Jump to content

Наряди за 1948 г.


Recommended Posts

НАРЯДИ за 1948 година

  1. Обични братя, 8. III. 1947 г. - наряд за 21. III.
  2. Обични братя и сестри, 1. VII. 1948 г. - наряд за Петровден.
  3. Братя и сестри, 1. VII. 1948 г. (Слово на Петровден)
  4. Обични братя и сестри, 21 .VIII. 1948 г. - наряд за събора, 5. IX.
  5. Приветствено слово, 5. IX. 1948 г.
  6. Обични братя и сестри, 12. IX. 1948 г. - наряд за 22. IX., есенното равноденствие.
  7. Обични братя и сестри, 19.IX. 1948 г. (за беседите)
  8. Обични братя и сестри, 22. IX. 1948 г. (Слово на есенното равноденствие)
  9. Обични братя и сестри, 10.XII. 1948 г. (Писмо по случай 4 год. от заминаването на Учителя.)
  10. Обични братя и сестри, 14. XII. 1948 г. - наряд по случай 4 год от заминаването на Учителя.
  11. Песни за Учителя.

1) ОБИЧНИ БРАТЯ,

Отпразнуването празника на пролетта -21 март 1948 г., неделя - ще стане както следва.
Сутринта на 21 март - излизане в 5 часа пред изгрев слънце на определеното
място.
Молитвата ще започне точно в 5 часа, както следва:
  1. Добрата молитва.
  2. Молитвата на Царството..
  3. Евангелие от Иоанна, 15 гл., 1-18ст.
  4. Евангелие от Лука, 12 гл., 13-41 ст.
  5. Евангелие от Марка, 10 гл., 17-18 ст.
  6. Евангелие от Матея, 20 гл., 20-29 ст.
  7. „Духът Божи".
  8. Беседа: „Единният живот" (от томчето „Майката на времето").
  9. Отче наш.
  10. „ПОЗНАВАНЕТО НА ЛЮБОВТА НОСИ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ" (З пъти).
Вечерта в 7 часа - братска вечеря.
 
На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. Умолявате се да съобщите настоящето на всички братя и сестри в града и околията. Поздрав на всички братя и сестри.
С братски поздрав

БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

8. III. 1948 г. Изгрев - София

2) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Петровден, именният ден на обичния ни Учител, тази година ще се отпразнува по следния начин.
В
5
часа сутринта ще има събрание в салона, в което ще се изпълни следният
ред:
  1. „В начало бе Словото".
  2. Добрата молитва.
  3. Пътят на живота.
  4. „Духът Божи".
  5. Евангелие от Матея, 4 гл., 1-17 ст.
  6. Евангелие от Лука, 17 гл., от 20 ст. до края.
  7. Евангелие от Лука, 2 гл., 7-20 ст.
  8. Евангелие от Иоанна, 17 гл.
  9. „Четирите правила" (беседа от Учителя из тома „Лъчи на живота").
  10. „На Учителя".
  11. Отче наш.
  12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (три пъти).
След това ще се направят гимнастическите упражнения.
Вечерта в 7 часа - литературно-музикална вечер.
Молим, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци.
Със сърдечен братски поздрав:

БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

1. VII. 1948 г. Изгрев - София

3) БРАТЯ И СЕСТРИ,

На днешния ден, като чествуваме светлата памет на нашия обичен Учител, трябва да отправим благодарност към Бога за милостта, която ни е дал, да бъдем ученици на Неговата велика школа.
Ние живяхме с Учителя и слушахме Неговото Слово и То стана за нас живот и плът.
Днес повече от всякога трябва да ни бъде ясна работата, която вършим и има да извършваме в Неговото име.
Днес в живота се извършват велики промени, подготвят се условията за идването на новата култура. Винаги преходното време се характеризира с това, че силите, които тогава са действували скрито отвътре в подсъзнанието, се изявяват навън, очертават се ясно. А в съзнателния живот става едно строго самоопределяне.
Някои казват, че старият свят загива - светът се преобразява и възражда под действието на Божия Дух, т. е. под действието на онези разумни сили, които работят в живата природа. Те са като огъня, който отделя същественото от несъщественото; непотребното изгаря, а вечното влиза в новия живот.
В това важно преобразяване учениците на Божествената школа имат голям дял. Когато говорим за учениците на Божествената школа, разбираме онези души, които са се учили и работили в миналите култури и сега държат своя изпит, за да влязат в новата култура, която Христос нарича Царството Божие.
Мнозина седят и изчакват Царството Божие, но ние знаем, че всичко добро и красиво в живота е резултат на усилията на разумни напреднали същества, които работят. Следователно Царството Божие с изглеждане няма да дойде, а с учение, приложение и работа. С тези обикновени разбирания, с тези обикновени мисли, чувства и желания, които днес хората имат, Царството Божие няма да дойде за тях.
Съвременното човечество е в безизходно положение. То се върти като в затворен кръг в стария живот, всред стари идеи, разбирания и методи за работа, безплодни и безрезултатни и не може да излезе от него.
Западноевропейската култура беше култура на ума. В нея се разви главно умът, неговите сили и способности, оформи се човешката индивидуалност. Човек се почувствува самоуверен, силен, господар на природата и се възгордя. Той не се приобщи към живота на Цялото, а напротив, отдели се, противопостави се на него. Оттам започна онази борба, външна и вътрешна, в която седят всичките противоречия на съвременния човек. Западният човек попадна в затворения кръг на личния живот, въздигна себе си в култ, достигна до самообожествяване и вместо да се движи към Великия Разумен Център, да бъде в съгласие с Неговите закони, сам пожела да бъде център, да наложи свой закон, свой ред и порядък в живота. Това състояние на интелигентните представители на Запада, на хората на творческата воля, на мисълта, науката и изкуството, постепенно проникна в народните маси като съмнение, като обезверяване в Разумното Начало, отклони ги от пътя им към вечното, духовното, като ги насочи към временното, материалното, конкретното. Така се създаде една религия, култ на която е самият човек, религия удобна, проста, която почти с нищо не задължава човека. Тя поставя пред човека конкретни задачи, свързани изключително с неговото материално съществуване и по този начин потиска в него стремежа към духовното, вечното, безграничното, в който стремеж човек расте и се усъвършенствува.
Задачата на учениците е да изведат човека от това статично положение, от този затворен кръг, да му посочат пътя към Бога. Днес мнозина се страхуват да говорят за Бога, ала идеята за Бога е най-високата идея в живота. Тя е идея за разумни, мислещи същества. Може ли да се говори на един бръмбар за Бога? Идеята за Бога е вдъхновявала човека през всички времена към велики подвизи и жертви. И ако някои са търгували с нея и са вършили престъпления в нейно име, какво има с това самата идея? Тя остава неопетнена, чиста и свята, високият идеал, към който човек вечно ще се стреми. Тя е извела човека из мрака на вековете, отличила го е от другите същества, възвърнала е достойнството му и, доколкото човек има права и свободи, дължи ги на нея.
Съвременните хора искат да устроят живота си без идеята за Бога. Животните, които са лишени от тази идея, каква култура имат? Може ли тя да бъде идеал за човека? Какъвто израз и да й даде, човек не може да живее без идеята за Бога. Тя го прави човек.
Днес възраждането вече се чувствува, както най-ранната пролет. То се подготвя отдалече. Дълбоко в човешката душа се събужда отново копнежът към вечното, непреходното, човек се обръща към извора на живота и знанието, потърсва пътя към съвършенство. Или както казва Учителят: „Любовта почва да действува в живота." Човек е в предверието на една нова култура, не на ума, а на сърцето, където предстои да изучава нова наука, да развива нови сили и способности, да дойде до едно ново познание за Вечния.
За идването на тази култура работи Учителят. За нея работят всички напреднали същества. За нея работят учениците на Божествената школа. Малкият Божествен потик работи вече отвътре - Вярата се възражда. Не говорим за суеверията и заблужденията на миналото, а за живата вяра, която свързва човека с Бога. Вярата, като сила на човешката душа, чрез която той преодолява мъчнотиите и разрешава задачите на живота. Интересно е, че днес много от най-издигнатите представители на човечеството се възвръщат към вярата, докато народът в известни свои слоеве се обезверява. Днес видни хора на мисълта, науката, изкуството навлизат в нови области на живота и знанието отвъд видимото, конкретното и там намират разрешението на много задачи, неразрешими досега за човека.
Любовта вече действува като потик в душата и тя се отваря за живота. Новата мисъл, новите чувства разтапят преградите на личния живот, прехвърлят пространството и свързват душите. Човек почва да чувствува скръбта на своя ближен като своя скръб и радостта му като своя радост. Зачита правото му като свое право и свободата му като своя свобода. Този Божествен потик, който кара човека да погледне с обич ближния си, да му се усмихне, да му се притече на помощ в нужда, това е любовта, която почва да действува в живота. Затова бъдещето носи добри и велики неща.
Работата, която предстои на учениците за идването на новата култура, за идването на Царството Божие на земята, е да оправят пътищата на любовта. Казано е: „Прави правете Неговите пътеки." Това значи човек да бъде отзивчив и за най- малкия потик на живота.
Бог работи с нас и чрез нас, следователно не трябва да седим да изчакваме Царството Божие, а трябва да работим за него.
Задачата на учениците е да доловят и предадат новата мисъл, която Бог праща днес.
Да приемат и изявят новия живот, който днес излиза от Бога.
Да бъдат чутки, какво Той иска да извършат за Него - да вършат Неговата Воля.
Всеки ден иде новата мисъл, новата виделина, хлябът на живота. Когато учениците на Христа Му казаха, че народът е гладен, Той им каза: „Нахранете ги вие." И сам показа как да сторят това. Разчупи хлябовете, даваше тям, а те - на народа. Този е пътят за работа.
Човек е силен и свободен, доколкото работи с Бога, с Великото Разумно Начало и има знания, доколкото Божият Дух живее в него.
Задачата на учениците е да дадат условия Божият Дух да дойде в тях да работи. Това е дълбока вътрешна работа на ученика - свещена работа, която се извършва в мълчание, молитва, съзерцание, размишление. В нея душата се отваря за Вечния, Безграничния и иска подкрепа и светлина, черпи вдъхновение и сили, за да може да работи тук на земята между своите ближни.
Учителят казва: „Един момент ще те призове Господ да извършиш една малка работа за Него. Бъди буден за този момент. Бъди готов за този свещен момент и всякога се готви за него. В това седи смисълът на твоя живот."
Бъди във връзка с Бога на Любовта, за да знаеш какво иска Той от тебе да направиш.
Бъди от разумните девици, на които лампадите са пълни с елей.
Всички блага на живота се донасят от разумни същества - хлябът, плодовете, светлината, мисълта, добрите чувства. Чрез всеки човек Бог изпраща нещо специфично, едно специално благо, което чрез никой друг не може да се изпрати. Затова всеки трябва да извърши работата, която Великото Разумно Начало иска от него. Злото в света, това са пропуски, онези места, където липсват специфичните Божии блага. Съществата, които са били натоварени да ги донесат, са се захласнали и не са ги донесли навреме. На тези места има празнини. Който стъпи там, сполетява го нещастие. Злото, това са същества, които не са изпълнили Божията воля. И ако днес човек е изгубил смисъла на живота, то е, защото се отказал да пренесе едно малко Божие благо, да изпълни задачата, която Бог му е възложил. С това се лишава от радостта, която нейното изпълнение носи. А радостта е като светлината. Тя разкрива смисъла на живота.
Човек трябва да знае как да работи. Ако работи и е недоволен, той внася недоволство в живота. Ако одумва, внася мърморенето. Ако работи и мрази, внася омразата и покваря всичко. Каква полза от такава работа? Работата не седи само в това човек да движи ръцете си и да напряга мускулите си, важно е какво излиза от неговото сърце, от неговия ум, от неговата душа.
Работата на учениците е отговорна. От това как ще решат те своите задачи, какви са отношенията помежду им, от това какви сили внасят те в живота, зависи бъдещето. Задачите, които те решават, ще бъдат задачи на всички. Пътищата, които те очертават, ще бъдат пътища за всички. Затова при извършването на най- малката наглед работа, важно е какви сили са призовали да работят - те ще бъдат силите, които в бъдеще ще работят.
Когато нашият обичен Учител беше с нас, Той работеше и със своя пример ни показваше как и ние да работим. Сега Той пак работи, но вече чрез всички, чрез учениците. Ние трябва да бъдем будни и внимателни, за да съдействуваме на Неговата работа. А Любовта е първото условие. Христос казва: „Ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди."
Словото, което Учителят ни остави, в което е втъкан и нашият живот, ни свързва с Него за вечни времена. Днес, както и в миналото, Неговият завет е един:: „Това е моята заповед: да имате любов помежду си."
Защото само в любовта, в хармонията между нас Той може да ни се изяви, да чувствуваме Неговото присъствие, да имаме Неговата помощ.
Така Той ни свързва и обединява с Бога, и ние ставаме съпричастници на Великия живот - Животът на Цялото.

БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

1 юли 1948 г.
Изгрев-София

4) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Тазгодишната братска среща ще се състои в неделя, на 5 септември т.г. в 5 часа сутринта при следния ред:
  1. Добрата молитва.
  2. 91 псалом.
  3. Молитвата на Духа.
  4. „В начало бе Словото".
  5. Евангелие от Матея, 5 гл., 13-16 ст.
  6. Евангелие от Марка, 10 гл., 17-31 ст.
  7. Евангелие от Лука, 19 гл., 1 -10 ст.
  8. Евангелие от Иоанна, 15 гл., 1-17 ст.
  9. Беседа: „Какъв трябва да бъде ученикът" (от Търновските съборни беседи, 1922 г., стр. 330).
  10. „Духът Божи".
  11. Отче наш.
  12. Да се прослави Бог.
  13. „На Учителя" (песен).
  14. Гимнастически упражнения.
В10 ч. с. ще се чете беседата „ Разумно служене" (от Търновските съборни беседи, 1921 г., стр. 285).
През деня братята и сестрите на групи ще разискват и размишляват върху прочетените беседи.
Братската вечеря почва в 7 часа след обяд. На братската вечеря ще се изпълни утринният наряд без беседата.
След братската вечеря, дето има условия, да се изпълни литературно- музикална програма.
Молим, настоящето да се съобщи и в околните села, дето има кръжоци. Сърдечен поздрав на всички братя и сестри.
С братски поздрав:

БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

21 август 1948 г. Изгрев-София

5) ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО

от старшия брат на Бялото Братство -Тодор Стоименов по случай годишната духовна сбирка на 5.IX. 1948 г. към членовете на Братството

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Пред вид на сезонното време, когато народът ни е в стремеж да вложи своя интелектуален и физически труд за здравото и красиво изграждане на нашата млада република, Братският съвет намери за добре да свика братята и сестрите на местни духовни сбирки само за един ден, за да отправят дълбоки и сърдечни молитви към Бога, Той да даде своята мощна подкрепа на всички верующи, благородни и високопросветени хора, без разлика на вяра и народност, по лицето на земята, да изградят мир и благоденствие, върху закона на разумността за всички народи.
Плуговете и тракторите преобръщат земните пластове, за да бъдат в близък контакт със светлината, топлината и влагата, и да бъде готова, плодородна почвата за семената, що сеятелят ще посее.
Противоречията, страданията, това са плуговете и тракторите, които ще преобърнат закоравелите от гордост и тщеславие човешки умове, да се приобщят към общото, да живеят за общото и общото да живее за тях по закона на великата и разумна правда.
Старото си отива безвъзвратно; тъмнината не може да устои пред зарите на изгряващото слънце. Пред светлината на красивия пролетен ден всичко се пробужда за нов, интензивен живот.
Нашият светъл Учител е казал още преди 50 години: „Иде новото и нищо не е в положение да му се противопостави. Старото в своя порочен път ще бъде пометено, защото новото не търпи нищо нечисто."
В чистата, светла мисъл и благородството се формира човешкият характер, а човек с изработен характер е носител на новото. В него се формира човекът на шестата светеща раса, която ще донесе истинския мир и благоденствие на земята.
Човекът на шестата раса носи топло сърце, силен дух и проницателен ум; той носи образът и подобието на своя Създател, живее за Цялото и Цялото живее в него; тялото му служи за проява на физическото поле, а духът му броди из безграничните пространства на великата вечност.
За него любовта служи за храна, а дългът - за наслада.
Учителят - добрият ни и светъл Учител - беше светлият лъч, изпратен от Бога между нас. Той със своята обноска, със своя живот, със своята любов към нас и със своята мъдрост в изясняване на Божиите истини, обгръщаше душите ни с нетленни духовни богатства.
Неговата всеотдайна преданост към Бога надминаваше всичко.
Неговите мисли, Неговите чувства и Неговата обхода бяха във всичко отмерени. Той казваше: „За всяка своя дума аз съм отговорен пред Бога и пред съвестта си." И в тази светлина Неговите ученици с голяма любов и преданост Го слушаха.
Учителят за своите ученици беше видимият образец във всичко. Той беше живият пример за нас. Той ни въвеждаше в законите на Любовта. Той ни учеше: „Влезте в закона на Любовта, защото Любовта е най-великата непобедима сила в живота!"
„Пътищата на Любовта ще ви изведат в пътищата на Мъдростта; пътищата на Мъдростта ще ви изведат в пътищата на Истината, а Истината ще ви направи свободни."
Истината, това е Божествената огнена пещ, в която ще се стопи всичко нечисто.
Верният ученик носи дълбоко в душата си духовния образ на Учителя. Той знае, че всичко в живота е преходно и че е изложено на вечни еволюционни промени. Той мълчаливо търси дълбокия смисъл на всяка проявена мисъл и чувство и тогава им дава ход.
Ученикът се учи винаги от Словото на своя Учител, прилага Неговите принципи и живее, и черпи сокове от Неговия Дух, както лозената пръчка от дънера.
Ние изпращаме към Бога и към Учителя нашата всеотдайна любов и им изказваме нашата безгранична благодарност за всичко, което те правят за нас и сме готови да работим с всичкия си ум, сърце, душа и дух за великия Божествен идеал - идване Царството Божие на земята, изразено в братска любов и разбирателство между всички хора!

Амин!

София - Изгрев
5. IX. 1948 г.

6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразнува в сряда, на 22 септември, 5 ч. с., по следния начин:
  1. Добрата молитва.
  2. 91 псалом.
  3. Молитвата на Царството.
  4. Евангелие от Матея, 6 гл., 1-8 ст.
  5. Евангелие от Марка, 11 гл., 17-23 ст.
  6. Евангелие от Лука, 9 гл., 10-21 ст.
  7. Евангелие от Иоанна, 14 гл., 1-17 ст.
  8. „Духът Божи".
  9. Беседа: „Двете свещени положения" (от тома със същото заглавие, търновски съборни беседи, 1925 г.)
  10. Отче наш.
  11. Мото:
    „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горена Небето и всички народи, които ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие."
  12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов" (3 пъти).
След това ще се направят гимнастическите упражнения.
При братската вечеря в 7 ч. ще се повтори утринният ред без беседата.
Тази програма важи само за 22 септември 1948 г., а не за цялата година.
  1. През годината, при всекидневната молитва, да се произнася мотото само веднъж.
  2. Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената страница от беседите и след това ще се прочете по свобода известно място от Библията.
  3. В другото свободно време проучаване на Библията и беседите по свобода.
  4. Почивка всяка седмица - от четвъртък на обед до петък на обед - по свобода. Настоящето да се съобщи на всички братя и сестри.
Сърдечен поздрав на всички братя и сестри.
С братски поздрав:

БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

12 септември 1948 г. Изгрев - София

7) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Всеки човек чрез своя ум, сърце, воля, душа и дух е свързан с цялото човечество. Онези сили, които работят в нега, работят и в Цялото. Затова не е безразлично какво мисли, чувствува и върши човек. Това се отразява върху живота на Цялото.
Ако ние се стремим към чист и свет живота, този стремеж се предава по онези вътрешни пътища на човечеството. Когато се молим, когато пеем, когато работим, този стремеж в нас се предава на всички; той влиза като добър потик в общия живот. Това е една от вътрешните работи на школата - на учениците по цялата земя. Работата, която те извършват в себе си, онези задачи, които разрешат, представят вече добри възможности за другите човеци - братя, да ги разрешат.
Затова Учителят често даваше общи задачи като наряди, упражнения, обща духовна работа, размишления и молитви, макар и малки наглед, обаче, когато се изпълняват със съзнание, с вяра, с любов, те дават чудни резултати. Чрез тях много добри потици могат да се внесат в душата на човечеството.
Така работеше Учителят с всички ни и особено по-възрастните братя знаят, голяма работа извърши Той в това отношение. Необходимо е от време на време да се внесат нови мисли, нови идеи, нови потици в човешките души. За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя.
Тези задачи на съзнателния живот са особено важни в днешните времена.
Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа.
Затова ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, и искаме да им припомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци - братя, да дадем малък потик, всеки да направи една малка жертва за Божието Слово. На времето задачата е поставена от Учителя така:
Всеки ден ученикът като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят и всички хора по земята."
Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малкия потик и той действува вече в душите на всички човеци. Отвътре ще се зароди той в душите им и те да жертвуват за Божественото. Днес има нужда от този потик в света.
Учителят свързва тази задача с издаването на беседите. Като ви припомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят. Тази задача е в сила за учениците и до днес. Тъй се поддържа онзи естествен приток на средства за издаване на Неговото Слово, както Той нареди - по онзи Божествен начин, според който човек работи съзнателно в трите свята: физически, духовен и Божествен. По този повод Учителят казва: „Ние ви подаряваме беседите, а вие правите своя дар за Господа. Това е нов начин за работа."
Днес ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици, припомняме ви задачата за малката всекидневна жертва за Господа (всеки колкото намери за добре), с пожелание тя да бъде поставена и изпълнявана, както ни я дал нашият обичен Учител. Тъй ще се поддържа в човешката душа малкият потик - да жертвуваме за Господа и същевременно ще се засилва все повече и повече приходът за издаване Словото на Учителя - а това е една от най-важните ни задачи сега - да предадем Словото на Учителя на българския народ, а оттам на целия свят.
Мнозина от братята и сестрите ни запитват дали е достатъчна първоначално определената сума 365 лв. годишно. Отговаряме - при днешната стойност на лева, спаднала около 20 пъти, потребно е поне тройно да се увеличи вноската, за да можем да отпечатваме и изпращаме по 5-6 книги годишно.
Събраните суми да се изпращат заедно с приноса.
С поздрав:

БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

София, 19 септември 1948 г.

8) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Днес светът се преустройва според великия Божествен план. Нови идеи, нови сили действуват вече, за да изведат човека от стария живот. Старите форми на живота се рушат под напора на новите сокове, които напират отвътре.
Когато един младеж порасне и дрехите му стават малки, той не може да остане в тях, трябва да му се ушият нови, според възрастта му.
Човечеството е вече възмъжало, нови дрехи се приготовляват за него. Човек напуска отживелите форми на религиозния, обществения и личния живот. Задачата на учениците в този момент е важна и отговорна. Те трябва да съдействуват на творческите Божествени сили да съградят новото вътре в човека. Защо промяната, която се извършва днес, е преди всичко вътрешна, в съзнанието, в душата на човека, а после външна? Новото се гради отвътре навън. Нова светлина иде. Нова мисъл се ражда, ново разбиране за живота, вдълбочено и разширено. Създават се нови отношения към Живата Разумна Природа. Нови, непознати досега области на живота стават достъпни за човека. В душата се пробуждат нови сили, способности и дарби. Подготвят се условия за голяма градивна творческа работа, вътрешна и външна, в която учениците на Божествената школа имат голям дял.
За тази работа нашият обичен Учител ние подготвил през почти петдесетте години на Неговата школа. Стъпка по стъпка, с търпение и любов, Той работи върху нашите души, върху нашия ум, сърце и воля, за да ни подготви да бъдем работници в Божието дело, което Той ръководи. Той ни даде знание и ни посочи пътя, за да имаме жива връзка с Него, да се подготвим да бъдем под ръководството на Неговия Дух, който обединява работниците за идване на Царството Божие на земята - Царство на Любовта, Мъдростта и Истината. И как ще изразят учениците обичта си към своя Учител? - Като учат и като работят добре. Затова от учениците се иска внимателно, вдълбочено проучаване на материала, който Учителят ни остави в беседите и лекциите, за да черпим оттам и внесем в живота знанието, което Той ни даде, та да могат да узреят плодовете на новата светлина, която сега иде. По това се познава, че учениците са във връзка със своя Учител - когато принасят плод.
Да се водят доктринерски и догматични спорове е безпредметно. Не е въпрос кой в какво вярва или не вярва, а в това как живее, за кои принципи в живота той отстоява със своите дела.
Учениците на Божествената школа отстояват за принципите на Бялото Братство. Идеята, че човеците са братя, е идея на Бялото Братство, идея на Любовта. Нея внасяме сега в живота, за нея работим.
Не е достатъчно само едно външно преустройство на живота. Ако се извърши само външна промяна в религиозния или обществения живот, без едно вътрешно преобразование, без едно възраждане на самия човек, такава промяна няма никакво значение, тя ще бъде само механично разместване на обществените пластове, без значение за самия живот. Необходимо е вътрешно преобразование на самия човек, за да излезе от света на личния, егоистичен живот, да дойде до идеята за Цялото, да живее за Бога. Днес човек изживява разочарование от старите идеи и разбирания за Бога. Той напуска вече заблужденията на миналото, ала в своето отрицание отива в друга крайност, изпада в друго заблуждение - отрича Бога. Затваря се само в материалния, конкретния свят и иска тук, с оскъдните и корави средства на този свят да устрои живота си и да го осмисли. Ала човек не може да се задоволи само с материалното. Той може да бъде добре нахранен, добре облечен, добре устроен, обаче пак ще чувствува голяма празнота в живота си. Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи."
Животът се простира далеч зад границите на материалния свят. Той се изявява в необозримо разнообразие, в необятните области и светове на Разумната Природа, които човек още не познава, но предчувствува, докосва се до тях. Той чувствува, че отвъд материалния свят животът продължава непреривен, вечен. Към този живот човек винаги ще се стреми, ще копнее за него, ще го търси. Там седят отговорите на много въпроси, които вълнуват неговата душа. И никаква сила не ще може да ограничи човека, да го затвори само в границите на видимия, материалния свят. Човек никога няма да се задоволи само с придобивките и благата на материалния живот, защото той е част от Великата Разумност - Бога и се стреми към Него.
На учениците предстои задачата да покажат пътищата към Невидимия свят, да посочат правилните отношения към разумните същества, които го населяват. А това е една огромна работа върху човешкото съзнание, върху човешкия ум, сърце и воля, пък и върху човешкия организъм, за да се подготвят те за това.
Едно велико знание е приготвено, дадени са и методите как да се приложи то в живота. Това знание е дадено в Евангелието, в беседите и лекциите на Учителя. На учениците предстои работа - вътрешна и външна, работа, която ще ни свърже и обедини с Учителя и ще ни подготви да имаме ръководството на Неговия дух. Така при общата работа се създава онази вътрешна връзка на Любовта, която трябва да пазим. И Христос казва: „Като видят добрите ваши дела, да прославят Отца вашего на небеса."
Животът във всички свои прояви се ръководи от един Велик, Разумен Център, с него ние трябва да имаме жива връзка. Да поддържаме тази връзка, това е нашата съществена, дълбока вътрешна работа като ученици.
Така обединени с нашия обичен Учител, чрез Любовта, ние сме свързани с Бога. Тогава Великият Разумен свят може да ни помага и подкрепя. Без тази връзка ние не можем да извършим никаква работа за Божието дело. Имаме ли тази връзка, всичко добро можем да направим.
Като ученици и съзнателни работници за Божието дело, ние трябва да се стремим да имаме жива връзка с Великия Разумен Център. От Него да черпим вдъхновение, светлина, ръководство, знание, сила. Това е вътрешната ни връзка с Учителя и с Бога. Това е свещеното предназначение на нашия ум, сърце, воля, душа и дух.
Ако ние разчитаме на външно ръководство и уповаваме на него, силите на нашата душа ще останат спящи, неразвити. Докато пък в онова вътрешно усилие да бъдем във връзка с Учителя и с Бога, да знаем всеки момент каква е Неговата воля за нас и как да я вършим. В този непреривен вътрешен стремеж силите на душата се развиват, като при това в нас се ражда съзнанието да носим сами отговорност за постъпките си. Това поддържа духа бодър, запазва достойнството и свободата на ученика.
Казано е: „Не огорчавайте Божия Дух." Поддържайте добри мисли, добри чувства и постъпвайте добре и разумно с всички хора, при всяко положение в живота. Това е вътрешната работа, за която Учителят в школата ни е подготвял. Само тъй, ние ще опазим Неговото Слово, ще бъдем съработници в Неговото дело, проводници на новия Божествен живот.
Промените, които сега се извършват в живота, не са случайни. Разумни, Божествени сили работят и преустройват живота, затова ние трябва да гледаме с упование и вяра в бъдещето. В това преустройство учениците на Божествената школа ще извършат своята работа. Сега е епохата, в която се пробужда Божествената природа в човека и той се подготвя да бъде носител на новата форма на Любовта, която влиза вече в света - Мировата Любов.
Днес вълната на Мировата Любов слиза към човешките души. Учениците на Бялото Братство и всички благородни и високопросветени, без разлика на вяра и народност, имат мисията да възприемат и предадат тази любов в живота.
Мировата Любов ще създаде новия човек - човекът на новата раса, който във всички същества ще вижда и ще люби Бога. Затова от дълбочината на сърцето ни отправяме нашите общи молитви към Бога, да помолим за Неговата подкрепа и закрила, да помолим за преуспяване делото на обичния ни Учител. Ние трябва да благодарим и за великата милост, която ни е сторил Бог, като изпрати обичния ни Учител да ни призове и свърже с Него, да Го познаваме, да имаме живот, да се учим, да Го славословим, да осветяваме Неговото име, да работим за идването на Неговото царство на земята. Така, обединени всички в Любовта, да прославим Бога - нашия Баща.
Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов.

ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ

22. IX. 1948 г.
София - Изгрев

9) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

„Учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до окончанието на века." Матея, 28:20

Днес, като чествуваме паметта на обичния ни Учител, ние отправяме погледа си към Него, отваряме сърцата и душите си да почувствуваме Неговото присъствие, да приемем Неговото благословение, да получим подкрепа в работата, която има да извършим в Негово име.
Всякога, когато поменем нашия обичен Учител, благодарност изпълва душите ни, че Той ни е призовал и ние присъствувахме на най-хубавото и чудно явление - явлението на Божието Слово. Едно от свещените тайнства на живота - когато „Сеятелят сее зърното".
Около Учителя бяха представени всички категории души, от всички вериги, за да може чрез тях благовестието да достигне до всички, с които те са свързани, на които те са представители. Те бяха живата среда - „нивата", в която зърното се сее.
Чрез живота на Словото в нас ние сме свързани с неразривни връзки с нашия обичен Учител, затова ние чувствуваме, че Той е с нас и сега, както и преди.
Като учим, като работим, като възрастваме в нас Словото на живота, ние се приобщаваме към великия живот, на който Той е център. Така ние излизаме от временния и влизаме във вечния живот, който е живот на душата и духа.
Ние се молим да ни благослови Господ да бъдем „добрата почва" ида принесе Неговото Слово плод много, плод, достоен за Него. Така ще влезем в радостта на всички Светли братя, които работят за идване на Царството Божие на земята - Царството на Мира.
Днес всички хора говорят за мира и го търсят, но те го очакват отвън. Мирът не е едно механично равновесие на силите във външния свят. Такова всякога може да се наруши. Мирът има основа вътре в самия човек. Без тази основа той е невъзможен отвън.
Основанията на Мира са добродетелите, т. е. силите на Божествения живот, на които човек трябва да даде път да текат през него, за да се изявява той свободно. Не може да има мир без добродетели. Не може да има мир между крадци и разбойници, между хора, които не обичат истината. Мирът има за основа Доброто, Разумността и Любовта преди всичко - вечната канара, върху която се гради животът. Под Любов ние разбираме Бога, Великото Разумно Начало, което се изявява чрез всичко, чрез цялата Жива, Разумна Природа.
Мирът е един от плодовете на Духа, а първият от тях е Любовта. Затова Учителят започва с Любовта. Пътят на Любовта досега не е опитван. Досега хората са опитвали други пътища: пътя на Правдата, пътя на Мъдростта. Обаче всичко, каквото се е създавало в тези пътища, се е разрушавало. Само онова, което се съгради в пътя на любовта, е вечно.
Само Любовта може да доведе Мира. Всички, които работят за Любовта, работят за Мира.
Исаия, като е съзерцавал идващия мир, той го описва в живи образи. Като вдъхновен поет, той пише:
„И вълкът ще живее с агнето,
и рисът ще си почива с ярето,
и телето, и лъвчето, и угоените все наедно ще бъдат.
И малко дете ще ги води..."
„И не ще направят зло, нито пагуба във всичката ми свята земя, защото земята ще бъде пълна със знание за Господа", т. е. с любов. Тук, в поетични образи, са дадени силите на човешката душа, тяхното хармонично съчетание в любовта.
„И малкото дете ще ги води" - Божественото ще води и направлява всичко. Трябва да дойде Божият Дух, Той да ръководи човека, т. е. нисшето да се подчини на висшето, неразумното - на разумното, животинското - на Божественото, злото да дойде да служи на доброто. Такъв е Божественият ред на нещата.
Има положения в живота, до които се стига по силата на неумолим вътрешен закон, който се нарича „съдба". Това става, когато човек върви в разрез със законите на Разумната Природа.
Има положения в живота, до които се стига по силата на друг вътрешен закон, който се нарича „ благодат" или „милост". Това става, когато човек върви в съгласие със законите на Разумната Природа. Това са двата пътя. Единият е път на слизане, а другият - път на възлизане. В първия път човек навлиза в гъста среда, среща все по-голямо съпротивление, ограничение, губи светлината, мира и свободата си. В този път, при това вътрешно усилие да се справи с ограничението, човек развива своите сили и способности - човек се индивидуализира.
В другия път, в пътя на възлизането, човек се приобщава към Великия Разумен Живот с всичко, каквото е придобил първия път. Свързва се с всички разумни души, които работят за Царството Божие. В първия път се постига индивидуалното развитие на човека. Във втория път се постига Единството. Досега човечеството е слизало. По този път мирът не може да дойде. Учителят посочи новия път на възлизането - пътя на Любовта. В него човек ще придобие Мира. Досега Мирът е бил достояние на малцина, сега ще бъде достояние на мнозина. И тъй, Мирът почива на добродетелите. Следователно пътят на Мира е път на съзнателна работа, път към съвършенство. Много трябва да се работи, за да се придобие Мирът. Учителят казва: „Миротворството е качество, което се придобива не в един живот, а през цялата вечност".
Мирът говори за присъствието на Божия Дух в човека.
Мирът е пламъкът на Божественият Дух, който е посетил човека. Затова Учителят казва някъде: „Мирът Божи превъзхожда всяко знание." А Христос в блаженствата казва: „Блажени Миротворците, защото синове Божии ще се нарекат."
Сега пред човечеството се отваря новият път - възходящият път на Любовта, на Мира. В този път ни води нашият обичен Учител.

БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

София - Изгрев
10. XII. 1948 г.

10) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

По случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, в неделя, 26 декември, точно в 5 ч. с. ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният ред:
  1. Добрата молитва.
  2. 91 псалом.
  3. Молитва на Царството.
  4. „Духът Божи".
  5. Евангелие от Матея,9гл.,9-14ст.
  6. Евангелие от Марка, 9 гл., 38-50 ст.
  7. Евангелие от Лука, 15 гл., 11-32 ст.
  8. Евангелие от Иоанна, 14 гл., 1 -24 от.
  9. Беседа: „Хигиена на живота" (от тома „Нашето място", стр. 78).
  10. Отче наш.
  11. „Благославяй, душе моя, Господа".
  12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (З пъти).
В10 ч. ще се прочете беседата „Ръката съблазнява" (25-та беседа от VII серия).
Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. На братската вечеря ще се повтори утринният ред без беседата. След вечерята ще се изпълни литературно- музикална програма.
Молим, съобщете настоящето и на околните села, дето има кръжоци.
Със сърдечен братски поздрав:

БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

14. XII. 1948 г.
Изгрев - София

11) ПЕСНИ ЗА УЧИТЕЛЯ

Живият жив е, живее,
време, пространство не знай.
В ада и рая един е,
слънчеви пътища знай.
Слиза, възлиза и свети,
блясък и слънце в нощта,
огън запален сред зима,
радост неземна в скръбта
Живият жив е, живее
и възкресява безспир.
Там, дето буря и смърт е,
носи Той обич и мир.
Ей Го, Той слиза и идва,
кротко подава ръка:
„Ставай! - в небето възлезе
твоята светла звезда."
Живият жив е, живее,
златните струни трептят -
живите, живи чрез Него
в звездни пространства летят.
Димитрина Антонова
ТОЙ РЕЧЕ
Те бяха само трима, те бяха малцина.
Но Той ги поведе и рече: Ще станат мнозина
и хиляди, ще станат след време безброй.
Минаха дни и години,
растеше веригата светла от будни души,
растеше и пъплеше бавно по стръмния път,
път верен, единствен, красив, че Той го избра.
Той мина безшумно низ земните друми,
остави дълбока бразда,
изгря като слънце, призва към живот
избраните свои чеда.
Години Той буди, години Той ся
в човешката нива най-чисти зърна,
преся и раздруса световната мъдрост
с безпримерна смелост и дух.
Той носеше още и лира в душата,
най-дивната песен на нея изпя,
всред бури и мрак, и вековни заблуди
за мирова обич Той пя.
Днес хиляди вече след Него вървят
по стъпките верни и святи,
днес в хиляди вече звучат и растат
и песен, и мъдри слова.
Той рече - и Словото стана съдба.
Стоянка Илиева

14. XII. 1948 г.

* * *

ЛЪЧ ГОСПОДЕН
По друмите световни
прошества Дух велик
и даде на Епохата
подобие и лик.
За музика вековна
душите ни призва
и със Любов съдбовна
нашепна ни Слова.
По струните световни
премина чуден лък
и Музика чаровна
извая Златорък
На Музика върховна
Той беше Инструмент.
Мелодии духовни
разбиха всеки бент.
Тъй струните козмични
целуна Лъч - любов
и звуци мелодични,
черта ни Път и Зов.
Чертае Път към Бога
И лей молитвен зов -
в печал и изнемога
да пеем пак с Любов.
По струните световни
премина Светъл Дух
и музика върховна
помилва всеки слух.
Елвилюри
                                                    УЧИТЕЛЮ,
В ръката си аз още чувствувам топлината на Твойта свята длан!
Очите ми още виждат светлината - грейнала в Твоите зеници!
В ушите ми още звучи мелодията на Твоя пълен със смирение и кротост глас!
Още звучи в ушите ми Словото Ти - Словото, което ми разкри незримите дълбини на истината и роди в сърцето ми нестихващия копнеж към съвършенство! Но от всичко най-вече, душата ми ще пази безценен, неувяхващ спомен за Твоето мълчание! С него аз искам да изпълня моето сърце, то да ме научи на неведомите пътища, дето всичко се претворява в красота и съвършенство.
Ръката ми ще пази спомена от топлината на Твоята длан - да не би да я изгори палящата ръка на ласкателя!
Очите ми ще пазят спомена за светлината на Твоята зеница, за да не може бляскавата светлина на измамата да затули погледа ми и се отклоня от пътя!
Ушите ми ще пазят спомена за мелодията на Твоя глас, за да убегна пагубните нашепвания и се подчинявам само на святите повеления на Този, Комуто Ти Служи всеотдайно!
Но от всичко най-вече душата ми ще пази спомена, драгоценния неувяхващ спомен за Твоето мълчание! С него искам да изпълня моето малко сърце и то да ме научи на най-съвършения говор, на безмълвния говор на мълчанието, гдето единствено се слуша съвършената песен, що изпълва безкрая.
К. Манолова
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...