62. В КЛИНИКАТА

[RPX]

62. В КЛИНИКАТА

Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, Той ме посрещна оживено с думите: „Идете, рекох, в клиниката. Ние имахме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен като по­работи там, ще оздравее. Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра (Мицка)." И ми посочи с ръка лозето. Той се връщаше в стаята си от там. Аз отидох в лозето. Там действително заварих назованите от Учителя млади сестри-учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката. Така работели: копаели, плевели, почиствали гради­ната и лозето сутрин към 10 до 11 часа - само един час. Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на обяд. Чувствували се отлично. Всички неразположения, умора, с които са дошли от провинцията, изчезнали. Даже Деметра (Учителят така й викаше). Тя се казваше Димитрина. Ние й казвахме Мицка. Тя се похвали, че била доста закъсала със здравето и сега се чувствувала много добре.

Разбира се, включих се на работа веднага и аз. Наведох се и почнах да плевя магданоз.

Но ето, че Учителят пристига: „Рекох, днеска да наберем ягоди за гос­тите за обяд". „Гостите" бях аз. Нямаше други гости този ден освен мене.

Аз се бях забавила в Стара Загора и пристигнах две седмици по-късно от другите. Обърна се към мен: „Те, рекох, вече доста дни има от как са пос­тъпили в клиниката и се чувствуват много добре. Ти къде беше досега? Всички неразположения ще отидат в земята. Ние правим контакт със земята. Тя извлича от нас болестите, а ние черпим от нея енергия! Освен това, изпо­тяването е много хубаво нещо. Няма да оставим болен човек между нас".

Набрахме ягоди и всички дружно излязохме да ги занесем в стола и да се приготвим за обеда.

Ред години тази клиника функционираше. По-свободни и здрави, и болнави, и млади, и възрастни сестри отиваха да поработват само по един час на ден преди обед и така болните се лекуваха, а здравите се ободряваха и освежаваха. Уви. Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обича­ше да повтаря. Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вяр­ваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати.