17. Покръстването

[Ани]

17. ПОКРЪСТВАНЕТО

А: В Италия аз съм била в манастир. Всеки ден се пречистявах и се молех нали тъй, както вярвах, като пророкувах, че след това причастие вече Бог е в мене и Му говорех: „Господи, направи баща ми да се върне към черковата, иначе ще ходи в ада той“. Цяла година и половина се молих. И после като излязох така почнах и аз си казвам, хайде да чуе един път молитвата баща ми. Беше построил къща, аз отивам да чуя беседа, запознах се тогава със сестра Аня, Паша Теодорови, те ми бяха най-близки. Как всички тия хора ще отидат в ада?

В: Това е 1930 г.

А: Взех сега да ходя на беседа, чакай да чуя аз беседата. Хубаво говори там за Любовта, за Бога, че сме братя и сестри, туй-онуй. Ходя на черква, вече не е същото, не чувствам вече това, което преди съм чувствала. Две години бях все така в колебание и една Коледа баща ми вече реши да прекара Коледата горе на хижа Алеко на Витоша с Цвета Симеонова и на сутринта решихме да отидем на изгрев слънце. Всичко покрито бяло - сняг и облаците покрили София. Не се вижда София. Всичко бяло. И тъй гледам изведнъж слънцето излиза над облаците и в мен като че ли влиза една светлина, казвам си: „Ти си се молила цяла година и половина за баща ти, ето и ти поемаш същия път. Ако не беше истинския път Бог нямаше да позволи туй нещо“. И тази ми вяра в Господа укрепна и от тогава разбрах, че това е Истината, понеже и аз търсих истинския път. Да, изгря слънцето за мен вече. И слънцето като изгря, нещо така в мене светна. Казвам за посвещението през 1930 г. През 1932 г. за първи път отидох на Рила и там сега не искам да целувам ръка на Учителя. Седя настрана. Играя Паневритмия туй-онуй ми харесва, но така стоя все настрана. И Учителят ни заведе на „Езерото на чистотата“ и там да си измием краката, ръцете, лицето, главата. И аз обичах вода и аз цапнах вътре, мих се и като се върнахме на лагера сестра Паша отива при Учителя и Учителят й дава един буркан ама бяло сладко. Помня, какво беше туй бяло сладко. Паша ми казва: „Знаеш ли Учителя какво каза, че от днеска си вече бяла сестра“.

В: Затуй дава бяло сладко.

А: Стана това на „Езерото на чистотата“. И аз тогава не повярвах разбира се, И сега, колкото повече чета разбирам, че всичко,което Учителят казва е чиста Истина.

В: Да, това е наистина покръстване.

А: Там е истината.

В: И сега представяш ли си прави се цяло едно упражнение, всичко го възприемат като упражнение. А то било кръщение с вода и Дух. И сега, аз съм виждал тези снимки как си плискат и Учителя е събут до колена, мие се и т.н. Всички влизат във водата, Учителят прави упражнение. За онези е упражнение, а за един човек е кръщение понеже му е дошло времето да се кръсти чрез вода и Дух.

А: Дали за всичките не знам, но за мен е било това кръщение.

В: Прави се кръщение за един човек, а за другите е упражнение.

А: Бяло сладко Учителя изпрати. Помня така и „От днеска Анина е бяла сестра“. Значи покръстена съм.

В: Аз винаги съм забелязвал, когато Учителят прави нещо за един човек, за онзи го прави. Реализира се окултния закон. Както се казва опитността е голяма, а за другите излиза като упражнение. Ето случая вече се връзва и с кръщението, и с бялото сладко, и с бялата сестра, вече се връзва напълно точно.

А: А сестра Паша радостна, радостна ми разказва това. Беше озарена със светлина.