Jump to content

69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА


Recommended Posts

69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

За съборите, които са ставали в Търново няма да пиша, защото съм посетила само един - в 1925 г., но спомените ми за него са много избледнели. За тях ще пишат може би други. Аз ще пиша само за някои, които са ставали на Изгрева и които са оставили неизгладимо впечатление в душата ми.

Съборът, който ставаше всяка година през месец август в Търново в 1926 г. не беше разрешен официално. Нищо. Ние ще си го направим без разрешение и ще си го направим в София - на Изгрева. Ще мине тихо и незабелязано. И докато се усети властта, ние ще сме си свършили работата.

Изгревът е отдалечен от града, зад гората и заобиколен с ниви - високи класили ниви от ръж, царевица, слънчоглед. Те го скриват от погледа на случайно миналия пътник. Тука никой от града тогава още не идваше на разходка. Дървенишкото шосе е на страна, други пътища наблизо няма. Необезпокоявани от никого ще си проведем събора. София е голям град. Всеки ден излизат от него и влизат стотици, хиляди хора. Няма да се забележат, няма да се почувствуват прииждащите от провинцията гости за събора.

И те заприиждаха. Почна се бърз и усилен строеж на палатки: няколко за старозагорци, няколко за пловдивчани, за бургазлии и т.н. по градове и околии. От всеки град и от селата на всяка околия имаше по няколко представители. Тогава нямаше нито една сграда на Изгрева. Учителят беше на палатка, софиянци също.

Аз гостувах това лято у брат си в София, но за събора се качих на Изгрева. Бяха дошли приятелките ми от Стара Загора Бучка и Олга.Блажева. Настаниха ни трите в една палатка. „Боже, че хубаво било на палатка." Аз бях през 1925 г. на Търновския събор на палатка, но тогава бяхме много души в една голяма палатка, та не можах да почувствувам всичката красота. А сега сме само трички и то приятелки. Бучка като по-сръчна и по-пъргава от нас ни направи едно общо, меко и удобно легло на земята. Околовръстна палатката отвътре вързахме въженца и си накачихме по тях дрехите. Това беше в нашият гардероб. Олга, която беше много духовита, подхвърля всевъзможни шеги, Бучка възклицава от радост и удоволствие и реди, и подрежда палатката, аз помагам по нещичко и само слушам, гледам, вълнувам се мълчаливо и си мисля: Какъв красив живот. Къде щях да го имам аз, ако не бях попаднала в това общество.

Денем взимахме участие в почистването на Изгрева, полянката, вечер почивахме и разговаряхме дълго преди да заспим, за особения, красив живот, който намерихме. Приготовленията свършиха и навечерието на събора дойде. Пред всяка палатка е полято и пометено. Целият Изгрев е пометен и чист - блестящ от чистота. Два грамадни казана за готвене и два грамадни чайника за чай са поставени върху временно изградени огнища. В две големи палатки има складирани провизии - зеленчуци, дини, грозде за съборните дни.

Сутринта закусваме общо чай с маслини или със сирене, на обед - готвено и плодове, вечер пак чай със сирене или с маслини или пък само плодове. Но нека да разказвам последователно.

Един от тези съборни дни на 1926 г. от ранна сутрин до вечерта е описан много хубаво от евангелския пастор Стоян Ватралски в статия печатана в тогавашния евангелски вестник „Зорница" под заглавие „Кои и какви са белите братя-дъновистите", после препечатана в отделна брошура. Той присъствува тогава на събора.

Още в навечерието лъхна празничност. Всичко е готово. Сестрите и братята си почиват и на групички разговарят тихо в очакване на следващия важен, велик ден на нашето общество, за Бялото Братство въобще.

Преображение - 19 юли е първият съборен ден.

„Бялото Братство в Невидимия свят днес има събор", казва Учителят. .Нашият събор е по отражение на техния. Ще имаме делегация и от там."

Разговорите затихват в тайнствен шепот. Скоро стихва и той. Нощта ни приюти в сладостна почивка след няколкодневните приготовления.

Тиха мелодия от цигулка: „Събуди се, братко мили" се понася в ранната утрин (4 часа), влиза в палатките и гальовно събужда всички. Ставаме и шепнейки и пипнешком намираме дрехите си, обличаме се, приготвяме се и тихо отиваме на полянката. Там има вече няколко силуети застанали тихо. Прииждат от различни пътечки все повече и повече сенки. Да, сякаш не хора, а безплътни сенки се приближават и застават богомолно в редици. Сестрите са с бели шарпове на глави. Понася се глух шепот из редиците: „Учителят! Учителят!"

Учителят застава отпред и ръководи молитвата. Тя е шепот лек и сърдечен, сякаш те милва топъл ветрец и песен-химн издигащ се високо, високо, понесъл и теб, и твоята душа. Ти не чувствуваш, че си стъпил на земята.

Започва леко зазоряване. Молитвата е свършена. Започваме гимнастическите упражнения. След всекидневните шест упражнения Учителят дава и няколко нови. Дава и нови формули, и нови лозинки. Всичко е тъй мистично.

Наближава да изгрее слънцето. Нареждаме се вън от полянката на източната страна, пред боровете. Няма отпред високи сгради. Просторът е чист, ширнал се чак до Стара планина, от дето ще изгрее то. Ние го чакаме с благоговение и трепет. От там, от него ще ни поздравят, негли, Белите Братя, които също имат събор. Ще ги поздравим и ние малките хора от земята, малките братя на Всемирното Бяло Братство. Небето е кристално чисто. Хоризонтът - златист. Не. Златен - буйна златна река. Ето го и слънцето. Мощно и щедро изсипва сноп лъчи, които заиграват върху нас и върху всичко наоколо. Издига се песента „Изгрява слънцето". Песен и светлина се посрещат и прегръщат и целуват. Те идват със светлина, ние ги посрещаме с песен. Колко е хубаво това! Невъобразимо хубаво! Но хубавите мигове са кратки. Слънцето доби своя всекидневен вид и заискачва по небесния свод. Ние се пръснахме да се приготвим за закуска. Ще закусваме на поляната.

Дежурни братя и сестри носят дълги, ниски, сковани за целта маси и ги нареждат на редици по поляната. Ние сядаме на земята. Пристигат панери с хляб, тави с маслини, чайници с вряла вода. Закусваме и разговаряме тихичко. После дежурните раздигат масите!. Всички приближаваме към Учителя. Той е седнал на земята като нас. Сядаме и ние край Него. И беседата - сутрешната беседа започва.

Словата се леят щедро, щедро без мяра час, два, три... Слънцето сипе и то обилно, щедро лъчи. То не държи сметка, че тука има 70, 80-годишни хора, които може би трудно го понасят. Сам Учителят е над 60 години. Всички имаме бели кърпи на главите си и братя, и сестри, и стари, и млади. Само Той е без нищо на главата. Няколко братя са се досетили, напуснали незабелязано беседата и сковали на бързо една подвижна катедра с бяло платно отгоре. И пристигат и я носят. За Учителя.

Той е приятно изненадан и трогнат. От сега нататък Той ще ни говори от катедрата, защитен от силните слънчеви лъчи, защото беседите са дълги и преди обед, и след обед, а слънцето е жарко. Беседата свърши. Ще обядваме вън от поляната. Същите масички. Яденето е топло и вкусно.

След обед на групички се събираме и разменяме мисли върху сутрешната беседа и дочакваме четири часа, когато започва следобедната беседа. Беседите в 7-тех съборни дни са стенографирани и издадени по-късно в томчето „Свещеният огън" - съборни беседи от 1926 г.

Вечеряме пак на поляната под трептящото звездно небе. След вечерята се започват разговори по астрономия, астрология, физика, математика, музика, поезия и пр. Десет часа е часът зовящ за почивка. Палатките бели, трепетни ни обгръщат в сладък сън. Нежната цигулка ще ни събуди в ранното утро.

Седемте съборни дни протичат като сън, като хубав, приказен сън, като приказка, която ще отнесем в провинцията и ще ни топли и ще ни свети, и ще ни радва през цялата година.

Чудни хора са братята от провинцията, от селата. Не се плашат от труд. За два-три дена като по магически начин изградиха първата сграда на Изгрева - приемната стая на Учителя. Тогава тя ни послужи за горница. Беше 1926 г.

Имаме нужда от Горница. Готово. Наблизо някъде се печели тухли. Разшетаха се братя и сестри, донесоха тухли, греди, дъски, забъркаха кал, вар...  десетки ръце работят... След 2-3 дена имаме бяла грейнала стаичка. На другия ден с изути обуща, по чорапи влизаме по белите дъски, с бели кърпи на главите, по групички, да поднесем своя благодарствен дар.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...