4. На екскурзия до Черни връх

[Ани]

4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

На другия ден на ранина, Учителят с една малка групичка отпътуваха за Черни връх. И ние, научили за това още на другия ден сформирахме групичка от седем човека и тръгнахме след Учителя. Събрахме се шест сестри и един брат, всичко седем души. Кой беше брата? Георги Йорданов. Набързо взехме провизии за един ден и се запътихме и ние към Черни връх, към Учителя и Неговата групичка. Бяхме: сестра Севка, сестра Стойна, Мария Златева, цигуларката, сестра Елена Григорова, Мечева, аз и брат Георги Йорданов. Пълна раница с провизии и дрехи за преобличане. Поехме рано за нагоре, пътуването беше добро. След около два часа минахме край Бивака, но не се отбихме, за да спечелим време, а продължихме към хижа Алеко. За пръв път и аз предприемах такава дълга, но хубава екскурзия. Витоша беше красива. За пръв път я посещавах. А какви хубави полянки, височинки зелени. Много борови и други дървета. Душата ми се радваше, ликуваше и много полски цветя, лазурно синьо небе, тук на бивака е идвал всяка почти неделя Великия Учител и е изнасял своите беседи и пели са песни братята и сестрите. Около бивака хубава и красива полянка и всичко наоколо в най- разнообразни хубавини, природа, да не се нагледаш. Предразполага към духовен живот, за размишление. На път за хижа Алеко минахме много красиви алеи, които оставиха незаличими спомени у мен. Тук-там си почивахме, но не за дълго, защото път ни чакаше. Стремяхме се към Учителя, наближихме морените, безкрайните морени. Знаете ли ги, виждали ли сте? На една красива полянка поседнахме да позакусим и отпочинем. Разговора ни беше все за духовни проблеми. Разисквахме за някои опитности, които имат братя и сестри. За пръв път предприемах такава дълга екскурзия, но млада, весела и жизнерадостна не усещах умора, пък и с тази групичка бях особено щастлива. Денят топъл, свеж.

На хижа Алеко пак отпочинахме около половин час. Погледът ни все към сините върхове. Дано ги догоним. Поехме нагоре, плътно един до друг наредени, тихичко пеехме братски песни. Седем души. Пътят ставаше все по-стръмен. Има от Учителя цяла беседа за тия седем души, цяла беседа. Пътят ставаше все по-стръмен за хижа Алеко, но не се отчайвахме. „Има ли още път“, попитах аз. Отвърнаха ми, че още половината път сме извървели, но тъй като бях ме групичка и весело се прекарваше всичко. Бяхме единодушни и никакво разединение. Колкото по-нагоре се изкачвахме почна да се чувства една хладинка, която действаше ободрително. Към слънчеви простори, към сияйни върхове, вървяхме по камъните, които мъчно изкачихме. Много морени, красиви бели, бавно с мисъл се изкачвахме. Пътят за Черни връх ставаше все по-стръмен, но славен. Като знаехме при Кого отивахме и Кого скоро ще видим, умора не усещахме. Каква любов тука ври в мене. Много интересно. Близо сме вече, казах аз. Към привечер пристигнахме с раници на гърба, уморени. Учителят със своята малка групичка ни очакваше в една от стаите, която беше приемна за туристите. В тази тая имаше дълги маси, на които се хранеха туристи и много пейки. Учителят ни очакваше в трапезарията. Но като влязохме, още от вратата ни лъхна тютюнев дим. Естествено пушеха туристи. Учителят седи срещу дима, спокоен като че ли няма дим. Ами като че има благоухание. Не правеше забележка. Не, никога Учителят. А-ах, Той, Великият. Значи Учителят ни прие тогава, някакви разговори нямахме. Той беше с цялата група. Седнахме на вечеря. По едно време Учителят взе да си гледа дясната ръка и рече, а моят поглед все срещу Него. Не снемах очи от Учителя и си мислех в себе си: Ама, че мъчно изкачихме камъните. Той прочете мисълта ми гласно и гласно го каза: „Ама, че мъчно изкачихте камъните“. Сепнах се. Как Учителят в този момент когато аз съм размишлявала прочел мисълта ми и смятам, второ чудо преживяхме много бързо. В това време цигулката ни подкани пак да пеем.А преди това, когато пристигнахме на Черни връх Учителят седеше в стаята. Аз отивам да Му целуна ръката и както отивам виждам ореол над главата Му, но нямаше тука кръг и тука кръг, ами така, така, така, така. На вълни, на вълни. На вълни и цвета беше нито много, нито розов, нито син, а бледа лъчиста светлина. Видях го за секунди и после изчезна.

Сутринта, когато отиваме вече да посрещнем слънцето. Аз съм се събудила, но закъсняхме малко, другите бяха отишли вече за изгрев слънце. Учителят все се обръщал да ни види къде сме. Най-после няколко секунди преди да изгрее слънцето пристигам аз с Георги Йорданов. Той дойде и каза: „Хайде сестра!“ Аз съм станала, събудена съм, но откъде да знам какво става. И отивам, Учителят се успокои, погледна ме и малко поседяхме така и изгря слънцето. Вълшебна работа. Като че ли си в рая. Не знам дали сте из- литвали същото при изгрева на слънцето. И Той, Учителят ни е чакал нас, за да дойдем двамата, може би сме били последни от групата. Последни, да, последни, няколко секунди преди изгрев. И само след 1-2 секунди се показа първият слънчев лъч. Пеехме тихо и се молехме. Един тих, вътрешен глас в мене шепнеше: „Нима и аз съм от избраните Негови ученици?“ казахме Добрата молитва. Каква здрава, ведра атмосфера се носеше наоколо. Занизаха се после тук на планината и свещени мигове, часове и дни. Съзерцавах отдалеч Учителя и Му се радвах. Незабравими мигове. Останаха за вечността.

Аз тогава бях застанала и по едно време Учителят отива в тоалетната и аз си казвам: „Боже, ами Учителят отива ли в тоалетната? Ние мислим, че Той не ходи в тоалетната. Ами нали се храни.Щом се храни... Почудих се. Да, ама ми стана някак чудно. Знам, че трябва, ама на изненадах се.

Но Учителят Го видях като необикновен човек. Глас, като хилядострунна арфа. Пренесе ме във вековете. Гласът Му мек и тих, погледа лъчезарен, усмивката блага, бащинска, всичко красиво и идеално в Него.

На Изгрева 2-3 пъти бях на беседа и когато дойде време да си отивам пак във Варна, Учителят дал на сестра Савка едно лимонче от Неговите лимони да ми го поднесе дар от Учителя. Зарадвах се много. Такъв подарък, през цялото време във влака си го държах на ръка и му се радвах. След като се върнах във Варна почнах работа и редовно посещавах беседите във Варненското Братство и започнах да получавам писма от Боян Боев.