Jump to content

НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)


Recommended Posts

НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

(1893-1968)

„Ще уповаваш само на Бога."

Учителят Дънов

ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ

/Спомени на Никола Христов Гръблев/

1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО

Спомени на Никола Хр. Гръблев, роден в гр. Габрово на 11.1.1893 година, във връзка с някои негови духовни опитности преди запознаване с окултизма и с Учителя, глава на Бялото Братство, Петър Дънов и след запоз­наването му с Учителя.

Като 5-6-годишно дете спомням си, че като се вглеждам съсредоточе­но в бистра течаща вода или в синьото небе, захласвах се и губех връзката с околния свят, понятието за време и пространство и виждах картини, които никога не бях срещал в тоя си живот. Например, градове или по-малки насе­лени места, хора тъмнолики, черни и жълти много често и по-рядко от бялата раса.

Изглежда, че то се дължи на няколко последователни мои прераждания в Индия. Това продължи до 10-12-годишната ми възраст, след което се загубиха. Имаше случаи, когато от това захласване си изкарвах бой.

Бях на 5-6 години. След наводнението в 1897 г. в Габрово бедни семейства, къщите на които бяха пострадали от наводнението, се приютиха в едно необитавано, полуразрушено здание, на края на града, близо до Падалокия (Ловчанския) мост. Назоваха го „конското" и държаха катафалка­та там. Ние често се катерехме по нея и лягахме в вдлъбнатината гдето сла­гаха ковчега. Майките ни бяха вдовици и ходеха на работа. Ние, десетина хлапака играехме по „Падалото" боси, окъсани, а често и гладни. При настроение, което ме обхващаше сегиз-тогиз, аз се отделях от другите и отивах между гъсто израслите магарешки тръни, близо до „конското". Бях намерил полянка от около 1 кв. метър, почвах да гледам синьото небе и се захласвах.

Един ден майка ми беше останала вкъщи. Аз още от обед отидох на въпросната полянка, без да усетя минал целия следобед. Било е вероятно към 6-7 часа вечерта, когато изскочих от там. Като ме видя майка ми ме запита: „Ти къде беше?" Казах й, че съм бил в тръните. „Защо, каза - ме лъжеш, аз толкова пъти виках и така силно, че и заспал да беше, щеше да се събудиш." И ме натупа здравата, въпреки моите уверения, че не лъжа.

В „Конското" живяхме 1-2 години. През това време майка ми успя да постегне къщата и се върнахме в нея. Тя беше на ул.'„Брянска" N 18 на около 100 метра от моста „Игото", гдето е сега паметника на Рачо Ковача към гарата. Река Янтра беше на 2-3 метра от къщата ни и често ни идваше на гости, като ни караше да бягаме у съседите насреща. Един път, вече 10-11-го­дишен се загледах във водата застанал на самия край на брега и съм се захласнал. Майка ми ме видяла, че зяпам към реката и казала на по-малката ми сестра да ме извика, че съм й трябвал. Сестра ми извикала: „Кольо, ела, че те вика мама", но аз не съм се обърнал и съм мълчал. Тогава тя си навряла главата в прозореца и още веднъж ми извикала, аз пак не съм се обадил, ма­кар че разстоянието от нея до мене било 1-2 метра. Извикала още няколко пъти и отишла при майка ми и й казала: „Над самата му глава викам и инат, не ще да се обади". Мама казала на по-голямата ми сестра да ме повика, но и с нея се случило същото. Тогава майка ми дошла до прозореца и силно из­викала няколко пъти. Като не съм се обадил и на нея, ядосана слиза по стъл­бата на мазето, минава през него и излиза при мене. Удря ми една хубава плесница и аз се събуждам. „Защо, казвам, - ме биеш" и почвам да плача". Тя вика: „Я го гледай какъв калпазанин. Трима души крещим над главата му и не ще да се обади и на това отгоре се чуди защо съм го биела". Плачейки отговорих, че не съм чул. В тия няколко мига майчиното сърце е доловило, че действително не лъжа, защото ме улови за ръката и каза Меко: „Хайде, ела си и друг път не се заплесвай толкова." Тя е разбрала, че не го правя нарочно, защото ще наблюдавам иначе и като видя опасност ще взема необ­ходимата дистанция.

На другари съм разказвал това, което съм виждал, но всякога те смятаха, че измислям и ги лъжа, но с удоволствие слушаха. Вкъщи не смеех да говоря, за да не ми се подиграват.

В 1915 г. почна войната със сърбите от 1.Х. Към края на същата година се образува и южния фронт, който трая до края на месец септември 1918 г. От началото до края на войната съм бил все на фронта. Изглежда, че бойната обстановка е повлияла на психиката ми и често имах особени сънища, свър­зани с мои минали животи. Например, в 1393 г. при падането на гр. Търново под турците съм бил обезглавен заедно с други боляри. Особено често съну­вах един въздушен бой, хиляди години преди Христа в Атлантида. Бях свален и при падането загинах.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...