Jump to content
Ани

9. КОЙТО НАМИГНУВА

Recommended Posts

9.

КОЙТО НАМИГНУВА

„Който намигнува с око, докарва скръб,

а безумний в устни ще се подплъзне.“

Притчи Соломонови, 10 гл., 10 ст.

През този месец ще искам да прочетете всички Соломонови притчи и тези от тях, които ви направят силно впечатление, да научите наизуст. Аз ще ви разкажа после защо трябва да ги изучавате наизуст.
Забележете, че от всички човешки чувства окото заема едно от най-видните места. Окото си служи с виделина и с нея се докосваме до предметите. Усещанията в ухото се предават чрез известни вибрации на въздуха, при обонянието също чрез вибрации на въздушните частици се предават миризмите. Но щом се дойде до вкуса и осезанието, трябва да си служим с чисто физически средства - с доближаване до езика, с попипване с пръстите.
Следователно окото има чисто умствено значение. Да намигне човек, това са два момента: единият - като се затваря окото, а другият - когато се отваря. Отварянето, това е денят, то е един миг. Като си отвориш и затвориш очите, то е един период от 24 часа. Като си затвориш очите, тогава стават всички престъпления в света, това намигване всички го вършите. Когато влезе някоя лоша мисъл у вас, вие намигате. Някой греши, значи често намигва. Мома намигва на момък и момък - на мома. В това движение на ума се подразбира едно неправилно движение на човешкия ум. Да намигваш значи да слизаш една степен по-надолу. Очите на хора, които намигват, стават малки и за хора с малки очи казват, че са хитри и лукави. Това е резултат на намигване. По същия начин (закон) и вашият ум се деградира. Щом очите стават малки, деградира се и умът, изгубват се от него всички благородни мисли и чувства. Това показва, че вашият свят става по-тесен и кръгът на вашите знания се стеснява.
Соломон, който е събрал тези притчи, казва: „Който намигва с окото, докарва скръб.“ Скръб на какво? На своята душа, защото прозорците й стават по-малки, по-малко светлина влиза, а през прозорците влиза и животът. Ако дойде някоя Божествена мисъл у вас, и вие си кажете: „Не му е времето сега“, това значи, че си намигнал. Карат те да извършиш някоя работа, но кажеш: „Не му е времето сега“ - намигнал си. Днес намигнеш, утре намигнеш, другиден намигнеш, намигнеш на един момък, на два, на три-виждаш, че всички тръгнали подир теб, цял скандал станало. Ако една мома е сериозна, никой няма да я преследва. В живота има много такива момци. Не мислете, че такива момци има само на физическото поле. Има ги и в сърцето, и в ума.
Под „намигване“ се разбира човек, който не иска да учи Божествените закони. У нас българите имат обичай да си клатят главата, в знак на потвърждение или отрицание. Когато утвърждават нещо, поклатват си главата надолу, а когато отричат - нагоре. Ще забележите, че и конят си така поклатва главата. Това движение, това поклатване означава нещо. Когато конят си поклатва главата, то значи: „Господарю, този път, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведат на добро.“ На физическото поле конят е емблема на интелигентността. Ако, като минавате покрай някой кон, той поклати главата си, то означава: „Приятелю, докато не изхвърлиш тази мисъл от главата си, няма да ти тръгне работата.“ Поправи поведението си - иди при този кон, ще видиш, че той няма да поклати главата си. Когато вашият ум си поклати главата като един часовник, това показва, че няма да ти върви работата.
Гледай твоят ум да си не клати главата, да стои на едно място и да работи. Това има отношение и до някои психически състояния. Хора, които са много нервни, мигат с очите си. Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката. Но това движение е неправилно, то е като една вихрушка, която само прах дига. Обяснявам си закона на скръбта. Някои казват: „Скърбен съм.“ Хубаво, дръж очите си отворени. „Но много ми е тежко на душата.“ Дръж очите си отворени. „Боли ме гърбът.“ Изложи го на слънце.
Дръж ума си бодър, свеж и отвори очите си към Бога. Казваш: „Е, сега за Господ ще седна да мисля.“ Е, та ти с това си затворил очите. Някоя мома се влюби в някой момък и затваря вече очите си за майка си, за баща си, за всички вкъщи, за момъка само мисли. Така и ние: затворим си очите, душата и сърцето и започваме да мислим само за временни неща. Човек има три вида очи: едните са физически, другите - на душата и третите - на ума. Ако в това се съмнявате, направете един малък опит: Станете сутрин много неразположени, спрете се и кажете: „Няма да намигвам.“ Отправете ума си към Бога, започнете да мислите за Бога, за всичко хубаво, за ангелите. Помислете това 10-15 минути, най-много половин час, веднага ще придобиете равновесие на душата.
А сега как се лекувате? Станете сутрин - неразположени сте. Турите раницата си на гърба и тръгнете по съседки и започвате: „Знаеш ли колко ми е тежко?“ Другата отговаря: „Ами ти знаеш ли на мене какво се случи?“ Тръгват и двете при трета някоя и й разказват своето тегло. Тя им се оплаква от своите несгоди. И какво излиза от това? Всички носят раниците си.
Не така, съберете се трите сестри, седнете на стола, обърнете се на изток, помислете малко, около 10-15 минути, и умът ви веднага ще се разведри и една светлина ще проникне в него. Тогава, каквато и малка мисъл да ви дойде, приложете я.
„А безумний в устни ще се подплъзне.“
В тази притча са взети очите и устата. Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време намигвал. Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори което трябва и не трябва. Съвременните хора всички страдат от това. Мъжът ти направил, казал ти нещо обидно - веднага тръгнеш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти. Ти, като повтаряш едно и също нещо, бъркаш в един и същи кош. „Мъжът ми е жесток, вагабонтин, а аз го мислех, че е благороден.“ А другата казва: „Твоят е цвете, ами моят да знаеш какъв е.“ Кой е крив за това? Мъжът ви е намигнал, и вие отивате сега да намигвате. Мъжът ви е намигнал, а вие вече сте безумен в устата.
Това, което развращава в света, което причинява най-големите страдания, то са онези нехармонични образи, некрасиви образи. Например говориш някому, а той си изкривява устата. Какво значи това изкривяване? Щом се подхлъзнеш, ще има падане, тъй че онзи, който намига, ще му бъде тежко на душата. Паднеш от някой мост, при някоя катастрофа - то е подхлъзване. Падането е всякога изгубване равновесие на душата. В това падение стават най-големите нещастия.
Най-важното нещо е да държиш ума си бодър и свеж. Друго важно е, когато ще говорите нещо, да го обмислите добре. Дайте си един отчет върху това, което ще говорите, ще причини ли то полза вам или другиму. Ако това, което ще говориш, не ще причини никому полза, занимавай устата си с друго нещо. От устата ти трябва само чистота да излиза. Устата не е канал за помии. От нашата уста трябва да излиза всичко най-възвишено и чисто, всичко, което може да причини благородство. А лошите думи, които често излизат от устата ни, да отидат на друго място, на място специално за помии.
Аз ще ви покажа закона, как действува физиологически една мисъл. Ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизми. Казвате: „Запекъл се е той.“ Казвам: Намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас. После викате доктори. Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест. Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал, трябва да я изчистя.“ Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма.
Ако има запичане, наука не може да имате. Червата и стомахът трябва да бъдат свободни. По нататък ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха. В тялото, между душата и духа има много тясно съотношение. Имайте пред вид, че стомахът е глава на душата. Стомахът е мъж. Между този мъж и главата има тясно съотношение, те се разбират добре, защото са мъже. Белите дробове са жени на мозъка, а сърцето, това е тяхното дете. И стомахът си има жена и дете.
Аз с това искам само да ви наведа да знаете, че всяка мисъл, която минава през нас, ще произведе известен резултат в организма ни, който резултат ще се прояви или сега, или в друг някой наш живот. Ако не поправите сега мислите си, те ще останат такива и за хиляди години напред. Някой ще каже: „По благодат съм спасен.“ Как? Като паднеш във водата и те извадя, да, по благодат си спасен, но като те извадя, трябва да се научиш да работиш. Аз ви говоря върху прочетения стих, защото зная, че вие много се ритате в устата. Знаете ли, че човешката уста е едно от скорострелните оръдия, ужасна картечница е тя.
Досега тя е била в чужди ръце и ние трябва да я освободим. Човек, който не може да мисли добре, той си удря главата в стената.
По главите аз класифицирам хората така: едни, на които главите са разумни; други, на които главите са от тиква; а трети - с глави от чутура. Този, който си бие главата в стената, има такава от чутура. Ако главата ви е от тиква или чутура, няма шанс за успех. Трябва да направите мозъкът ви да работи и да свършва работата си. Не искам да се обезсърчавате, да не работите. Когато констатираме някоя погрешка, знайте, че тя е отвън присадена, това не са качества на душата. Не мислете, че сте се родили с раница. Влязла е някоя лоша мисъл у вас, тя не е ваша, изхвърлете я. Като ви кажа, че у вас има някоя лоша мисъл, това да не ви докача, защото аз искам да ви спася. Самата мисъл, със своето пребивание у вас, ще ви докачи. За да се утаят тези мисли, трябва да намерите противоположни на тях. Не намигайте, а дръжте мислите си отворени. Който и да дойде у вас, нека дойде, но без да му намигате. Защото Христос казва: „Всеки, който влезе през плета, крадец е и разбойник.“
Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък. Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, тя е един разбойник. Всяка такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата. Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три подразделения, които са измислени от хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човека. Първо иде отделението за оглашените, после - за верующите и трето - за свещеника, който свещенодействува, разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е учителят. Олтарът е мястото на учителя, който излиза оттам, турва огън и тамян в кадилницата, кади. Ако питате днешните попове защо правят това, защо кадят, те не знаят защо. Аз зная защо. Това правите и вие често, тургате тамян в кадилниците си и тръгвате да гоните дявола. Дяволът с тамян не се гони. Тамянът е само едно дезинфекционно средство. Когато гори тамянът, това показва, че вашето сърце трябва да бъде тъй горещо. Хубави мисли от сърцето ви трябва да излизат и да освежават атмосферата, в която вие живеете.
Ако така кадите, вие добре разбирате символа на тамяна. Но ако носите вашия буквар под мишци, без да го четете, той не ще ви ползва. Ето защо Господ ви е дал очи, които са прозорци на душата. Следователно всякога, когато е светло, трябва да държим очите си отворени и да вземаме толкова светлина, колкото ви е потребно. Някой път казвате: „Е, много е светло.“ Някога казвате: „Тъмно е.“ Е, добре, отвори си повече очите! Има хора, които нощем пътуват и им е светло, а други пътуват денем и им е тъмно. И вечер има светлина, само че за нея са необходими по-чувствителни органи, за да я възприемат. Нея я използуват ясновидците. Истинските ясновидци виждат вечер по-добре, отколкото денем, но те не намигват. Те държат очите си отворени. Имайте всякога мисълта очите ви да бъдат отворени. Казват за някого: „Умрял с отворени очи.“ И скоро бързат да му затварят очите. Оставете този умрял с отворени очи. Сега всички, учители, свещеници, гледат да затварят очите на хората. Отваряйте очите на хората! Например някой се подвизава в живота, а вие му казвате: „И ти мислиш, че християнин ще станеш? Че, ти си много закъснял, ние колко неща вече знаем.“ Това значи да му затвориш очите. Какво знаете вие? Не така, не! Кажи на този свой брат: „Братко, много добре си направил, започнал си хубаво.“ Не е важно кога ще се стигне - когато стигнеш. Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, каквото срещна из пътя и най-после стигам. Не е важно да се бърза, за да се стигне скоро до Черния връх. Като тръгнеш за Черния връх, наблюдавай по пътя изворчетата, какви буболечки, какви пеперуди има, нека умът ти бъде постоянно буден, за да видиш как Бог работи. Така бих желал на всички да са отворени очите.
Казвате: „Какво да направим, за да се спасим?“ Как да се спасиш? Че, като ти са отворени очите, ти си спасен. Всеки, който не намигва, той е спасен, а който намигва - той се дави. Затова не обезсърчавайте никого. Лицата, които ви гледам, на вид строги, те не са такива от истинска сериозност, но от съжаление за изгубени младини. Казвате си: „Едно време колко бях хубава, млада!“ Не си остаряла, не се лъжи. Мислите, които имаш в себе си, те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада. Когато остарее твоето тяло, не е способно вече да предава твоите мисли, Господ казва на ангелите: „Иди съблечи това Мое дете, чиито дрехи са много нечисти, не може да се перат.“ Казвам: „Братко, ще те съблекат“ - или, казано на ваш език, значи: „Ти трябва да заминеш и втори път пак ще дойдеш.“
Като ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто. Ще ви кажа какво влияние имат добрите мисли върху физическото ви тяло. В светиите, които са живели дълго време чист живот, у тях се образува една особено приятна миризма, едно вътрешно много хубаво благоухание, наречено „нюкс“. Когато имате някое хубаво душевно настроение, когато сте били в някакво размишление, почувствувате една миризма, която е на някой възвишен дух, който ви е посетил. Вземете поета - в него има такива мисли, той .вижда такива неща, които други не виждат. Има религиозни хора, които много се молят, но нищо не виждат. Те само мислят как да се спасят. Долу тези мисли! Има страдания на онзи свят, но тук има и по-лоши. Като извършите едно престъпление, усещате един голям ад. Всеки е опитал този ад вътре в душата си. Защо търсите друг ад? Другият ад е играчка. Този, вътрешният, е страшен. И тогава казвате: „Този червей не угасва, рови, рови, не се свършва.“ Той е като една тения, срещу която взимате лекарства, изхвърля се тя навън, но главичката й пак остава. Казвате: „Защо е влязла тази тения?“ Защото вашите очи са били затворени. В тази тения е влязъл един нечист дух, който постоянно смуче. Тази тения ще излезе сама по себе си, ако научите закона да държите очите си отворени, а устата ви да не са безумни. Може така да калите вашата воля, че там, гдето е тенията, да я отправите от това й място вътре в една минута.
И тъй, ние, сегашните хора, които може да се лекуваме сами, нямаме нужда от лекар. Вие трябва да се калите. За да познаете вашата мисъл силна ли е или не, направете следното. Имате ревматизъм, който с никакви лекарства не се излекува, затова вижте първо каква храна му е потребна и после, със силата на волята, започни да го местиш от едно място на друго в тялото си. Щом започне да се мърда от едно място на друго, кажи му: „Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задните врата.“ А задни врата ние имаме много.
Като се простуди някой, лекарите му дават аспирин, който докарва изпотяване. Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, когато се сгъсти и влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе вън чрез тези пори. Порите са били жертва на нашите очи и казват: „Ние сме готови да услужим на нашия господар.“ През тях излизат всички нечистотии. Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща една голяма скръб, защото в него се събират много утайки. Не махай тази скръб, но бъди герой, да изучиш причината на тази скръб.
Някой казва: „Искам да бъда светия.“ Като искаш да станеш такъв, върви по пътя, по който са минали те. А тебе те заболи гръбнакът и хайде - скоро при мене. Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. Дяволът е влязъл у нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Приятелю, ние 8000 години ти работихме, твой ред е сега и ти на нас толкова години да работиш.“ Дяволът е интелигентно същество, затова трябва да го накарате на работа.
Едно главно упражнение, което ще ви предстои през този месец, е следното. Първо: Развиване на волята, но не тази, която вие имате, а разумната Божествена воля. При развиване на волята, мислите ни трябва да бъдат строго определени. Дае мисли едновременно не трябва да ни занимават. Ще разберем едната мисъл, едната работа ще свършим първо, а после другата. Всичко у нас е свързано като в една верига. Ще поясня мисълта си. Ние вървим по един определен Божествен план и всеки ще работи различно. Да допуснем, че един от вас е тъкач, друг - писар, а трети - на лозето работи и т.н. Търговецът ще приложи мислите си в търговията, тъкачът - в тъкачеството си, копачът - в копането, изобщо всеки в своето призвание. Онзи, който е тъкач, ще тъче здраво и солидно, преждата му ще трябва да бъде здрава, жицата - също здрава, а не прецвъкната, защото всяка мисъл се оприда от мисли на желания, които ни занимават. Така ще се сформира цялата мисъл. Тази нишка ще бъде здрава и по всички правила изтъкана. Тази мисъл, така изпредена, ще влезе като сила на вашата воля, защото волята ще трябва всякога да се приложи в материалния свят. Там, гдето искаме да приложим мислите си, ще имаме спънки и препятствия. Ребус е този свят заради[1] нас. Например вие се оженвате за един мъж и искате да бъдете щастливи, но не можете да се споразумеете. У кого е грешката? И у мъжа ви липсва нещо, и у вас също. И двамата сте влезли със затворени очи. Ако главата му отзад [е] вирната или сплескана, ако очите му са много малки, устата - много тънки, какво очаквате от такъв човек? Това показва, че не сте един за друг. Добре, какво остава тогава? Да направите вашата уста по- дебела, да развиете вашето сърце. За да развиете вашето сърце, трябва да турите в действие волята си. френолозите казват, че сегашните хора имат 41 врати, през които може да приемат хората. Опитвате през една врата - не може да влезете, опитвате друга и най-после ще намерите някоя врата, през която ще може да влезете. Така че, по много начини вие може да влияете на хората.
И децата знаят този закон и забележете как те искат нещо. Започват: „Мамо, дай това!“ - „Не може.“ Започва тогава то да те милва, целува и най- после ти се съгласяваш. То е отворило една от твоите врати и е влязло вътре. Умно е това дете и то по този начин е употребило своята воля. Но ще кажеш: „Не искам да лицемеря.“ Няма какво, ще гладиш, ще милваш, ще лъснеш този човек. Неговата ръка е нечиста - ще я измиеш, ще направиш една превръзка.
Трябва да изучаваме човешката душа. Това не е лесно изкуство. Аз говоря за здрави хора, но ако и двамата са болни, тогава ще извикате някой ваш ближен отвън. Някой път се роди едно дете, то ще лекува баща си и майка си. Всеки отделен член може да спаси целия дом. Отворете очите си към Бога. Ще знаете, че няма същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога. Никакви ангели, серафими, херувими не може да се сравнят с Бога. Някой казва: „Че, този Господ с мене ли ще се занимава?“ Вие с това причинявате страдания на Бога, като нямате вяра в Него. философите казват: „Нима Господ ще се занимава с тебе, ти - един нищожен пигмей!“ Знайте, че Господ се занимава и с най-малките същества в океана, и тях чува, та вас ли няма да чуе? А хората на
ХХ-я век държите очите си затворени и се лишавате от Божествената светлина. Ако ние живеем в една изба с десетки години, ще има много болести у нас. Аз взимам това не само на физическото поле, но и в духовния свят, гдето причините са едни и същи. Молиш се на Бога, но не излизаш от избата си. Първото нещо е да отвориш очите си към Бога. Но ще кажеш: „Не зная какво е Бог.“ Това не е важно. Аз може да не зная какви са елементите на Слънцето, но излагам гърба си на него и се ползувам от лъчите му. А учените хора казват: „Не използвай лъчите му, защото не го знаеш какво е.“ Човек, който е тръгнал към Бога, колкото и малко да се замислюва за Него, той е спасен, колкото и да е лош като човек. Знайте, че в това учение, за което ви говоря, човек не погинва. Ако изгубите ръцете, краката, очите, ушите си и т.н., и тогава няма погинване. Но казвате: „Изпъдили го.“ Нищо, той е изпъден от училището за година, две, но после ще го приемат да учи пак. Който смущава другите, той се изпъжда вън. Ако вие не изпълнявате това, което ви учат, ще ви изпъдят, за да дойдат други, които искат да слушат и изпълняват.
Сега в духовно отношение аз често ви чувам, че биете скамейки. Наука не може така. Не се ползувайте с биенето на скамейките вътре в училище. Който има воля, ще я упражнява не по скамейките, а на ревматизма, или когато ви боли корем. Турете у вас чистите си мисли, за да видите каква сила имат чистите влияния. Ако вие се подвижите само 1/100 000 000 част от милиметъра, то е много нещо. Не мислете, че като започнете с това учение, изведнъж ще направите нещо много. Аз ще считам голям прогрес, ако само 1/100 000 000 част от милиметъра успеете. И това е един прогрес. В цялата вечност ще има един прогрес от знание в знание. С такава бързина и аз се движа. Не се обезсърчавайте. Всеки учен, който изследва нещата, се движи много бавно. Който иска да наблюдава, ще се движи бавно. А вие искате всичко с бързина и да кажете след това: „Готов съм вече за катедра.“ Тази 1/100 000 000 от милиметъра е вечна мярка, най-точна. Ще ви представя една фигура: представете си проектиран един център на безконечност и да кажем, че трябва да се завърти в 24 часа, за да направи един кръг. Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине 1 /100 000 000 от километъра? Тук се движи много полека, но бързината, с която обикаля горе, е много голяма. В центъра движението е много бавно, но горе е много бързо. Ако се подвижи материята на вашето сърце с това движение, вашето сърце и ум щяха да се стопят от тази скорост. Затова трябва да се движите много полека, за да върви движението горе хармонично. И не се обезсърчавайте. За да може да упражнявате волята си, всякога трябва да сменявате едно неприятно състояние с друго, приятно.
Второ: Ще ви дам начин за усилване на волята ви. Например имате едно много неприятно чувство и не може да се освободите от него. Станете, употребете един час, посетете едно семейство, което е в много по-лошо състояние, отколкото сте вие. Да не кажете: „На мене огън ми гори на главата, а ще ходя да посещавам други.“ Да, идете при такова едно семейство, което няма дърва, няма хляб, нищо няма, постойте 10-15 минути там и вижте ще има ли някакво роптание или не. Върнете се у вас и сравнете тяхното състояние с вашето. Искам да градите вашето здание. Каквато благородна мисъл дойде у сърцето ви, изпълнете я. Ще изпълните тази мисъл не както е писано в книгите, а както ви подсказва вашето сърце. Ще я изпълните не по принуждение, а по закона на Божествената воля. Може да си кажете: „Е, най-напред ще поправя своя дом.“ Че, всички хора нали са все Божии домове. Един човек, на когото може да помогнеш, е все от Божествения дом. Не престъпвай закона на баща си и майка си, дръж своята воля с тяхната и ще бъдеш спасен. Не се пресилвайте в каляването на волята си. Достатъчно е всеки ден да свършвате най-малката работа. Например, ако дадеш на един човек чаша вода, и то е достатъчно. Ще кажете: „Е, толкова малка работа!“ И то е нещо сторено.
Друго: Не отивайте в други къщи, по разни семейства, когато ви е много тъжно скръбно, за да ви олекне, т.е. не носете своя боклук в къщата на ближните си. Това не е наука, не така трябва да ти олекне. Ще отидете с мисъл да използувате и да дадеш да използват. Ако ходите по другите къщи с цел да ви олекне, да оставяте там своя боклук, ще ви научат всички и няма да ви приемат. Искам всички да сте чисти, да нямате нищо под ноктите, изчистете си дрехите, измийте се и идете тогава при Бога. Защото самата мисъл да бъдеш чист, то е воля; самата мисъл да отидеш при Бога чист действува на ума ви. Ако си нечист, съблечи дрехата си, измий се и иди при Бога, иди да се помолиш. Ученик, който е нечист, не се приема. Не разбирам с това да станете педанти, да се вглеждате в хорската чистота. Всеки да се занимава със своето. Който се занимава с хорските нечистотии, той се покварва. Така ще започнем от физическото към духовното. Аз харесвам светските хора, защото те вървят много добре, те обръщат голямо внимание на физическата чистота. От тях се иска само крачка напред, за да влязат в царството Божие. Имат ли това изкуство - физическата чистота, ще започнат духовната. Тези неща са потребни за създаване на една благоприятна атмосфера за човешката мисъл. От нечистотата на мислите се създава една неприятна атмосфера, от която учениците се демагнитизирват. Не, всякога за работата на ума е потребна чистота. За да се наблюдава Небето, трябва да има чистота. Като казва Христос, че чистосърдечните ще видят Бога, това показва, че чистотата е едно условие за виждане.
Тъй че, чистотата ще я държите като едно условие за усилване на волята. Тя може да се придобие, когато бъдеш ученик. Това е религия. Религията има за цел култивиране на сърцето, но не трябва да се спираме само там. Това кланяне на Бога трябва да бъде в дух, в истина и в разбиране. Тези сили, които Бог ни е дал, трябва да знаем как да ги владеем. Душата и сърцето имат капитал, който трябва разумно да се използува. Ще каже някой: „Ще го хвана като вол с повод.“ Не може така. Що е повод? Поводът е един закон, с който може да владеете силите на вашата душа, ум и сърце.
Не гледай дали си настроен или не. Прочети днес малко и като се свърши денят, дай си сметка какво си научил. Написвайте това в едно тефтерче. Досега вашият живот е бил безразборен. Ставате сутрин и до обяд - все в кухнята, след обяд - пак нагоре-надолу и вечер си лягате уморени. Казвате си: „Е, утре пак същото нещо ни чака, кога ще се освободим?“ Няма да се освободите, защото в този труд придобивате знания. Калете вашата воля в тези мъчнотии. Не съдете другите, оставете ги, те в своите грешки ще учат уроците си. Събирайте се по няколко в клас, по-силните да помагат на по-слабите. Няма по-добра молитва от тази да помогнеш на брата си. Господ, на Когото се молиш, Той е умен и казва: „Я слушай, не си криви устата пред Мене, я излез навън и свърши тази работа.“ Но ще кажеш: „Господи, аз не съм разположен.“ Не си разположен, защото си турил на гърба си по-голям товар, отколкото може да носиш; то е все едно като да вземе едно дете алгебра и я разглежда, макар че знае само да смята. Така и вашите мисли. Някой път имате много хубави мисли и чувствува- ния и казвате: „Аз имам много хубаво настроение.“ Това настроение е от един ваш приятел, който ви е посетил и нагостил. Не се заблуждавайте с тези угощения, защото утре ще останете без тях. Главното за вас е да се трудите и да знаете, че всеки ден свършвате една работа.
Необходимо за вас е: сърцето да бъде чисто; душата - свежа; умът - бодър; а духът - крепък.
Помагайте си през този месец едни на други, не ходете да се плашите, че това казал Учителят, онова казал Учителят. Аз на място съм казал всичко, но вие криво тълкувате нещата.
Който се учи, всякога е на главата, а който не се учи - на опашката. Много човешки души са се подигнали толкова, че са дошли до ангелите, а много ангели има, които са паднали. Имайте пред вид, че вие имате всичката възможност да учите и ако не учите, грях е на душата ви. Не трябва да казвате, че сте остарели. Дяволът е само стар. Мислете, че сте млади за това Божествено знание, да влагате вашата воля в тези знания. Някои са богати, а други - бедни. Сиромашията е работа, а богатството - почивка. Сега, има лоша сиромашия и добра сиромашия, т.е. лоша работа и добра работа. Добра работа е, когато знаеш да работиш, а лоша - когато не знаеш да работиш. Така, има лошо богатство и добро богатство. Но друг път ще си сменят ролите. Като си сиромах, кажи: „Слава Богу, имам работа“ и започни да работиш. Утре си богат - кажи: „Днес ще си почина.“
Сега, казвам, че ние ще помръднем света тази вечер с 1 /100 000 000 част от милиметъра, но трябва да работим всички колективно.
Като ви се каже да обърнете омразата в обич, чудно ви е, но всякога тя може да се извади, защото е вътре у нас. Как ще се извади омразата? Ако искате да пречистите водата, оставяте я да се утаи или поставяте малко стипца в нея, за да се избистри. Имайте пред вид, че вие сте в едно училище и ще следвате уроците, които ви се дават. Онзи, който ме слуша, а не изпълнява, знаете ли на какво прилича? Все едно, че го прекарвате в една гостилница само да помирише всичко и да си замине, а той е много гладен. А с мирисане живот се не живее. Тъй и много от вас само с мирисане служат на християнството и казват: „Отлично е, вкусно е.“
Който иска да влезе в християнството чрез знания, трябва труд. В учението няма благодат. По благодат може да ви спасят, да ви лекуват, да ви обличат, но знания по благодат не може да ви налеят. Това е човешко. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти учим.“ Не трябва само да се молим. Да се молиш, това е твоя длъжност. Да се молиш, това показва, че трябва да си платиш борча. Казваш: „Аз дишам.“ Длъжен си да дишаш, то не е работа на твоя дух. Знанието произлиза от свободата на човешкия дух, от разбиране на Божията воля. Искам да бъдете свободни, да разсъждавате, а не е важно вашето настроение. По благодат учителят не може да тури бележка на ученика. Ако не учи, не може да се тури 6. Шесторката трябва да е вътре. У мене няма шесторки, не давам нищо по благодат. Шесторка турвам само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви туря 7, то е закон на съвършенство. Вие искате да започнете с големи работи, но ние трябва да се повърнем назад. Когато Христос дойде от онзи свят, Господ Го изпрати в най-ниското положение - на училище. Той се учи близо до 33 години, макар че произлизаше от най-високото положение. Смири се, послушен биде, впрегна се в дърводелие, работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заеме в света. И вкъщи, навсякъде, все за столове спорят. Христос учи това изкуство, да прави столове, та, като седнете на тях, да ви е приятно.
Христос имаше желание и да спаси хората. В какво се състои то? Той ги учеше да ядат здравословна храна. Трябва да храниш душата си със здрава храна, ума - със здрави мисли, сърцето - със здрави чувства.

Беседа, държана на 7 ноември 1918 г.

(четвъртък)

--------------------------------------------------------

[1] заради - диал. за.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×