл Пеню Киров и тръгнал да го търси из улиците. Но тук просяк, там просяк, не могъл да го намери.

Величка Стойчева е била учителка в Силистра, дори имаше една снимка нейна като учителка, но съм я изгубила. Тя е учителствувала преди да ме вземат у тях, а след това не е учителствувала. Останала е домакиня.

Има запазена кореспонденция между Учителя и Величка Стойчева, която съхранявам и пазя свято.

София, 14 май 1990 г. Записала на магнетофонен запис, преписала, подготвила и редактирала Марийка Марашлиева