Jump to content

6. Йордан Антов - учител по цигулка


Recommended Posts

6. ЙОРДАН АНТОВ - УЧИТЕЛ ПО ЦИГУЛКА

Правеше ми впечатление, че тук на Изгрева всичко младо и старо свири и пее. Викам: „Аз нямам цигулка, как ще свиря и пея?“ Вземам цигулката на Ангел на заем. Виждам го той целия трепери, че друг ще свири на нея. Един път в седмицата я вземам, но той трепери да не му я взема, етерният двойник му е в цигулката. А той не може да ме търпи. Ще ти кажа историята на цигулката, всичко ще ти кажа. Три години свирех, но нямах цигулка миличка. Вземах чат-пат по един път в седмицата. На празни струни свирех от цигулката на Иванка Отунова. Тя пък беше влюбена в Борис Николов и правеше големи сцени. Всичко помня аз. Помня и Борко, гърбавия. После Отунова ми даваше цигулка и имаше един учител по цигулка Антов. И Антов ми показваше. Бях станала на 18 години. Ходех да слушам хора на Братството, ходех да слушам Мария Златева. Дори преди това вземахме със сестра ми пръчки и си представяхме, че свирим. Сестра ми Стефка вика: „Ти си кака Мария, аз съм Филип Стоицев“. Виж какво нещо, имитираме, с пръчки свирим. Стефка е кръстена на брат Кадиев. Той е от Хасково. Той ни е кръстник. Той беше много умен човек, а ние сме били бедни, крайно бедни. Аз станах на 18 години. Сегиз-тогиз ходех на беседа. Говоря истината. Иначе ходех по танци и забави, ходех да пера, да чистя, понеже бяхме бедни, да взема някой лев и да се нахраня. Щото майка ми беше тютюноработничка и нямаме пари пък и къща нямаме. И толкова години да живеят и къща да не ни направят. Както и да е създали са ни четири деца. Нищо, това си е техен грях. Като станах на 18 години взе да ме човърка нещо отвътре. Как така Кисьова казва, че съм музикална, и аз искам, ще почна да свиря на цигулка. Отунова ми каза най-важното, основата. И така аз вземах на заем цигулка сегиз-тогиз и тя имаше цигулка, на нейната цигулка свирех. Но нямах как да си уча уроците вкъщи. Аз гледах първо брат си, после на сестра си детето и цигулката бе голяма история. Отунова имаше няколко цигулки, а пък никой не ми даваше цигулка. Един ден отивам за мляко при Васка-млекарката, същата идва сега на Паневритмия. И аз отивам за мляко и чувам някой свири от Паганини и аз цялата изтръпвам. Викам си, мъж ли е или жена не ме интересува, отивам да видя кой свири така хубаво. То Духът ме води отвътре и гледам на едно място надпис: Йордан Антов, предава уроци. Ах, викам хубаво. Качвам се по стълбичките, а сега как да му прекъсна свиренето? Слушах, слушах, по едно време взех да хлопам. Тогава излезе един разчор- лен човек. Вика: „Какво искате, другарко? Какво желаете, другарко?“ „Извинявайте, че ви прекъсвам свиренето, но много ми хареса това, което свирите. От кого е?“ Той отговори: „От Паганини“. Викам: „В началото съм на музиката, свиря на празни струни“. А Той: „Идете, веднага си вземете цигулката и елате“. Един такъв троснат беше. „Вземете си цигулката, аз ще ви покажа, няма да ви вземам никакви пари. Ще помагате тука.“ Аз казах, че чистя. „Ще помагате на майка ми тука, един път в седмицата.“ Аз му казвам, че съм тръгнала за мляко, нека да взема мляко, пък ще оставя детето някъде и ще дойда. Аз гледах Петърчо. И оставих детето у една приятелка, отивам, вземам си цигулката и той два часа ме държа. Той каза: „Имате данни, музикална сте“, обаче държа ме така, докато не науча нещо не ме пусна. Той си е такъв, гледа на хората психиката. Даде ми нещо, после ми даде по-мъчно, после да почина, въобще и все с мен свири. Йоанна Стратева беше малка тогава. Йоанна нямаше да стане цигуларка ако не беше той. Ти не знаеш историята. Само на тебе разправям, ти не разправяй, защото те се дразнят. Аз говоря Истината защото пред Учителя говоря. Учителят Го знае това. Аз отивам и казвам: „Сестра Гита, знаеш ли какъв учител съм намерила? Обича да попийва малко, ама това не ме интересува. Ама знаеш ли, голям педагог. И той ме запозна с теория, с всичко. Не ме пуска докато не науча нещо, докато се уморих.“ Аз обичам физическата работа повече, ама към умствената работа нямам навик да уча. Аз съм паметлива, но ученето трябва да ти стане втора природа. Аз не съм свикнала така, но зарази ме музиката, научих се. И сега не обичам да чета много. Обичам направо така да лапам нещата. Изглежда някога съм чела много и сега не ми се чете, а ми се свири. То си има причина за това. Отидох значи при Гита, разказвам, а тя: „Веднага да ме заведеш“. Заведох я там. После заведе тя Йоанна. И това мъничкото стана цигуларка, брат й също го учеше да свири. Той и мене искаше на сцена да ме изведе, но казваше: „Ти с хиляди работи се занимаваш. Ти като излезеш от тука... после други ангели ще те хванат... Занимаваш се с друго... любовни истории“. Не съм живяла кой знае що и като завеждам Гита и тя нали е по- културна, те се разбраха. На немски си говорят това-онова. Аз съм проста чистачка. Имам една дарба, но тая дарба трябва да се развива, да подтиква така, тя учение иска. То може да си гениален, но като не учиш... Колко таланти така са заровени. Нали си чувал Учителя, който не работи се връща в еволюцията си.
Гита един път вика на Антов: „Ти на Анчето преподаваш уроци, а на мене не щеш“. А Антов й казва: „Но ти свириш на китара, твоята ръка е за китара, а Ана има цигуларска ръка и въобще е много способна. Тя е много бедна жена. Каква да правя“. Това Антов ми го разправя. „Като й казах, че си много способна, тя така, вика, скочи. Нали у всеки човек се явява завист, така.“ А бяхме много близки, приятелки, но Гита имаше много добра обхода. Колко пъти съм я обиждала, но тя никога не ме е обидила. Сега, да ме прости Господ, но Гита ме обичаше. Аз съм експанзивна натура и по съм искрена, а тя обичаше да послъгва. Сега какво да правя. Моят син пък лъжеше много - Стефчо. И станахме вече приятели с Антов и ходехме. И аз ходя, а Йоанна там спеше и той я подготви за музикалното училище. Йоанна свири по-топло.
Гого е по-студен. Антов казваше за Йоанна, че е много упорита: „Като със слон съм се борил с нея, а ти и Гого сте по-способни и сте чувствителни. А пък аз обичам и да побийвам с пръчичката, защото тя беше голям инат.“ Даже аз я питах Йоанна: „Верно ли е, че Антов те е бил? Защо не си се оплакала на майка си?“ Пък тя каза: „Даже се напиках и така ми протече.“ „Йоанна, нали сме приятелки, аз да съм на тебе, веднага ще се разправям с него. Как ще бие чужди деца?“ Даже той ми викаше: „Ти твоето дете защо не го доведеш тука да го занимавам?“ „А, да му се караш ли, аз си обичам детето, не обичам да му креснеш.“ А за кое дете говоря ли? За Петърчо, на сестра ми детето, то е много чувствително. „Но не може човек докато не кресне. Пък дебелите глави трябва да им се кресне на тях“. И един път той отишъл при Софийка, майката на Танито-цигуларката да пита за мен, защото един път се бях разсърдила и не ходих на уроци. И така минаха няколко години и Анчето ходи когато й е кеф. А той вика: „Аз обичам редовни ученици. Ти отиваш, работиш и т.н. и когато ти е кеф тогава дойдеш, но хайде, ти нали си любителка, да свириш, хайде.“ Научи ме да свиря арията на Бах. „Я научи две-три парчета. Ти си талантлива, да им вземеш акъла на хората.“ Имаше голямо желание мен да ме направи цигуларка. Казва: „Ти се занимаваш с триста работи. Ходиш да переш, пък чат-пат, по кеф ходиш на урок. Когато ти скимне“. Но пак се научих, като имаш дарба пак се научаваш. А пък те, Йоанна и Гого, те свирят с часове. Той ги имитираше даже. Гита като се разкрачи, взима Йоанна на гърба си и хайде при Антов, там при баба Мария, майката на Антов. Той не беше ли женен? Той страдаше от безсъние. Пияница беше, да ти кажа право. Учителят говори много лошо за пиянството. Обаче той ходил и при Учителя. Той каза: „Аз съм ходил при г-н Дънов и Той ми каза: „Ти си много талантлив, но тъй като ви гледам и ви се радвам, не смея да се доближа, да не си разваля мнението“. Защото Антов му разправял, че ходил на гимнастиката, че там се поскарвали. Казвал му: „Да ти свиря нещо от Паневритмията“. Учителят отказал. И Гита искаше да го вкара в Братството, но не възприемаше нищо. Обаче много добър учител, идеален учител, не си пести труда, обяснява, въобще го бива за педагог. И хубаво свиреше. Той свири един път в салона. Мичето Златева много му завиждаше, трябва да ти кажа, Мичето бе завистлива, така да знаеш. В нея има една ревност. Тя е ревнивка. Аз се радвам например на тоя, който свири. И аз като свиря се радвам. А тя не иска повече от нея да бъде. Ревнивка е и това го знаят и другите. Аз искам да свиря както свирят другите, старая се.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...