Jump to content

82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС


Recommended Posts

82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

Въпреки, че още в събота на 30.ХII.1944 г. вечерта от 10-12 часа през нощта като бяхме край Учителя със Стоянка Той ми даде знак, че е близо до нас, като ми чу молитвата и ми помогна, въпреки че след една седмица сънувах прекрасен сън, че се върнал вече и ще живее пак при нас, разбира се духом, дните, които настанаха бяха наистина тъжни. Ние бяхме така свикнали с тази физическа форма, в която се прояви този велик Божествен Дух, така я бяхме обикнали, че тя ни липсваше много и ние страдахме, плакахме дълго за Нея.

Ами сега, като се върна от село, на коя врата ще ида да почукам, да се обадя, че съм си дошла? Кой ще излезе да ми се зарадва, да ми подаде топла ръка, да ми се усмихне мило и да ме попита грижовно: „Как си? Добре ли си? Къде, рекох, ще отседнеш? Може в гостните!" Или: „Някъде на топличко, на топличко!" Или когато си отивам, къде ще се отбия за сбогом, кой ще ми друсне топло ръката и ще каже: „Герой, герой да бъдеш!" Или „Другата сед­мица пак да дойдеш!". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра, надежда... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме!"

Беше при една среща, след като загубих своя единствен роден брат, когото обичах и който ме обичаше. Бях много скръбна и отпаднала духом и Той покрай много други хубави работи, които ми говори, каза: „Е, тебе ти е мъчно, че няма кой да те обича сега. Ами, че Ние те обичаме!" От коя уста можех тъй хубаво, тъй искрено, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме!" „Ние!" Що значи „Ние"? Кои са те „Ние"? Той много пъти за себе си не казваше „аз", но „ние".

Такива и ред още други въпроси си задавах аз, задавали са си ги и други, и всички може би, и някъде дълбоко, дълбоко вътре в душата се е прокрадвал отначало по-слабо, едва забележим шепот, а после все по-силен и по-силен: „Пак Аз! Пак Аз! Пак Аз!" Но ние бяхме толкова обзети от скръб, че не му обръщахме внимание или и да го чуехме, не вярвахме и мислехме, че това са наши мисли, че ние със собствените си мисли искаме да се утешим. Докато те почнаха да стават реалност, да имат потвърждение в жи­вота ни, а не да остават празни думи в нас.

Ето някои примери из моя живот:

През зимата на 1945 г. един неделен слънчев ден излязох да се разходя по шосето вън от село, както често обичах да правя това. Беше ми много тъжно. Вървя и си мисля за Него, вървя и Му говоря мислено и Той ми отговаря. Влязох в мислен разговор с Него, както често правех след заминаването Му, пък и по-рано, когато бивах далеч от Него. Да Той ми отговаряше и утешаваше... Минаха доста минути така в разговор с Него, може би половин, един час. Вървя, правя завоите на шосето, отивам все по-далеч и по-далеч от село. Времето е прекрасно: сняг, синьо небе и слънце. Отвън и отвътре аз чувствувам, че нещо ме милва, теши и разговаря с мене. Стана ми толкова хубаво... О, че богато въображение имам, засмях се сама на себе си.

И съмнението дойде: „Ако беше миг, два, разбирам, но ето цял час, може би, аз Те призовавам и държа с мисълта си. Та Ти толкова време ли ще стоиш при мене? Та само аз ли съм сега, която мисли за Тебе? Не мислят ли в съ­щия час сега за Тебе и Стоянка, и Буча, Петра, Катя, Олга и т.н. моите приятелки, които знаех, че и те сега като,мене всеки миг мислят и скърбят за Него. Та при коя от нас Ти сега ще бъдеш по-напред в този час? Та само те ли са? Това е цялото Братство, толкова сестри и братя. Та само това ли е Твоята работа - да стоиш при нас, когато хленчим и да ни утешаваш? Та Ти имаш толкова много и толкова велика работа!" 14т.н. нареждах Му аз докато най-после Той каза: „Ами ти не си ли чула нищо, не си ли чела, не знаеш ли с каква бързина се движи мисълта, съзнанието на човека, още повече моето съзнание, че аз едновременно мога да бъда навсякъде, че аз сега съм и при Буча, и при Стоянка, и при Петра, и при Катя, Олга, и при тебе, и при всички, които мислят в този час за Мене и ме призовават!"

Аз пак се засмях скептично и казах: „Да зная и защото зная, си въобразявам, че това си Ти!"

Бях стигнала върха, от който се откриваше незаменима гледка: в далечината околовръст се белееха на синия фон на небето върховете на Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила, Витоша. Малки, бели, пухкави облачета и техните отсенки и лъчезарещото слънце по белия сняг правеха пейзажа незаменим. Аз тъй обичам красотата, красивото в природата. Тя ме погълна цяла и смени мислите ми. Когато се връщах аз вече мислех за друго, не за Него. Когато се прибрах в стаята си бях съвсем забравила за вътрешния разговор, който водих по пътя. Взех едно томче лекции, което ми попадна и отгърнах на една лекция, която също ми попадна и седнах да чета и да си почина. Чета и ето една мисъл: „Човешката мисъл се движи с бързина в квадрилиони, трилиони в секунда. Колко повече едно висше Съзнание. И с та­зи бързина То може да бъде едновременно навсякъде!"

Аз изтръпнах! Аз знаех, че Той е говорил за бързината, с която се движи мисълта и съзнанието в беседите си, знаех, че някога мога да попадна на такава беседа и на тази мисъл, но да попадна сега, същия ден, един-два часа след разговора. Това никога не очаквах. Нито можех да търся. Аз не знаех абсолютно в кой том и в коя беседа може да се срещне тази мисъл. Те са море, океан, в който човек може да се загуби, камо ли и да търси нещо. Освен това аз нямах всичките си беседи при мене, а само няколко томчета. И аз взех, което ми попадна. Случайност ли беше това? Ако е случайност, каква случайност! Но аз не вярвам в случайности.

Да! Аз вярвам, вярвам, че Ти, Най-големият, Най-великият, Който слезе на земята за най-малките, за мене, за Олга Блажева, за Буча Бехар. Който имаше време да ни държиш с часове в стаята си или навън и да ни говориш, и да ни съветваш, и да ни учиш! Да! Ти Си! Ти Си! Ти Си! И никой друг. И аз Ти благодаря! Благодаря! Благодаря!

По-късно, веднъж по време на моето пенсиониране, когато работите ми бяха много заплетени, че не се виждаше изхода, а нямах близки да ми помогнат, аз вървях през гората за града и кършех ръце от безнадеждие и отчаяние: Кой? Кой ще ми помогне сега? Кой ще ми помогне?.„ И ето шепот силен, определен, ясен: „Аз ще ти помогна! Аз ще ти помогна!" Сепнах се. Възможно ли е? Как ще стане това? Как ще ми помогнеш? Ти ли Си? Ти ли Си? Ти ли Си? Нареждах пак плачейки. Но шепотът повече не се повтори. Той остави фактите да потвърдят това. Нареди се всичко повече от лесно и добре.

Мога да изброя още много и много примери из моя живот и из живота на моите приятелки, но да не отегчавам. И те всички ни говорят, че Той се върна за нас, както ми подсказа и първият ми сън след заминаването Му, че Той се върна при нас, че Той е винаги с нас и взима участие в нашия живот, както по-рано: Интересува се от нас, помага ни, лекува ни, съветва ни, учи ни, води ни по пътя ни към Бога.

Безсмъртният мина по пътя на смъртните и оживя в душите и сърцата, които Го познаваха и възлюбиха!

Това мнозина съзнават и знаят. Други се колебаят и съмняват. А трети и хабер си нямат от това, което е бил Той за нас и което е и сега. И въпреки, че Той е свършил като всички обикновени хора, че Го няма вече тука, развихриха своите амбиции и слабости и нанесоха на делото Му, на Братството такива пакости и поражения, без да мислят за последиците. Но затова по-късно.

А ние макар и да скърбяхме от една страна за липсата на Неговото физическо присъствие между нас, се утешавахме и радвахме от Неговото духовно присъствие - от това, че животът ни продължи да си тече, както по-рано: школата си продължи, столът, екскурзиите, Паневритмията, Рила, об­щия хубав, задружен братски живот!

И сега, макар и смазани, разнебитени и ограбени външно от вмъкналите се между нас врагове на делото Му, вътрешно ние сме крепки, бодри и верни на Него и на Бога, защото ние Ги опитахме, ние се свързахме с Тях и сме едно с Тях!

„Аз и Отец ми едно сме!"

„Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас!"

Това не са празни думи, но опитани формули. И затова ние можем да кажем като Христа: „Нашето царство не е от този свят" „Нашето царство и нашето свещенство са при Бога!"

Ние получихме своя дял! От всичко това, което стана напоследък губи само българският народ и тези, които го направиха. Но още е твърде рано да се говори за това. Бъдещето е пред нас.

Не може един велик Учител да стъпи на земята и да се задуши Учението Му от шепа неосведомени хора. Бъдещето ще говори за Него.

А ние, а аз - най-малката, ще носим признателността си през вековете към Него - най-големият. Братът на най-малките, Който слезе до тях, за да ги приобщи към себе си и към Бога!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...