7. Силата на астрологията

[Ани]

7. СИЛАТА НА АСТРОЛОГИЯТА

С Иван Антонов бяха много големи приятели. Иван му е разглеждал хороскопа и знаеш ли, че Иван правеше много хубави хороскопи, много хубави. Беше му казал: „Че ще стане прочут, че щял свят ще знае, обаче пари няма да имаш“. Нали знаеш ние младите хвърчим, казвах: „Ха, Влади като стане голям диригент ще обикаляме света. Аз ще имам хермелиново палто и въобще ще бъда царица“. И Той ми викаше Иван: „А, хич не се надявай на хермелиново палто. Цял свят ще го познава, но пари няма да има“. И аз се питах как може цял свят ще го знае, толкова ще е известен, а пари няма да има. И казва: „Когато вече ще дойдат парите, късно ще е вече“. И наистина, Влади с пионерския оркестър обиколи света, на запад и навсякъде и в Америка. Като бяхме в ООН-то, той там свири през 1979 г., председателя на ООН-то му отстъпи кабинета си, веднага за един час напечатаха табела върху месинг „Маестро Влади Симеонов“, сложиха я на вратата. Пред вратата му имаше една служителка с престилчичка, с бонетка, с всякакви сандвичи, пикета, всеки момент да го обслужва, въобще на ръце го носиха. А в България като се върнахме на летището нямаше ни един журналист, ни един човек, никой да пита, даже тогава бяхме взели една „Елка“, най-обикновена сметачна машинка за умножение и деление, които сега кой ли ги няма за зет ми. То на митницата ни направиха истории, не ти е работа. Обърнаха ни всичките куфари така, но завистливи, кой знае какво приказваха, че ние сме скрили злато или кой знае какво, да ти кажа колко са проклети хората. А той нямаше пари защо? Защото той пътуваше със 120-130 души оркестранти. Сега като пътува хоровата капела и другите как пътуват? Носят една дисага консерви, суджуци, сирене, кашкавал и това ядат. А Влади понеже пътуваше с децата, ние бяхме в най-луксозните хотели, с басейните му вътре, с телевизорите в стаята и какво ли не и децата имаха четири пъти на ден храна, сутрин, обед, закуска и вечер. Ама храна, която струва за 120 души, знаете, че това прави хиляди долари. Значи той вместо да вземе хонорар от 5-6 хиляди долара, да си ги сложи в джоба, даваше, за да се нахранят децата. Той казваше: „Как, аз мога ли да ги оставя на консерви, на сирене, на кашкавал. С големите е лесно, ама с деца. Не може, те почти всеки ден имат концерт, пътуване, там концерт, приспиваш, на другия ден взимаш самолета, големи разстояния, слизаш, пак репетиция, как... Че те като нямат едно силно ядене как ще свирят?“ И наистина, въпреки 45 дена турне, през ден концерти, всички се върнаха така напълнели, защото ядяха на поразия, на шведско сервиране на маса. Ама сега като ги срещам все викат: „Е-е, г-жа Симеонова, какво беше преди, какво стана сега?“ Първо на първо ти да отидеш в Америка без да платиш нито грош, да си в най-луксозните хотели и въпреки това имаха и джоб- харчлък по 4-5 долара на ден. Е, ти значи 4 долара на сто деца като дадеш те са 400 долара на ден. Ами как ще има, ето защо казваше астролога Иван Антонов: „Ще си известен в цял свят, но няма да имаш пари!“ И така 1-2 месеца преди да си замине той ми казваше: „Мариета, аз ще умра!“ Нали, защото точно тогава му се разнесе славата. Той и преди това имаше големи покани, даже и във Ватикана го бяха поканили да свири, но нашите власти не даваха, комунистите се бояха от папата. Ти ще водиш пионери във Ватикана? Накрая вече бяха се поотпуснали, като виждаха накъде върви света и до нея година когато той умря имаше предвид огромно турне. Трябваше да ходи в Лондон 1990 г. през пролетта, лятото Лондон и всичките Щати, а есента трябваше в Австралия да направи голямо турне. Бяхме пратили вече материали къде ли не, всичко беше уговорено с много големи хонорари, за пръв път. Щото другите пъти му даваха на него по 50 долара на концерт, просто смешки, дето цигарите само да си купиш. А за прът път на него му определяха 2-3 хиляди долара, които пак е нищо в сравнение на колегите му, които вземаха 6-7 хиляди, но все пак три хиляди долара за 10-15 концерта, за тогава беше голяма сума. И викаше: „Ти помниш ли какво ми каза Иван? Че когато ще дойдат парите, ще е късно, защото вече ще съм пътник“. Така му каза Иван. И наистина, не се минаха четири месеца и той си отиде. Аз винаги помня думите на Иван. Но едно нещо ми е болно, че от толкова нещо, което направи с този оркестър няма един компакт диск. И така ще се затрие целия му труд от 30 години, които той посвети на този оркестър. Имаше договор подписан за Миланската скала да върви да дирижира, в Бразилия, в Щатите. В Бразилия ходихме с оркестъра 1968 и 1984 г. Но те го искаха там да остане като диригент на филхармонията и да им направи на тях такъв младежки оркестър и втори път като ходихме 1984 г. тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра. И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и патриот и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство. Че в България има също културни хора и тя може да даде нещо на света“. И наистина, когато Влади направи този оркестър, може би той беше първия в света. Нямаше такъв оркестър. Имаше младежки, но такъв оркестър, в който да свирят деца от 10 до 18 години, нямаше. Беше първия и по негов пример се направиха много по целия свят. но тука какво направиха? Признаха ли го какво направи? Не. Когато свири в ООН-то 1979 г. по случай първата международна година за правата на детето, той я закри и има огромен успех. Всички представители от 85 страни го чуха. Бърнстейн беше тогава най-големия диригент. Той писа дословно: „Това не е пионерски оркестър, това е върха на цивилизацията“. И за коя цивилизация. Аз ги имам думите записани. Това е цивилизацията на България, а не на Влади Симеонов! Това да беше в друга страна, щяха да го позлатят.А той като се върна тука, именно тогава с тази „Елка“ щяха да го изядат на митницата. И обърнаха всичко така... Всички си отидоха, ние останахме още половин час да ни ровят, да ни въртят куфарите, да нямаме двойно дъно нещо, нещо да не би да е скрито. Ей това ти казвам за нашите, вечно са му яли душата и именно малко преди да си замине, той сигурно вече тогава получи този първоначалния инфаркт, като се научиха, че му предстоят такива турнета в Англия, в Щатите и Австралия. Завидяха му и един ден като отива в двореца, директора последния на двореца му казва: „Другарю Симеонов, имайте предвид вие вече сте възрастен, да не се измаряте, решихме да останете почетен диригент.От сега нататък ще има един млад диригент, който ще поеме работата“. Той си идва вкъщи, аз го виждам още като влиза хемен, хемен ще падне. „Какво има, бе Влади?“ Така и така. Та Лучия, дъщеря ми работеше тогава в Министерството на културата, тя отговаряше за симфоничните оркестри. Казва, недей така присърце вземай, ти ще получиш инфаркт и ще умреш и те само ще се радват. И тогава Георги Робев, който е на Капелата диригент, беше министър на културата, отидоха заедно и той му казва: „Не се тревожи, Влади, ти ги остави да си приказват каквото искат. Не са те, които ще кажат, аз като министър, което назнача един ден ще стане“. Но тогава той беше получил малък инсулт, но се оправи, възстанови се. Започна репетиции с оркестъра.

Това беше значи в началото на октомври. Ноември заминахме на турнето в Италия. Върнахме се декември, към 15.декември, а на 16.януари 1990 г. почина. Малко преди да замине на турнето става цялата тази история с него, че искат да го махнат. И той много се беше разстроил. Аз се чудех как тогава не получи инфаркт. Той се върна ни жив, ни умрял вкъщи. Вече толкова разтревожен и разтреперан. Като работиш, ще те изхвърлят като парцал и друг ще дойде на твоята работа, която си движил от 14 години. И като се върна на 16.януари 1990 г. си отиде. Така, да. И тогава пак всички се върнаха от успешното турне, но пак го използваха. Той, баща му освен, че беше и музикант и художник, беше и лютиер. Беше направил заедно с лютиери от Калофер двайсетина цигулки, между които 3/4, 1/2, цели, беше дал на оркестъра да свирят. Всичките му ги вземаха, нито една не върнаха. Когато Влади умря, нали разтуриха всичко, аз отидох да искам някои цигулки, да ги продам да взема някой лев. А те не знаели на кого са ги дали, не знам какво си. Не само това. Влади имаше много хубава цигулка, лично своя, щото той преди това беше много добър цигулар и свиреше много добре, която брат ми му подари, негова беше, копие беше на Гуарнели. Те много се ценят и много са скъпи. Даже той и Тилко я знае колко е ценна и като чу, че продавам, нали търси, мислеше, че е тази, дойде веднага.А Влади винаги я даваше на концертмайсторите. На всеки концерт майстора свиреше с неговата цигулка. А последната беше едно момиче много неприятно, майката кому- нистка до кокалите, от тези номенклатури, не от идейните комунисти. Комунистите хубаво, но от тези номенклатурите, които гледат само как да се наредят. И изчезна тази цигулка, нямало я, не знам какво си и след много разправии, връщат ми една цигулка направена от баща му. Сега имам вкъщи една цигулка направена от баща му, но не неговата копие на Гуарнели. Та казвам, до края са го ограбили, абсолютно с всичко. И с работата му, и с инструментите му и с неговото творчество. В радиото когато беше, той направи хиляди записи. 9-та симфония както той я изпълняваше, никой не я изпълняваше. Идваха, имаше когато изпълняваха 9-тата, идваха от Метрополитен опера, не знам кой да слуша как правеше 9-тата. Когато назначиха Васил Стефанов във радиото той изтри всички записи на Влади и си направи нови негови. Всичко от Влади е изтрил. Затова ти казвам, всичко което е било негово, всичко са изтрили и затова сега казвам, поне от тези малко записи, които имам аз вкъщи с оркестъра да се запазят. Имам, да, от пионерите и да направя един компакт-диск, който остава почти за вечни времена. Да, ама трябва да намеря спонсор. А спонсори за разни естрададжии колкото искаш. Особено сега пък когато положението ни е критично, кой ще те мине при мен да бъде спонсор. Та това ми е мъката. Аз като минат години, през март ме хвана инфаркта и тогава нямам вече какво да правя на тая земя. Преди две години за един компакт-диск трябваха 2000 долара, а сега при тая криза двойно и не може да се мисли за подобно нещо.