15. Условия за работа

[Ани]

15. УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА

А: Първите години се говореше, че баща ми е изнесъл златото на Братството. Какво ти злато, да знаете какви мъчни години сме прекарали. Даже брат ми беше малък, 16-годишен, трябваше да му дадем един занаят в ръцете. Брат ми от Италия е пращал пари да му пращаме таксите, а другите разноски от нас. Докато той свърши, баща ми почна като гвардиянин на едно място в Париж. След туй след три-четири години се затвори това здание. Тогава се намери близо до него един арменец, който е правил венециански мрамор по черквите тези свещени картини и там влезе да работи доста години. При него бе с малка заплата, нали е 75 и колко години, та го пращаха да поправя. Това не са прозорци, „витро“ ги наричат по черквите, това са оцветени стъкла, нали ги знаете така са ги направили с различни цветове или картини от библейски, евангелски, на Христа живота, на светии живота. Тогава през време на войната много черкви бяха пострадали и той поправял това нещо, това е работел накрая, реставрации. Даже скелето, постелите са му правили, понеже вече е имал перде на окото. И по скелето, по постелите стар човек 75 години се е качвал да поправя, да реставрира тези не знам на български как ги казват, а на френски жютро. Те не са прозорци обикновени нали, те са с картини така, с различни фигури. После вече престана да ходи там, не можеше да продължава, стана пак гвардиянин на едно място. После и аз продължих в неделя, празничен ден бях гвардиянка. Мъчен живот и продължавам да живея в една таванска стая, мъничка 2 и половина на три м. Там ми е спалнята, там ми е кухнята, там ми е библиотеката, кабинет и всичко. А баща ми също живя в една мъничка стая 3 на 3 м всичко и етажерки, етажерки, за да сложим всички книги, списания.

В: И фактически сега тука имате по-добри условия.

А: Е, имам разбира се, но тука не ми е работата, като е вечер не мога друго да правя. Не знам, въобще не си правя планове. Никакви планове, както нещата се нареждат. Аз правя каквото мога. Сега другото, сам Учителят казва: това, което не можеше вече, ще искате от Невидимия свят. Сега аз искам, ако е речено от Невидимия свят да се продължи, ще ми дадат условия. Ако няма условия, казвам Невидимия свят така е определил. Иначе за условията, които имам аз съм благодарна, защото никой не ми идва на гости. Не приемам. Казвам никого не приемам, една стаичка искам да съм си свободна. Разхвърляно, не разхвърляно, както и да е, да си работя спокойно. За наем вместо 1000 франка хазайката ми взима по 200 франка на месец. Тя знае, че пенсията ми е малка. Освен това аз съм шивачка, а тя е много кокетна - купува си рокли готова конфекция, която е много евтина и после аз ги оправям, скъсявам, нагласям ги за тялото й. Тя е доволна и аз съм доволна, че плащам символичен наем вече 30 година от 1958 г. И въобще тихо е, спокойно, въпреки, че имам седем етажа да се качвам. Мъчно малко, но казвам все едно, че се качвам на планината. Понеже там няма планина.