Jump to content

52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА


Recommended Posts

52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА

В селото, в което учителствувах по едно време бяха открили резерво­ара на единствената чешма, за да го нещо поправят - имало пукнати тръби. И след като го поправиха от нехайство и невежество го държали открит дълго време. Минавал добитък край него, кучета и т.н. и водата се замърсявала. Без да зная аз съм пила от тази вода доста време. Мнозина заболяха в селото. Заболях и аз от някакъв чревен катар с разстройство и диария. Лекувах се каквото знаех, не минава. Писах на Учителя и Той дал на една сестра - моя приятелка, Катя Грива някаква американска билка и един голям пакет лайка да ми ги изпрати. Като видях това внушително количество билки, аз си помислих: Значи работата е сериозна, значи няма да мине току-така скоро. И наистина не минава. Не получих нито микроскопично подобрение. И слабея, и преставам да се храня и продължавам да се обезсърчавам все по­вече и повече. Най-после си взех отпуска и си отидох на Изгрева. Като оти­дох при Него, Той ми даде още някои препоръки и билки. И аз вместо да се насърча, че взима такова живо участие в лечението ми, още повече се обезсърчих. Мислех си: Никога не ми е давал толкова лекарства, значи поло­жението ми е сериозно. Един ден отивам съвсем обезсърчена и тъжна при Него. Какво ми говори Той тогава не помня, но между другото най-после пропусна, като че съвсем случайно думите: „Е-е-е, то ще ми-и-не, ще мине!" Аз се ококорих. „Ама, ще мине, Учителю?" „Ще мине, разбира се, защо се съмняваш?" Аз се развеселих. „Ами, че така кажете. Толкова пъти идвам при Вас, толкова билки и лекарства ми давате, но тази дума чаках, чаках да чуя и не я казвате. И се обезсърчих." Той се обърна усмихнат и с интерес към мене. „Ама не съм ли я казал тази дума?" „Не сте, Учителю!" „Е, пропуснал съм. Е, сега ти казвам: Ще мине! Ще мине!" И аз с един детински глупав уп­рек още продължавам: „Пия лекарства, но не вярвам. Казвам си: Той, Учителят само така ми ги дава, но не казва, че ще ми мине. Или няма скоро да ми мине или въобще няма да ми мине. Ако ми беше казал тези думи досе­га 10 пъти щях да оздравея."

И Той слуша, слуша и от сърце и със сълзи на очи се смее, сложил кър­пичката си на устата си. Той имаше този навик да се смее по този начин на нашите детинщини. Тогава стана, отиде зад паравана и изнесе една голяма препълнена чиния юфка приготвена със сирене и масло и ми я подаде с думите: „Като изядеш тази юфка, ще ти мине. Можеш ли да я изядеш наведнъж?" Аз се засмях: „Ами, че то има за три пъти!" „Не, наведнъж. Ако си герой ще я изядеш наведнъж и ще ти мине." „Ще се опитам."

Благодарих и си отидох. Седнах на масата в гостната стая. Нямаше ни­кой друг. Леко ми е, весело ми е, смешно ми е. Ям и се смея. Спомням си разговора, моята детинщина, ям и не сетих как я изядох всичката наведнъж. Започнах редовно да се храня и оздравях.

Тези думи: „Ще мине!" бяха станали за мене и за мнозина магически. Щом кажеше Той: „Ще мине!", значи ще мине. В това не се съмнявахме. И минаваше. А това беше вярата. Вярата, която лекува. Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: „Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-сил­ни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее!" Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, кол­кото и да не можем да му помогнем, да му кажем: „Ще мине!" И въобще, ви­наги да държим положителна мисъл, че ще мине.

Други методи за лечение, които Той препоръчваше са: молитвата, пеенето, музиката. Те също повдигат вибрациите на организма и човек се справя с болестта. Мнозина от нас имаме много опитности в това отношение. Ще имаме и занапред, стига да се не обленяваме и поддаваме на странични влияния или на влиянието на медицината, че „положението е сери­озно" или че „болестта е неизлечима".

„Няма неизлечима болест", ми каза веднъж Учителят, „но човек трябва да има силна вяра и бодър дух!"

Разказа ми веднъж нашия брат доктор Стефан Кадиев, че когато посе­тил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: „Коя е на­й-важната задача на лекаря когато се намери пред един умирающ болен?" Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: „Не, неговата задача е да вдъх­не на болния вяра, че ще оздравее и ще живее!"

Друг метод е дълбокото дишане. В беседите има пръснати десетки уп­ражнения за дишане, с различни предназначения, за лекуване на различни болести. Дълбокото дишане пречиства кръвта, подобрява кръвообращението и лекува всички болести. В една беседа се казва: „Ако правите дихателните упражнения 3-4 пъти на ден, по 19 вдишки, ще оздравеете от каквато и бо­лест да сте болни." Има няколко цели беседи върху дълбокото дишане. Паневритмията и шестте гимнастически упражнения, които правим сутрин са също метод за поддържане здравето на човека. Има и други десет­ки и стотици упражнения с ръцете, краката или само с пръстите и т.н., които трансформират известни психически състояния и подобряват здравословно-I състояние на човека.

Екскурзиите също са метод препоръчан от Учителя като лечебно средство. И въобще движението. Той не е за многото лежане при боледуване.

„Нека болният прави усилия да се движи, да ходи, да работи, колкото може. Така по-скоро ще оздравее, отколкото ако лежи и чака да му услужват", казва в една беседа.

Това са го опитали мнозина наши хора. Има десетки примери. Разказвала ми е нашата обична стара сестра Динова: „Болна бях от пневмония. Изпратих да кажат на Учителя. Той казал: „Утре, рекох, ще има екскурзия до Витоша. Да дойде на екскурзията". Тя отива на другия ден и се връща здрава.

Подобна опитност имам и аз, която ще разкажа сега.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...