Jump to content

74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА


Recommended Posts

74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

Ние идвахме години подред и прекарвахме по 9-10 дни при първото мусаленско езеро, под открито небе и на дъжд, и мъгла, и на студ и сняг и никой не се простудяваше, и никой не се разболяваше. Изчаквали сме се почти всяка сутрин, през време на престоя, на върха, също в разнообразни времена. И той ние посрещал с най-разнообразни настроения и панорами. И винаги сме оставали доволни и благодарни.

Няма да забравя никога една нощ сред продължителен гръм и мълнии поехме към върха. Тъмно като „в рог". По пътеката вървим един след друг. На някои по-опасни места стоят братя с фенери да ни светят.

Какво беше моето учудване, когато по едно време пред челото ми заиграха някакви светулки. Гледам ги, ловя ги с ръка - неуловими. Чудя се, какво е това!? - Халюцинация! Нещо да не би да съм не добре? - Не! Да ми се спи, да съм спяща? - Не, не! Никога не съм била по-будна и по-здрава от сега. Гледам, залепиха се светулки и по дрехите ми. Пипам ги, ловя ги - нищо. Не се ловят. Не се и махат. Обръща се някоя сестра или брат към мене и виж­ дам и около техните глави също светулки, даже по-големи. Цели звезди. Гледам, но мълча, нищо не казвам, да не ми се смеят. Нищо не питам. Мисля си: нещо ми е станало от височината. Станала съм ясновидка. А не ми идва на ума, че може да е от електричеството. ,

Докато стигнем облаците се разчистиха, гръмотевиците и светкавици­те стихнаха и Мусала ни прие чист и светъл, и величествен, и ни дари такъв изгрев какъвто четката и перото на никой смъртен не биха могли да нарису­ват и опишат.

През време на беседата Учителят ни обясни какви са били тези светул­ки и звезди около главите и по дрехите ни. Атмосферата била толкова наси­тена с електричество и то се натрупвало по края на космите ни и по влакната на вълнените ни дрехи. Значи това не съм виждала само аз. Значи това не е било само с мене и около мене. Това е било с всички, с цялата редица. Каква ли феерия е било да ни погледне човек отгоре, от върха? Дълга редица сенки със светещи звезди около главите като ореоли.

Друг път тръгнахме при звездно небе от първото езеро. И по пътя се стълпиха облаци, запрехвръкваха снежинки, които ставаха все по-едри и се сипеха все по-бързо и бързо - цели парцали и когато стигнахме върха той бе­ше целият облечен в дебела, бяла зимна премяна. И не само той. Надалеч около него, додето погледа ни стигаше всички върхове бяха абсолютно побелели. Беше неописуема, красива зимна картина - сред лято, по Петровден.

Постояхме, попяхме, порадвахме се и си тръгнахме. По пътя се разчис­тиха облаците, ширна се кристалното мусаленско синьо небе, изгря палещо­то слънце. Докато стигнем до езерото снегът долу вече се беше стопил. Накладохме огньовете да си изсушим обущата и чорапите. Дрехите слънцето ни ги беше вече изсушило по пътя.

И никой не се простудяваше. И никой не се разболяваше. Напротив, някои от нас идваха с някаква болест, но с вяра, че като се изкачат на Мусала, ще оздравеят. И така ставаше. Така се случи веднъж и с мене.

Малко преди времето за младежкия събор, връщайки се от село аз се отбих в Стара Загора. Там по една случайност се простудих и започнах да кашлям много силно, като да бе зимно време. Като си отидох в София и поч­нах да се приготовлявам за Мусала моите близки - брат, снаха и леля, ахнаха: „Ти луда ли си? Къде ще вървиш с тази кашлица?" Аз, разбира се, ни­то за миг не бях помислила досега за това, но и сега не помислих и без сянка от колебание, казах: „Тя там ще ми мине!" Снаха ми почна да се смее на „глупостта", а леля ми - да се ядосва. Само брат ми ме погледна с очите на обичта и доверието и каза: „Оставете я. Щом има вяра, нека върви.". Така, обаче, и стана. Не там, но още на средата на пътя за Мусала кашлицата ме остави. А горе на върха имаше сняг. Когато се върнах без кашлица, близките ми ме гледаха някак в почуда. А брат ми обичаше да разказва дълго след това, сред интелигентните среди, в които се движеше, как господин Дънов извежда по 300 души млади и стари до 80-годишна възраст на заснежен Мусала и те не само, че не се разболяват, но оставят даже там кашлиците и болестите си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...