Наряди за 1938 г.

[Ани]

НАРЯДИ за 1938 година

1. Новогодишна беседа, 1.1.1938 год.
2. Слово на Учителя -26. VIII., 27. VIII., 28. VIII., 31. VIII. 1938 год.

1) НОВОГОДИШНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ

Изгрев, 12 часа полунощ, срещу 1.I.1938 год.

Всеки ден има свои характерни черти. И тая година има свои характерни черти. Тая година в края си се ограничава от цифрата 8. Ще ви прочета I послание към Коринт., глава 8, стих 8: „А това, що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо." Всичкият съвременен спор в света е само за яденето. Този въпрос са го разрешавали в миналото. Някои са постили, но колко са го разрешили? Сега пък някои ядат много, но и пак не са разрешили въпроса.

На тая година очите са отворени. Отворените очи нищо в света не е в състояние да ги насити. Знаете разказа за онзи прост човек, който отишъл при царя и носил извадено око, и го продавал за ядене. Царят казал: „Колко струва?" Онзи казал: „Струва колкото злато тежи." Като турили на везните окото, турили всичкото злато на царя, но пак не се дигало окото. Толкоз окото било лакомо. Но понеже царят дал дума да даде толкоз злато, колкото тежи окото, трябвало да види колко тежи. Попитали един мъдрец. Той казал: „Посипете окото с малко прах, та да се затвори окото!"

У всичките хора има една алчност. Отвореното око е алчността. Човек и милиони да има, пак остава ненаситен. И да е най-красивият човек, пак остава ненаситен. И да е най-силният или най-богатият човек, пак остава ненаситен. Три неща има в света, които могат да задоволят човешката душа. Това са животът, знанието и свободата, когато са съединени заедно. Ако имате живот без знание, вие ще бъдете недоволен. И ако имате знание без свобода, вие пак ще бъдете недоволен.

Трябва да знаете, че на тая година й са отворени очите. Тя е най-старата майка, която е дошла. Тя ще ликвидира с всички сметки. Като дойде тя, не щади всичките погрешки, които имате. Тя ще ги извади на мегдан. Ако някой е болен, всичките болести, които има, ще ги извади. И ако има добродетели, и тях; и хубавите ти мисли, и всичко ще извади. Тая година прилича на един, който продава - на един глашатай.

Тая вечер се казаха много хубави работи (декламации, пожелания). Но не зная, ако се наядете, какво може да стане от вас. Например какво се постига с едно пожелание? Да кажем, че ти пожелаваш да станеш светия, а не можеш да станеш. Пожелаваш да станеш силен човек и не можеш да станеш. Пожелаваш да станеш щедър човек и не можеш да станеш. Какво ли не човек не пожелава и все отлага! Пожелава, отлага, пожелава, отлага! Тай година като ви хване, с пожелания не върви вече! Тя казва: „Каквото направиш малко, то ще остане! А пък каквото пожелаеш и не го направиш, с пожеланието само ще си останеш!"

Пожеланието е хубаво. От какво се нуждае слепият човек? От зрение! От какво се нуждае глухият човек! От слух!

Тая година са заминали повече от 35 милиона хора за другия свят. И млади, и стари, като ги видим - цял един народ отива за другия свят. От всичките възрасти - все с желание си отиват! И когото, като го срещнеш, всички се оплакват, че не могли да постигнат на земята туй, което са искали и търсили.

Сега всинца вие искат да бъдете щастливи, но щастието вън от човека не съществува. Вие искате да бъдете щастливи, но ако вие не сте родени щастливи, вие щастлив не можете да бъдете. Вие искате да бъдете богати, но ако не сте родени богати, вие богат не можете да бъдете.

Едно нещо помнете. Че нито богатството, нито щастието, нито силата, нито знанието - всичко това отвън не се добива. Човек е роден с това. Той го носи със себе си. От вас се иска само това: Онуй, което Бог е вложил във вас, да го развиете. И ако вие мислите, че някой ще ви донесе нещо отвън, ако ви пожелае нещо - вие се лъжете.

Сега искам да ме разберете. Пожелавайте на хората това, което е в тях, да стане!

Аз сега ви пожелавам: Онова, което Бог е вложил във вас, то да стане!

Тайна молитва.

Отче наш.

Добрата молитва.

Има една отрицателна мисъл, че яденето не ни препоръчва. Кое е онова, което ни препоръчва пред Бога? Това са Любовта, Мъдростта и Истината.

Пожелавам ви те да ви препоръчат!

2) СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ

26. VIII. 1938 г., петък,

5 ч. с., Изгрев

Беседа от Учителя

[...] Кое е великото в живота? Разни понятия имат хората по това. Ние нямаме време да разправяме за нашето далечно минало, което е изгубено. А имаме време да говорим онова, което тепърва има да придобием. Вся ко нещо, което се е изгубило, то е нещо външно. Ние сме изгубили нещо, което не е реално. Всяко нещо, което се губи, не е реално. Ти си изгубил своето щастие - ти си изгубил нещо, което не е реално. Ти си мислил, че си щастлив.

Това, което остава във вашето сърце, във вашата душа, то е реално. Реално аз наричам само това, което остава в ума, сърцето, душата и духа.

Под истина аз разбирам всички правилни отношения, които имаме към природата, към всички същества. Ако ти не знаеш как да се отнасяш към всичко онова, което Бог е създал и ако ти не можеш да мислиш и чувствуваш правилно, ти не можеш да разбереш истината. А любовта е онова, което осмисля всичко в себе си.

Животът без любов е страшен, а пък живот с любов - няма по-хубаво нещо от него. Живот без истина и без светлина е страшен, живот с истина и светлина е приятен.

В сърцето е тъмнината, т. е. неорганизираният живот, неразработеният материал. В ума работи светлината, в душата - истината, а в духа - любовта. Единственият, който разбира какво нещо е тъмнината, това е Бог.

Когато ще се ражда една идея в човека, той има мъчнотии. Но той трябва да преодолее тия условия, които го спъват отвън.

Със сегашните мъчнотии вас ви възпитават. Какви ви са бележките, които ви турят по обхода, по любовта?

Новото учение седи в това: да знаем, че всичко онова, което става в човека и с цялото човечество, е отредено. Който разбира, се ползува, а пък който не разбира, ще каже: „От тая работа нищо не можах да разбера." Считайте, че всичко онова, което се случва във вашия живот, е в ръката на Оня ваш небесен Баща. И във време на страдания псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се оскърбих, че минах през тъмнината, за да науча Божиите пътища!"

Всичко онова, което Бог е вложил във вашето сърце, във вашия ум, във вашата душа и във вашия дух, да го възлюбите. И желая, както Бог ви е възлюбил, така и вие да Го възлюбите.

* * *

27.VIII. 1938 г., събота

Беседа от Учителя

Животът има смисъл само когато имаш отношение към всички живи същества. Ти не можеш да възприемеш нищо от растенията, животните и хората, ако нямаш отношение към тях. За да имаш прави отношения, ти трябва да знаеш как да вземаш и как да даваш.

Когато човек е слизал към земята, Господ го е свързал само с една нишка - нишката на любовта - със Себе Си. Има една Сила, която привлича човека. Както всички предмети се привличат към центъра на земята, тъй и всички души се привличат към Първичното Начало - Бога.

Животът седи в ония постоянни блага, които Бог излива от Себе Си към всички същества, които Той е създал, поддържа ги. Може би ние влизаме в едно стълкновение, понеже ние искаме сега да бъдем щастливи на земята, а пък то едвам сега започва, не е още дошло напълно време за него. Ние търсим щастие, но има дълго време още по закона на еволюцията, за да бъдем щастливи.

За да ни разбират хората, ние трябва най-първо да разбираме Бога, понеже Бог със Своята сила пребъдва във всички живи същества. И следователно, каквито са нашите отношения към Бога, такива ще бъдат отношенията на всички същества към нас.

Защо трябва да обичаш хората? Ако не обичаш, ти не можеш да живееш!

Бог трябва да ни избави от хилядите страдания, които ежеминутно ни заграждат. За да можем да се запазим, ние трябва да държим тая връзка на любовта - да възприемаме от Божественото. Постоянно трябва да възприемаме от Божествения живот. И щом престане вливането на Божествения живот, идват страданията. Съвременните страдания се дължат на едно прекъсване.

Вие сте пратени като един посланик от Бога в света. От живота, който ви е дал, от благата, които ви е дал, вие трябва да раздадете някому. Трябва да услужите някому. Христос казва: „Син човешки не дойде да му послужат, но да послужи." И всички вие сте дошли да послужите някому. И любовта, която сте проявили към някоя душа на земята, тя ще образува една връзка, като се върнете горе. Питам: Ако човек не обича, с какво има да се похвали?

Три неща има, които отличават човека:

То е любовта - онова, което може да даде от себе си;

То е знанието - светлината, която може да изпрати в света;

То е истината - свободата, която може да даде на себе си и на другите. С любовта, която можете да покажете към някого, вие внасяте един нов живот в него. Щастието ни зависи от Бога вътрешно и от нас външно. Ти външно не можеш да бъдеш щастлив, ако не обичаш и ако не те обичат. И вътрешно не можеш да бъдеш щастлив, ако не обичаш Бога и Бог не те обича!

Вътрешното ти щастие зависи отлюбовта, която Бог има към тебе, към твоята душа; която ти имаш към Бога. А пък външното ти щастие зависи от любовта, която имаш към твоя ближен, към всички, които те окръжават и от любовта, която те имат към тебе.

Щом дойдете в едно външно противоречие, вие можете да го изгладите само чрез любовта, която имате към Бога.

Злоупотребената любов изгаря, но добре употребената любов внася всичкото щастие в света. Зле употребеното знание изгаря, унищожава човешкия мозък, но добре употребеното знание дава сила на мозъка. За да познаеш дали обичаш някого или не, има един начин. Всички противоречия в света съществуват, за да опитаме любовта си: дали обичаме някого или не. Щом го обичаме, той оздравява от каквато и болест да е болен. А пък щом не го обичате, ще викате някой лекар. Всички болести се дължат на недоимък на любовта или на недоимък на светлина, или на недоимък на свобода.

Човек трябва да се прояви в любовта такъв, какъвто е! Любовта изключва страданията. Всички съвременни страдания се дължат на онова ограничение, което ние правим върху Божествения Дух, Който иска да ни въведе в Царството на Любовта, в Царството на Мъдростта и в Царството на Истината.

Любов е това: И да видиш, че някой прави погрешка, и пак да не вярваш. Това е любов! Можели една душа, която е излязла от Бога, да греши? Може да прави погрешки - това е друг въпрос. Но никога съзнателно душата не греши. Всяка една душа се стреми към Бога.

Ние всички трябва да оценяваме любовта на когото и да е.

Най-първо трябва да обичате, за да ви обичат! Това е Божествен закон. Най- първо трябва да цените живота на другите, за да ценят вашия живот. Трябва да цените всяка една мисъл, всяко проявление на Бога!

Христос казва: „Нова заповед ви давам: Да се любите един други." Този закон трябва да се изпълни. В невидимия свят не може да се влезе без любов, без знание, без свобода! Човек трябва да бъде абсолютно свободен!

Три неща изисква новото разбиране на живота: абсолютна любов, абсолютна мъдрост и абсолютна истина! Под абсолютна любов разбирам любов, която при всички условия не се изменя, остава една и съща!

Радвайте се, че пред вас се отваря едно ново бъдеще, за да разберете онзи великия живот, който Бог изпраща на земята. Защото иде новата любов! И казва се: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим." Всички ще се изменим и ще се облечем с новата любов, новото знание и новата свобода.

Желая ви Божието благословение!

* * *

28. VIII. 1938 г., неделя,

5 ч.с., Изгрев.

Беседа от Учителя

[...] Духовните работи са мъчни за разбиране, ако нямате никакви образи. И всичките ни страдания на земята произтичат от нямане на думи, с които да разберем духовното.

Който разбира Любовта, придобива живота; който разбира Мъдростта, придобива знанието; който разбира Истината, придобива свободата. Аз говоря за свободата в съвсем друг смисъл. Ние мислим, че сме свободни, но не сме свободни. Ти страдаш, ти боледуваш, имаш всевъзможни ограничения - не си свободен. Това е относителна свобода. Някой казва: „Ние искаме да бъдем господари на себе си." Човек, за да бъде господар, трябва да разбира Любовта! Любовта е единствената реалност, чрез която Битието се проявява, Духът се проявява. Това е същественото! А пък резултатът на тая любов, динамичната страна, проявената страна - това е животът.

Колкото повече се качвате на висока планина, срещате повече мъчнотии, противоречия и вашият организъм трябва да се приспособява на новите условия. Тия високите места са изложени на големи бури, промени, мъгли, студ.

Любовта е един стремеж към една нова непозната посока. Всеки, който иска да се освободи от тъмнината, той трябва да вземе една нова посока на движение. Любовта е посоката на движение, за да се освободиш от смъртта, т. е. от всички ограничения, които свързват човека, за да вземеш една нова посока.

Под думата „любов" ние разбираме усилената дейност не само на хората, които живеят на земята, но и на по-напредналите същества, и дейността на Бога. Той е, Който дава този първия потик. Любовта е първият потик на Бога да създаде човека. Този потик е, който е създал вселената, земята и човека. Любовта на Бог е създала света! Вие казвате, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Но вие виждали ли сте един човек, създаден по образ и подобие на Бога? Ако вие бихте видели образа на Бога във вас, моментално във вас щяха да изчезнат всичките ви страдания и щяхте да се измените съвършено. Тогава във вас няма да имате желания вече и от всичко в живота ще се освободиш! И няма да остане във вас нито помен от оная алчност и ще кажеш: „Разбрах сега в какво седи Истината!"

Проявата на любовта започва с малките работи. Бог в малките работи се проявява. Трябва да почнем с проявлението на Любовта и да стигнем до постижението на Любовта! Когато говорим за единството на Любовта, ние мислим за Цялото, което обединява всички части в себе си. Това е постижението на Любовта.

Кое е онова, което е заставило Христа да дойде на земята? Божията Любов!

Човек е същество, което излиза от тъмнината и влиза в светлината! Това е посока на движение. Ония хора, които са недоволни от живота, ще влезат в тъмнината, за да разберат в какво седи свободата на хората. И всички хора влизат в тъмнината, за да разберат какво нещо е животът. Всеки, който е недоволен, е кандидат за тъмнината! Всеки безверник, всеки малодушен човек, всеки богат човек е кандидат за тъмнината. Всеки силен човек е кандидат за тъмнината!

Разчитайте на интуицията си, на това ваше вътрешно чувство. Това е Божественият език. Той няма още думи. В никой съвременен език още няма една Божествена дума. Отвътре имаме думи, но отвън нямаме Божествени думи. Защото, ако имате една Божествена дума, тя е мощна. Щом я кажете, каквото искате, ще стане. Има закон: Ако мислите и чувствата ти са съгласни в някои неща, ти всякога ще ги придобиеш! За да може човек да реализира своите мисли и чувства, той трябва да има една изпитана воля. Три фактора трябва да влезат в живота: Той трябва да има една съвършена любов, която да действува съвършено, без никакви ограничения. Докато вие имате ограничение в любовта, вие сте на крив път.

Каквото и да направиш, и животът си да пожертвуваш, любовта няма да дойде в тебе. Ти можеш целия си живот да плачеш и любовта няма да дойде при тебе. Ти ако си сиромах, любовта и от това не се интересува. Ако си богат, и от това тя не се интересува. Любовта не се интересува и от учени, от нищо такова не се интересува. Тогава от какво тя се интересува, за да те посети? Любовта се интересува от следното, Духът, който се проявява чрез любовта, се интересува от следното: Като ви даде Любовта Си, ще я разберете ли, ще може ли да я приложите и оцените? И като проявите тая Любов, ще можете ли да възприемете живота; и като възприемете живота, ще бъдете ли благодарни или ще бъдете недоволни и всеки ден ще ходите да му мрънкате, че малко ви е дал.

Молете се Бог да ви благослови езика. Той е магическата тояжка. Кажи: „Господи, благослови езика ми, че от всяка дума, която произнасям, мед да тече от нея. И от всяка дума, която произнасям, да излиза злато."

Като дойде Бог, ти ще въздъхнеш и ще кажеш: „Дали ще дойде пак!" Както един американски банкер бил посетен от една млада мома и казал: „Дали ще дойде пак!" Присъствието на Бога, това е онова великото в живота, което събужда човешкия ум и човешкото сърце и човек става мощен, и се раждат съвсем други идеи в него. Ние сме сега в тая епоха.

28. VIII. 1938 г., неделя,

10ч. с., Изгрев.

Беседа от Учителя

НОВАТА РАСА

[...] Днес светът се нуждае повече от всякога от мир. Защото всяка една култура може да се развива и всяка една придобивка можа де се придобие само при мир. И бялата раса, която е носителка на мира, един ден ще стане майка на друга една раса, на шестата раса, която ще бъде раса на братство между народите и дето ще се прояви любовта във физическия свят. И хората ще бъдат разумни, и ще живеят един за друг. И големите, и малките народи ще живеят като братя в мир. Защото такава е волята на Бога, който е създал света. И когато и да е, това ще дойде и то в недалечно бъдеще! Ние сме вече в преддверието на новата епоха, защото нашата Слънчева система е встъпила в тая област на Божественото озаряване. Затова всички хора, които мислят зло, те нямат условия да живеят на земята и постепенно ще измрат. И няма да има нито един от тях. Тъмнината трябва да си дигне чергите.

„Как да се знае това", казва някой. Нима не е лесно да се види, когато зората се проявява. Сега виждаме пропукването на зората на новия живот!

Няма да ви го доказвам, понеже ще го видите! Във вас вие трябва да дадете нов ход на вашето ново сърце. Новото сърце е сърце, направено от мека материя, от материята на милосърдието. И всеки един от вас, чието сърце е милосърдно, той е вече в новата раса! Каменните сърца за напред ще бъдат само за паваж. А пък меките сърца ще бъдат поставени в човека да разнасят хубавото и красивото в света! Писанието казва, че Бог ще вложи в онзи ден Духа Си в хората и ще Го познаят всички, от малък до голям. И вече Господ е започнал да влага Духа Си. И всичко се пробужда. Постепенно хората се пробуждат, както цветята пролетно време - едни по-рано, други по-късно. Така и всички вие се пробуждате. В това велико пробуждане вие ще се освободите от сегашните несгоди на живота. Има хиляди работи, които сега ви смущават. Вие, ако разбирате великите закони, трябва да ви радва срещането на един добър човек, на един умен човек, на един писател, на един художник, на един каменар, на един земледелец, на всички ония, които работят за повдигането на този свят.

Колко са мощни човешките думи! Един млад момък е обезкуражен в живота и казва: „Аз ще се самоубия." Тръгва подир него една млада мома и му казва само една дума. И той веднага хвърля кобурите, и се обръща, и вече в очите му има една светлина! И казва: „Аз ще живея за човечеството!" Какво му е казала тя? Хубаво е да ви оставя вие да разгадаете.

Не се изисква голямо говорене! Една дума да се каже, но Божествена дума.

Всеки един от вас, който има Божествената Любов, той ще може да повдига в себе си температурата си до 10 хиляди градуса. Това е Любов! И той ще може така да повдига светлината си, че тя ще бъде 10 пъти по-силна от слънчевата светлина. И като влезеш при един банкер, който не иска да дава, ти ще повдигнеш температурата до 200-300 градуса и той ще каже: „Чакай, чакай!" Всичко ще се стопи при такава температура! Божествената сила, която иде в света, ще стопи човешките сърца, човешките мозъци, всичко ще стопи! Пред тая светлина, пред тая топлина, пред тая Любов, която иде сега, светът ще се стопи! И в този стопен свят ще останат само праведните, а пък другите ще останат за друга една епоха!

Не трябва да се обижда Любовта! Любовта е, която иде да освободи света! А пък, когато се появи Христос, Когото вие очаквате, Той ще има температура 35 милиона градуса. Вие ще имате по 10 хиляди градуса, а Той ще има 35 милиона градуса. И казва Христос: „Моят мир ви оставям." Христос е за мира, за оня мир, който ще се обосновава на Любовта, на братството между всички хора - да познаят, че те са братя и сестри.

Ние сега имаме майчинска култура. Но в майчинската любов, към която имам всичкото уважение, има един малък егоизъм. Тигрицата обича своите деца, но ще пожертвува някои за храната на децата си. А пък братската и сестринската любов стои по-горе. Майчинската любов, това са корените на живота; а пък сестринската и братската любов - това са клонищата на дървото на живота; а пък Божествената Любов-това са плодовете на това дърво. От корените на майчинската любов, от клонищата на братската и сестринската любов излизат плодовете, от които бъдещите хора ще се хранят. Това е дървото на живота. И тогава хората ще станат безсмъртни. И тогава ще дойде новият живот.

И вече има такива хора! И в Америка, и в Германия, и в Англия, и навсякъде по света са вече те! И тия хора се познават! Като ги срещнеш, ти виждаш една нова светлина в очите им! Те са бъдещите братя и сестри в света! Те са новите хора, които са носители на Божественото. Бъдете сега смели и решителни. Вие чакате да дойде нещо ново в света. Новото в света трябва да бъде: трябва да се примирят хората. Който има да взема, да не взема! Който има да взема от брат си, да му прости! Най-първо да престанат всичките спорове, които сега има. Отвън като дойде Христос, не може да се оправи светът. Отвътре трябва да дойде! Представете си, че имате милиони малки прашинки от желязо. Подложете ги на висока температура и те ще се слеят в едно. Оная любов, която сближава и споява сърцата, и им дава живот оная светлина, която споява човешките способности и им дава възможност да работят, то е Божественото!

Ако си подложите гърба на слънчевите лъчи и чрез вашето радио се вслушате какво ви говорят слънчевите жители, ще имате една опитност. Това направете вечерно време, когато слънцето залязва. И тогава лицето ви да гледа към изток. И тогава ще усетите в себе си едни вътрешен мир. И ще ви дойде мисълта: „Защо човек трябва да се тревожи!" Жителите на слънцето не се тревожат, понеже там всичко е изобилно. Всички жители на слънцето се разправят с изпращането на богатствата, които Бог е вложил там.

И човек си има едно малко слънце в пинеялната жлеза в центъра на мозъка. И в този център се намира седалището на човешката душа, казват сегашните учени. В това вътрешното слънце живее човешката душа. Вие имате едно вътрешно слънце, което Бог е поставил във вас. И ако живеете добре, чрез това вътрешно слънце ще придобиете знание.

Бог сега иде да ви научи да уважавате слънцето, в което живее човешката душа! Вие със своите тревоги, безпокойствия помрачавате вашето слънце.

Бог е така направил, че бъдещото царство, което ще дойде, ще дойде от вътре навън - чрез нашата любов, чрез взаимната любов на цялото човечество ще се реализират Божиите пътища на земята.

Невидимият свят има нужда от работници. Всички вас ви приготовляват за работници, та като дойде Господ отвътре, да може чрез вашето сърце Божественото да се прояви. Ще бъдеш носител на Божествената Любов, на Божествената топлина и на Божествената светлина и знание.

И тогава всичко онова, което желаете, това, което е потаено във вас, всички ваши хубави мисли и чувства, всичко онова ще ви бъде. Всичко онова, което няма да ви смущава, няма да ви мъчи, всичко онова, което ще ви донесе щастие и блаженство, то ще бъде с вас. И тогава ще кажете: „Радваме се, че доживяхме тая епоха да опитаме с очите си Божествената Любов и да станем съработници."

Сега е времето да се стегнете всички - всички да станете весели и радостни. Скоро, скоро ще бъде това, може би след 100 години. Аз предполагам 100 години за един ден - та след 100 деня. Много близо е, казвам. Слънцето скоро ще изгрее! Сега Божественото е вече на прага на вашата къща. С единия си крак Божественото е стъпило на прага на всеки един дом и казва: „Отворете вратата на вашите сърца и на вашите умове и нека да влезе Божестве ната светлина и Божествената Любов!"

31. VIII. 1938 г., сряда

Лекция от Учителя

ЦЕЛТА НА ЖИВОТА

Тема: „Отличителните черти на човека".

[...] Сега трябва правилно възпитание на човешкото сърце и на човешкия ум. Вие сте влезли в една фаза, дето хората трябва да знаят как да възпитават сърцето и ума си. Ако не знаете как да ги възпитавате, могат да стана хилави.

Чрез страданието човек развива своя ум. Може да се покаже каква е еволюционната полза от страданията. Чрез големите страдания, които човек индивидуално и колективно минава, се научава да мисли!

Страданията са една задача. Ако си страдал и много си научил, тогава тия страдания имат смисъл. Но ако не си научил, те са безсмислени. Например човек е страдал, за да стане добър. Но ако не стане добър, тогава какво ще разправя за своите страдания? Страданията са възпитателен метод за човешкия ум. И ако разбирате смисъла на страданията, тогава ще почне да се оформява вашето лице: челото ви ще се повдига и ще излезе напред.

Ти казваш, че трябва да се молиш на Бога. Но за да се молиш на Бога, ти трябва да имаш един повод и този повод трябва да е нов. Той не трябва да е стар.

Ако ти се молиш за сила, кой не се е молил за сила. Ако се молиш, за да станеш богат, кой не се е молил за това.

Много неща у нас трябва да се турят на мястото си. Те са турени не на мястото си. Първоначално Бог е направил човека много добре, но после са дошли други майстори и са изменили нещата. Сега трябва да се постави всяка вида, всяка част на мястото си. Например ние говорим за любовта. При Бога никой не може да отиде, ако не обича, ако не е чист, ако не е добър, ако не е разумен, ако не е милостив, ако няма светлина, ако не е свободен.

В молитвата на човека трябва да влизат три елемента. - Ти не можеш да се молиш, ако нямаш любов, ако нямаш знание и ако не си свободен! Ти се молиш, но в сърцето ти не трябва да има абсолютно никакво користолюбие. Ти като се молиш, оглеждай се в огледалото дали си се молил правилно. Ако след като си се молил, твоето лице от ден на ден се поправя, тогава твоята молитва е правилна. Това е едно правило, от което няма изключение. Не може човек да се приближавало Бога и да не заприлича на Него, да не добие качествата на Бога! Ти като се молиш, като отиваш при Бога, ще се поставиш във възприемателно състояние!

Нас ни интересува начина за повдигането на човешкия дух и на човешкото сърце. Всички мъчнотии, които имаме, са за облагородяване. Мъчнотиите, които имаме, са един метод за възпитание. Без страдания, без изпитания вие не можете да имате никакви придобивки! В старо време в школата на Питагор учениците, които постъпвали, са били подлагани 4 години на подигравки и които издържали, те били приемани за кандидати! Сега това става естествено в самия живот. Като видят хората, че си религиозен, ще те подиграват, ще кажат, че умът ти не е на място, че си малко смахнат, че не мислиш право - много работи ще ти кажат. Духовният човек трябва преспокойно да изслуша това.

В човека има 4 основни неща, на които той трябва да обръща внимание. Подсъзнанието му е Божествения склад на всички придобивки на миналото. После той има свръхсъзнание. То е висшето Божествено съзнание в него. После има съзнание и самосъзнание. От подсъзнанието трябва да минеш в съзнанието, после в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Сега има много малко хора с развито свръхсъзнание. Един англичанин казва, че всичко само 19 души досега са имали свръхсъзнание от човечеството.

В свръхсъзнанието ти съзнаваш бъдещите блага, които Бог е приготвил. Но тия блага даром няма да се дадат - ти трябва да работиш за тях. Сега има разни методи за това. Но един от най-хубавите методи е методът на любовта, на Божествената Любов. Под думата „любов" аз разбирам следното: да съзнаваш, че всички хора имат еднакви права за Божественото благо - това е любов! Ако ти така не съзнаваш, това не е Божествена Любов!

Всички същества, които Бог е създал, ги е създал с определена цел. Всяко същество си има предназначение в икономията на Божествения свят. На всяко същество Той е дал място, дето да живее и да се развива. Като влезем в любовта, на всички хора ще гледаме така. А не да бъдем хора, които търсят своето щастие. Човек, който търси своето щастие както досега, никога няма да го намери.

Човек може да постигне щастието само когато съзнава оная цел, която Бог е вложил в живота. А пък целта на човешкия живот е любовта. Без любовта ти не можеш да имаш никаква цел в живота. Условията са външни неща.

Ако ти живееш в своето подсъзнание, ти не можеш да обичаш така, както ако живееш в своето свръхсъзнание. Защото свръхсъзнанието дава, а подсъзнанието взема. Ако ти мислиш, че всякога трябва дати дават, ти не можеш да бъдеш щастлив. За да бъдеш щастлив, ти трябва да съзнаеш, че всичко ти е дадено от Бога и това дадено трябва да го разработиш и то да даде плод. Ако в тебе любовта няма корени, клонища, цвят и плод, тая любов не е Божествена.

Ние искаме да бъдем щастливи в света, без да изпълним Волята Божия,

Човек, който иска да изпълни Волята Божия, той трябва да е готов на всяка работа. Той трябва да използува най-малките случаи за това! Например на един беден човек му паднала кърпата. Дигни я и му я дай.

Ти без знание не можеш да успяваш. Без знание не може да се издигне

човек.

Един светия, като срещне една млада жена и само ако се поколебае умът му, той ще изгуби своето светийство.

Добрият живот е една поезия, която трябва да учиш. Ако има поезия, която трябва да учиш, това е доброто, това е любовта, това е Божията Мъдрост, това е Божията Истина, това са всичките добродетели. И търпението е поезия.

Понеже минаваме от стария живот в новия, животът, който ви се дава, как трябва да го запазите? Най-първо не се завземайте да реформирате света, да виждате лошото в света. Най-първо намери всички свои погрешки и се завземи да ги поправиш. Не изведнъж всичко да поправиш, но всеки ден трябва да поправиш по една малка погрешка.

Всеки един, който е влязъл в новия живот, трябва да е благодарен за благата, които Бог му е дал. При всичко, което се случва, да кажеш: „Така е Волята Божия!" Писанието казва: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи."

Ако един ангел те обича, той те обича, като обръща внимание на Божественото, което е вложено в тебе, а не на някое твое лично достойнство.

Любовта е едно условие, за да постигне човек всичко онова, което Бог желае за нас. И без тая любов ти не можеш да постигнеш своята цел в живота.

Та първото - турете любовта в живота си. Не че нямате тая любов. Някой мисли, че като се ожени, ще постигне нещо. Нищо няма да постигне. Някой мисли, че ще постигне нещо, ако стане богат, силен или учен. Нищо няма да постигне. Те са условия. И като условия са важни. Но те не са целта. Целта в живота е само Бог! Всички същества трябва да имат за цел да постигнат Божественото в себе си.

В лицето на всеки човек виждай най-малкото проявление на Божествения Дух, на Божествената Мъдрост.

В новата епоха, която сега настъпва, се изискват хора с приложение. Бог е промислил за всички същества, преди те да са поискали. И преди нашите молитви Бог е приготвил за нас нещо. Ние трябва да станем носители на новото в света. Всеки един от вас трябва да бъде една клечка, която като я драснеш, да се запали.

Всяка една ваша мисъл, чувство и постъпка трябва да бъде клечка, която да се запали при първото драскане. Това е сега новото, което през тая година прилагайте!

Бележка на редактора:

Резюмето е на лекция, отпечатана в томчето „Божествения импулс" (Общ окултен клас - XVII год., 1937-1938), под заглавие „Кибритени клечки" - издание 1999г., стр. 659.