Jump to content

КРУМ БОЖИНОВ. 1. Така работи Учителят


Recommended Posts

КРУМ БОЖИНОВ

1. ТАКА РАБОТИ УЧИТЕЛЯТ

Роден съм на 30.XI.1912 г. в гр. Петрич. Запознах се с Братството и с Учението на Учителя по един необикновен начин. Но това се осъществи много простичко и естествено и едва може да ви учуди. Ръководителят на кръжока в Петрич на Бялото Братство беше Мирчо Георгиев. Отначало Мирчо и брат му бяха търговци, те имаха бакалски магазин. Мирчо отиваше в гр. София, купуваше стока и оттам я изпращаше на брат си в гр. Петрич да я продава. Отначало Мирчо се бил запознал с толстоистите, а след това и с теософите. Той бил наел една стая под наем в София и там пребивавал - това е било нужно за неговата търговия. Тук той купувал стока и от тук я изпращал на брат си търговец. Мирчо веднъж забелязал, че неговата хазайка ходела някъде през дните сряда, петък и неделя. Това нещо му направило впечатление и той я проследил къде отива. Тръгнал пеша след нея, по дирите й, а тя отивала на ул. „Опълченска“ 66. Оказало се, че тя е ученичка на Учителя Петър Дънов. Той това не го е знаел, но пожелал да види какво ще прави в тази къща. Влезнал вътре и видял много хора стоят отвън и слушат как един човек говорел. А това било Учителят. Мирчо чул беседата, харесало му Словото и така постепенно и той започнал да ходи там, но вече заедно със своята хазайка. Така станал последовател на Учителя. Като се върнал в Петрич, той започнал да събира приятелите при себе си, с които четели от беседите и по такъв начин образували братска група в Петрич. През времето на Учителя Братството там наброяваше около 15-16 човека. А сега 1992 г. сме останали само трима и то от възрастни по-възрастни. Другите отдавна си заминаха за Невидимия свят.
Мирчо Георгиев имаше племенник, на сестра му син, казваше се Тренчо. Ние с него бяхме другари още от деца. Ние с Тренчо другарувахме и забелязах, че идваше време, когато той ме напуска и отива при вуйчо си Мирчо да го слуша какво му чете от някаква книга. Ние често излизахме на разходка с него по движението, бяхме започнали да ергенуваме. Веднъж реших да не се връщам вкъщи, а да отида с Тренча при вуйка му да послушам какво там се чете. Отидох, седнах на стол и слушах и ми хареса. Много ми хареса това, което се казваше в беседата и така започнах да ходя редовно на беседа. Постепенно навлизах в Учението и започнах все повече да разбирам и да се уча. Направи ми впечатление, че Учителят не препоръчва женитбата. Разбира се Той оставя всеки свободен да реши дали да се жени или не. Много силно впечатление ми направи едно изказване на Учителя, че се оженил роб за робиня и след това естествено qe родили робчета, а не принцеси и принцове. Това ми направи голямо впечатление. Затова аз много умувах по този въпрос и накрая реших да не се женя. Останах си вечен ерген.
В беседите си Учителят често говореше и за месото, че не е хубаво да се убиват животните заради месото им, и че месото е вредно и отровно за човека. Дори влиянията, които носят животните и ужаса, който са изживяли вреди на човека. Там се казваше, че животните са наши братя и не трябва да се убиват. Този въпрос ми се видя по труден за разрешаване и по-труден от женитбата, който бях разрешил чрез дълго умуване. Нашето семейство беше голямо и брат ми беше ловец. Той носеше всеки ден убит дивеч и от месото му майка ми готвеше, а баща ми казваше: „На детето коленцето може да е закърпено, панталонките да му са стари и овехтели, но коремчето да е пълно.“ Както всички хора и той си мислеше, че месото е силна храна и че без месо човек не може да живее. Един ден вкъщи бяха сготвили зелен фасул с месо и ние се храним. Тъкмо седнахме да ядем и дойде моят приятел Тренчо, племенника на брат Мирчо. Името му е Трендафил, но му викат Тренчо. Аз го поканих да обядва при нас. Седнахме, обядваме и докато се хранехме у мене стана нещо странно и някакъв преврат се извърши у мен и викам: „Тренчо, това е от мене последно ядене на месо!“ Тренчо отговори, че и за него е това последно ядене с месо. Значи двамата се зарекохме повече да не ядем месо. Така на другата седмица той пак дойде да ме вземе на разходка, нали вече ергенувахме! Като тръгнахме минахме покрай една фурна. Нещо отвътре ме накара да отида до фурната и да надзърна там какво има. А на тоя ден един наш кръщелник, ние сме кумове, отиваше войник и трябваше да дадат банкет. Беше събрал негови младежи за изпроводяк, а в такива случаи се яде, пие се и се веселят. По този случай той бе заклал едно прасе и беше го занесъл на фурната да се изпече. Като надзърнах във фурната аз го видях как той беше се приготвил да вземе тавата с прасето. Като ме видя той каза: „Аз отивам войник и за здраве ето аз ти откъсвам плешката на прасето и ти я давам.“ Аз му отговорих: „Стояне, много благодаря за вниманието, но аз не ям вече месо!“ И аз отказах. А пък моят приятел Тренчо, като видя плешката облещиха му се очите, светнаха и извика: „Дай я на мене тази плешка и аз ще те споменувам с добро.“ Тренчо взе плешката и започна да яде. По такъв начин и двамата бяхме поставени на изпит. Аз го издържах и докрая останах вегетарианец и в Братството. А Тренчо си остана месоядец и макар че отначало слушаше беседи от вуйча си Мирча, постепенно се отдели и се загуби по света. А той бе причината аз да се добера до Словото на Учителя. Ето виждате ли сега как неусетно и по какъв начин работи Учителят. Рано или късно всеки сам се определя. И кой какъвто си е, и кой каквото носи в себе си, такъв си остава до края и по такива пътища се води.
Дойде време да се срещна с Учителя. Защо се срещнах? Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше. Помолих брат Димитър Звездински и той ме заведе при Учителя. Той ни прие и аз Го питам, дали да си правя операция заради хернията. А Той ми отговори: „Рекох, недей да се оперираш, а си направи, носи бандаж за хернията. Така е по-добре за тебе.“ Учителят ми каза каквото трябваше, но аз не Го послушах. Направих си операция, но тя не стана сполучлива и отново ми се изсипват червата и до сега та вече 50 години нося бандаж. Нали Той така ми каза. Той е виждал това нещо, но кой да Го слуша?
Та едно непослушание се изпитва от мене 50 години. Запитах Го и за една моя лека гърбица, която ми се беше явила. А Той ми каза: „Светли мисли оправят всички гърбици, и вътрешни и външни“. Каза ми го, но това вече Го послушах и вече съм над 80 години и си ходя изправен и не се сгърбих като други старци. Ходя си свободно, търча си, където трябва и не нося бастун.
Ето така работи Учителят. Има общи методи, но за всеки човек има строго определен метод. До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на Учителя. Така се запознах с Братството и с Учителя и доживях до тези години, през 1992 година направих 80 години.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...