Наряди за 1928 г.

[Ани]

НАРЯД за 1928 година

1. Съборът на 19 август 1928 год. е забранен от властите.
2. След постъпки на приятелите, те разрешават да стане на 22 август 1928 год. в София, но само за софиянци.
3. Всички гости за събора от провинцията са били връщани от Софийската гара.
4. Из съборната беседа, държана от Учителя на 22. VIII.1928 год. на Изгрева в 5 часа сутринта, публикувана в „Ключът на живота" (стр. 51-52).
5. „Писмо до народа" от 3б човека на 27 август, 1928год.
6. Публикува се „Устоите на народ и държава".
7. По нареждане, 15 септ. 1928 год.(наряд за год.)

4) Из съборна беседа от Учителя,

държана на 22.VIII.1928 год.,5ч. с., на Изгрева, гр. София.

Сега вие ще кажете, добре щеше да е, ако бяха тук всички братя и сестри от провинцията! Казвам: Всички са тук. Защо? - Защото всеки брат или сестра от физическия свят, които са записани горе в Бялото Братство, имат по двама делегати, които ги представляват - един в Божествения свят и един в ангелския свят. Тъй щото, ако тук бяха дошли 1000 души, всъщност те са 3000 мощни юнаци! -1000 души във физическия свят, 1000 - в ангелския свят и 1000 - в Божествения свят. Силата не е във вас, които сте на физическия свят, но в тия 3000 души, събрани заедно. Те са, които работят, а не само хората на физическия свят. Знаете ли какво могат да направят тия помощници отгоре? - Те ще свършат работата на Бога. Той работи чрез тях.

И тъй, без песни, без молитви, без целуване на ръка! Всички на работа! Отгоре ще следят кой се готви за работа и кой е започнал работата.

Поздравлявам ви с великия ден на работата. Бъдете всички герои и съработници на Божията работа! Дошъл е вече този ден. Започнете Божествената работа, защото тя определя живота ви за в бъдеще!

5) ПИСМО ДО НАРОДА

от 36 човека

Развитието на човечеството става във вид на отделни епохи. Всяка нова епоха се характеризира с пълно преобразование на целокупния духовен и умствен живот на човека. Днес ние живеем в предела на две епохи. От една страна виждаме как залязва една стара култура, а от друга страна виждаме първите лъчи на една новоизгряваща култура.

Господствуващият мироглед на съвременната култура - материализмът, вече губи почвата под нозете си. Очакванията на човешкия ум, че той ще разреши големите проблеми, които го терзаят от хиляди години, останаха напразно. Това породи едно голямо разочарование, като резултат на което виждаме да възникват множество нови духовни и идейни течения. Всяко от тях, родило се при различни условия, има свой характер, но в основата на всички лежи един и същ елемент - стремежа към идеалното, съвършеното.

Почти всички тия течения намериха в нас своите последователи. Но онова, което виждаме да се заражда между българския народ, като нещо оригинално, то е така нареченото ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО. Основател и ръководител на това общество е Учителят Дънов. От дълги години той тихо и неуморно работи между българите. В стремежа си да внесе един нов начин на разбиране живота, той срещна онова, което срещнаха всички негови предшественици. Историята не познава ни един пример, при който някой да е внесъл някаква нова идея и да е бил посрещнат благосклонно от хората. Винаги той е бил подлаган на преследвания, гонения и т.н. В това отношение като че ли хората са си останали последователни на себе си почти във всички времена. Също стана и с този Учител. Вече ред години той е подложен на хиляди несправедливи нападки и клевети, на които той отговаря само по един начин - с едно необикновено търпение. Неговите идеи обаче, въпреки всички противодействия, не останаха чужди на хората. Те намериха своите привърженици. Последователите на неговото учение са хора, произлезли почти от всички слоеве на обществото. Водими от желанието да дадат разрешение на всички онези проблеми, които животът е пробудил в тях, да познаят Истината в нейната пълнота, те се групират около него. Разбира се, че това са хора, които са наследили както положителни, така и отрицателни качества от оная среда, в която са живели. Но в тях се е зародило желанието да се освободят от всичко отрицателно в себе си и да придобият нещо положително и благородно. Задача наистина трудна за осъществяване, но достойна за подражание.

Учението, което изнася Учителят Дънов, обхваща всички прояви на човешкия живот. То третира въпросите на религия, наука, философия, морал, изкуство, личен и обществен живот и т.н. във всички тия области то се стреми да даде един нов път за разрешаване на ония задачи, които те са си поставили. Основата на това учение е моралът. В това отношение то изнася методи, чрез които човек би могъл напълно да преобрази себе си, да добие един съвършен и непоколебим морал. Да облагороди своето сърце, като пробуди в него най-благородни и чисти чувства. Да просвети своя ум, като внесе в него най-възвишени мисли и идеи. Да засили своята воля, като я направи един творчески фактор в своя живот. Това е вътрешното преобразование, чрез което се ражда новият човек.

Религията си има свой исторически път. Ние, последователите на това учение, не желаем да се месим в него. Ние желаем да я видим в нейната съвършена форма, да бъде тя един истински изразител на своето призвание и служител на Висшето Добро.

Съвременното общество, в което живеем, си има своята уредба, своите закони, управление, институти, администрация, войска и т. н. Всичко това е резултат на умствения и културен уровен, в които се намират неговите членове. С изменение степента на тяхното развитие се изменят всички форми на живота. Ако, например, си представим, че престъпленията между хората изчезнат, тогава естествено е, че всички ония институти, които се намират във връзка с тях, като съдилища, полиция, затвори и т. н., ще станат излишни. Ние, хората на това ново учение, се занимаваме само с причините на нещата, а не с техните последици. Трябва да изчезне преди всичко престъпността вътре в човека и впоследствие ще изчезнат и нейните резултати извън него. Хората трябва да преобразят преди всичко себе си, да станат истински морални личности, а новите форми на живота ще дойдат сами по себе си.

Ние желаем да видим семейството в неговата съвършена форма. Там да цари само взаимна обич и уважение. Нека то да стане място, дето да се създават само хора на съвършения морал и високите идеали.

Съвременните хора се подчиняват на законите затова, че тяхното нарушение води след себе си наказание. Ние желаем изпълнението на законите да става не по силата на външно давление, а продиктувано от един вътрешен импулс, от едно високо издигнато съзнание. Със същото съзнание всеки е свободен да влезе, в която желае от днес съществуващите политически партии на реда.

Нашата работа е преди всичко творческа, а не разрушителна. Времето ще разруши старото, няма защо да се занимаваме с него. Нашият поглед е обърнат към далечното бъдеще. Ние жадуваме между хората да настъпи мир и братство. Единствените отношения между хората да бъдат отношения на взаимна обич. Човек за човека да стане брат. Желаем хората да се отърсят от всичко старо, недъгаво, отрицателно, да прегърнат всичко най-възвишено и благородно и така създадените нови хора да дадат начало на едно ново общество, на една нова култура. Ние се радваме на всяка инициатива в това отношение. Бихме желали да подкрепим всяко добро начало, в който и да е човек.

Ние призоваваме впрочем всички хора на Доброто, хора на Любовта да заработим задружно за реализирането на тия светли и възвишени идеи. Само тогава ще може да се реализира Царството Божие на Земята.

Т. Стоименов, Начо Петров, Деню Цанев, Драган Попов, Г. Стайков, Михаил Стоицев, Петко Епитропов, Стефан Касабов, П. Ковачев, 3. Желев, Никола Камбуров, Слави Камбуров, Г. Маринов, Димитър Добрев, Георги Куртев, Мих. Луканов, Петко Динев, Хр. Ив. Хлебаров, Ил.Ставрев, Антон А. Попов, Димитр Христов, Никола Ватев, Михаил Райнов, Иван Калканджиев, Минчо Сотиров, Е. Иванов, Иван Чернев, Г. Наумов, Христо Арабаджиев, К. Георгиев, К. Терзистоев, Димитр Марков, Стефан Желев, Н. Коишев, Михаил Ангелов, Нейчо Паскалев, д-р Бански, Братя Маркови, Братя Константинови, Върбан Христов, А.Бойнов, Иван Девитаков, Иван Дойнов, Михаил Сандев, Стефан Мандов, Рашо Болашиков, Сава Калименов, Тодор Абаджиев, Жечо Вълков, Пенков, Колю Кюмюрджиев, Стоян Желязков, В. Милевски, В. Искренов, М. Краев, К. Иларионов, Влад Пашов, Ат. Николов, Ив. Михайлов, Ив. Котаров и др.

София, 27 Август 1928 год.

6) УСТОИТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА

Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления. Трябва да се вземат предвид много неща и преди всичко - съпротивление на материалите, добра изработка на съответните части и правилно съпоставяне. Не може да се избере какъв да е материал - той трябва да бъде здрав и издръжлив. Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място.

И техниците знаят, че и най-малката погрешка води често пъти до нежелателни последици. Ала не само специалистите-техници знаят това. Най- обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя буйна планинска река, ще се пазят да не турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво. Опитът ги е научил, че това е несъвместимо със здравия разум. Просто - очевидно е!

Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен.

Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организъма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по- дълбок и по-просветен поглед.

Явно е, че не е все едно кои стоят на чело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните.

Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър „материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на място поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език?

Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да* бъдат справедливо поставени всеки на своето място.

Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските опори на една държава.

Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в „борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата „морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага.

Затова, поначало, за управници на един народ трябва да бъдат поставени най-интелигентните, най-честните, най-правдивите, най- благородните и най-безкористни хора.

Ако един народ има такива хора, той може да се надява на благоденствие и благополучие. Не ли - него го очаква упадък, очакват го бедствия и неволи. Историческият опит ясно показва това. Защото, дълбоко погледнато, развитието на един народ зависи от развитието на ония души, които го съставят. Народ, в истинска смисъл на думата, значи сбор от множество души, които се обединяват в едно цяло. Народът - това е разширеният и диференциран човек, изразен като множество. Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се сматря като един човек. Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в биологично и психологично отношение.

Без да се впущаме в повече подробности по тия отвлечени за днешните хора въпроси, ще кажем, че развитието и бъднините на един народ зависят от количеството на ония идейни души, които са въплотени всред него. И в наши дни, всред всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срещат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, франция, Япония, Китай, Русия, България. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява. Те са ония проводници, чрез които протичат енергиите на този разумен свят.

Защото хората на грубия материализъм са прекъснали връзките си с тия космични извори на живот, светлина и сила.

Съзнателните идейни хора навред по света представляват оня нов прилив, който постепенно се засилва.

Този прилив особено ще се почувствува у славянските народи.

Защото както расите, тъй и отделните народи са подчинени на закона за приливите и отливите. Има народи, които са в прилив, други, които са в отлив. Каквото и да се приказва за съвременните италианци, да речем, те са в отлив. Те са само исторически сенки на един безспорно велик народ - римляните. И техният привиден подем сега би могъл сполучливо да се оприличи на оня временен подем на сили, който чувствуват изкуствено подмладените старци на професор Воронов.

Народите са като магнити. Докато в тях тече великото космично електричество на Духа, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и духовен живот.

Спре ли този ток - те стават маса от „стърготини".

 

У българския народ сега тече този космичен ток.

Той си има свои проводници - от най-дълбоките народни слоеве до върховете.

Едно трябва да внимават българите - да го не отбият под влияние на духовенството от своя страна така, както го отбиха в богомилско време. Туй течение има къде да протече и да извърши своята работа. Защото са верни думите, изречени от мъдреците, които познават тайните на живота: „Словото Божие не ще се върне, без да не принесе плод."

7) ПО НАРЕЖДАНЕ

До ръководителите

на Всемирното Бяло Братство

в България

Любезни брат........................ ,

в гр

Н.Л. К.П.Б.Л. С. П. Б.Л. Е.Л.

ПО НАРЕЖДАНИЕ

Съобщава ви се, че на 23-ий Септемврий т. год., в неделния ден, ще се направят повсеместни братски срещи в градовете на кружоците, като се поканят да участват в него ден всички братя и сестри от селата и града. Срещата ще продължи три дни: Неделя, Понеделник и Вторник.

След сутрешната молитва от (5-7 часа сутринта), срещата ще стане в 10 часа сутринта в салона на Братството по установения досега неделен ред, като ще се прочете изпратената Ви беседа, държана от Учителя на 22-ий август т. г. и 20 гл. от Откровението, като след това ще се раздаде на всички от тая беседа.

На обед ще се приготви обща трапеза на всички присъствующи, която да се състои повечето от плодове, варено жито и хляб. В понеделник и вторник молитвата ще става от 5-7 часа сутринта в братския салон.

След обед ще се предаде нарядът за духовната 1928 и 1929 година, за да си го препишат всички с нужните обяснения, както следва. От София ще се изпращат изречения, които ще обикалят провинцията от град в град по даден маршрут, като веднага ще препращат по назначението им.

Общият наряд ще почне от 23-ий септемврий т. год. в Неделния ден, за три месеци - до 22-ий Декемврий 1928 год. За четиво ще се вземе I серия, като ще се направят билетчета. Колкото страници има всяка беседа, толкова билетчета. Ще се теглят билетчетата сутрин и вечер.

За вторите три месеца - от 22-ий декемврий 1928 г. до 22-ий март 1929 год. - по същия начин ще се вземе за четиво II-та серия.

Третото тримесечие-от 22-ий март до 22-ий юний 1929 г. - същото, ще се почне четивото на III Серия.

За останалите три месеца - от 22 юний нататък до 22-ий септемврий 1929 г. - същото, ще се почне с IV Серия.

За всички е важно да се прочете мотото н а беседата и после от Евангелието същия стих, и след това страницата на беседата. Билетчетата ще се теглят сутрин и вечер. Изтегленото билетче ще се повърне наново в кесията при другите, макар че може и повече пъти да бъде изтеглено.

В особено тефтерче ще се отбелязва всеки ден коя страница е прочетена и изречението, което ви е направило най-силно впечатление и ако ви дойде при четението на страницата някоя ваша мисъл, ще отбележите в тефтерчето и нея.

Мотото е това за всеки ден:

Ученикът трябва да има:

Сърце чисто като кристал;

Ум светъл като слънцето;

Душа обширна като вселената;

Дух мощен като Бога и едно с Бога.

Следната формула ще се произнася, без думата „само", ежедневно:

Божията Любов носи пълния живот.

Божията Мъдрост носи пълната светлина.

Божията Истина носи съвършената свобода.

Ученикът ще се моли ежедневно по свободата на духа от дадените му досега молитви, като след това ще се прочита по една глава от Новия Завет подред. Нека по този начин да вържат връзка с Евангелието. То е като основа.

Гимнастическите упражнения остават старите, които ще се правят всяка сутрин. Да се правят в къщи или на открито, но на уединено място.

Постът през годината ще бъде месечно. Всеки месец ще си напишете билети според числото на месеца и ще изтеглите един билет, и него ден ще си постиш. Постът ще бъде от 24,36 и 40 часа - ще зависи от тегления билет за него ден, за която цел ще си направите три билета от 24,36 и 40 ч и ще теглите жребие и който час на изтегления билет ви се падне, толкова часа ще постите.

Цената на изпратената беседа „Ключа на Живота" е 9 лева. Ще съберете стойността й и ще изпратите с пощенски запис до брата Жечо Панайотов, ул. Опълченска N 66.

Поздрав от любезния ни Учител на всички братя и сестри.

С братски поздрав: П. Епитропов

ст. София, 15 септемврий 1928 г.

За получаванието на настоящето умолявате се да отговорите с отворена карта до Опълченска 66, София.