І.01.02. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ

[Iskri4ka]

2. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ

Жертвата при жертвоприношението, която се обрича, посвещава и принася се Богу било като дар за благодарност, било за спечелване на благоволението му или като изкупление и възмездие за сторен грях. Жертвата е израз на съзнание за грях и вина пред Бога. Тя е изкупление за сторен грях. Вяра в изкупителната сила на кръвта на жертвеното животно, защото насилническата пролята кръв само с кръв се измива и че без проливане на кръв прошка не бива (Послание към евреите, гл. 9, ст. 22). Отначало всеки сам си е бил свещеник и служител на жертвата си и принадлежеше тази длъжност на главата на семейството, изключително право на първородния син.

Но след като се установи Мойсеевият закон, жертвоприношението се извършваше само от Аароновите синове. Законът определяше и място за жертвоприношението, те се събираха около олтаря в Скинията.

И говори Бог Моисею, и рече: „И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях." По всичко, което Ти показвам, Аз, образа на скинията и образа на всичките й съдове така да направите (Изход, гл. 25, ст. 8-9). „Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината (Изход, гл. 25, ст. 40).

Скинията, която бе направена от Мойсей по повеление на Бога, за да могат евреите да извършват богослуженията си, е имала правоъгълен вид. Пред Скинията е имало двор, където е стоял олтарът на всесъжението (изгарянето) и умивалница. В двора израилтяните са принасяли приношенията си, оброците и молитвите си.

Правоъгълната форма на Скинията е разделена на две части. Външната част е две трета част от общата дължина. Това е първото отделение, Светото място, там беше поставен златният светилник, трапезата за хлябовете на предложението, златният олтар. Златният олтар е в средата на светилището и над него се кадяло тамян всяка заран и вечер, символизирайки молитвите към Бога. Трапезата на хлябовете на предложенията е, където се нареждат хлябовете пред Господа. И златният светилник, със седем светила, свещи, които да светят. Външната част, или Светото място, е било отделено със завеса, която да отделя вътрешната част. Във вътрешната част, Светая Светих, е обкованият със злато ковчег на Завета, в който се намираше златната стомна, в която имаше манна, жезъльт Ааронов, който процъфтя и плочите на Завета. Покровът на ковчега се наричал „чистилище" и на противоположните му краища е имало два златни херувима с криле с обърнати лица един срещу други. Тук Бог е пребивавал. Тук той приемаше приношенията на своите люде и им съобщаваше своите слова. „И когато влезе Мойсей в Скинията на събранието, за да говори с Бога, тогаз чу гласа, който му говореше отгоре на чистилището, което беше над ковчега на свидетелството помежду двата херувима и говореше му." (Числа, гл. 7, ст. 89).

И когато Скинията бе готова, когато бяха положени хлябовете на трапезата пред Господа, запали светилника и със златния олтар покади тамян и принесе пред олтаря на всесъжението необходимото всесъжение и хлебно приношение. И влязоха Мойсей с Аарон, измиха ръцете и нозете си в умивалницата, и пристъпиха към олтаря. „Тогаз облакът покри шатъра на събранието и Славата Господня изпълни Скинията. И не можа Мойсей да влезе в скинията на събранието, защото облакът стоеше над него и Славата Господня изпълваше скинията. И когато се дигаше облакът от скинията, тогаз Израилевите синове тръгваха на път във всичките си пътувания. Но ако облакът не се дигаше, тогаз не тръгваха до деня на дигането му. Защото облакът Господен беше над скинията денем, а нощем над нея беше огън пред очите на всичкия дом Израилев, във всичките им пътувания. (Изход, гл. 40, ст. 34-38). Скинията се е движела и спирала според направлението на Огнения стълб през нощта и облачният стълб през деня, ръководени от Йехова, Бог Израилев.

Свещениците бяха избрани от Левиевото племе да извършват богослужения за очистване на греховете на человеците, да принасят дарове и жертви за греховете им. Те служеха сами в олтаря, извършваха всички жертвоприношения, те поддържаха постоянно огън в олтаря на всесъжението, месеха и печаха хлябовете за предложение, поставяха ги на златната трапеза за предложенията и ги сменяваха всяка събота. Те поддържаха да гори огъня в светилата на златния светилник. Всяка сутрин и вечер донасяха в светилището кадилница с тамян и я полагаха върху златния олтар.

Каква служба се извършваше във външната част на земното светилище, наречено „Светото място"? Всички грехове на человеците се изповядваха чрез жертвоприношението на животните. Те понасяха наказание за греха, направен от человеците. Евреите имаха три вида жертвоприношения:

Принос за всесъжение (всеизгаряне). Принасят се жертва мъжко, непорочно - овен, козле, теле пред дверите на Скинията. Поръсва се с кръвта олтаря на всесъжението. Одира се животното, насича се на късове, слага се върху дървета на олтаря и се изгаря. Вътрешностите на животното също се изгарят, но преди това се измиваха. Това е жертва за всесъжение и се заключава в припознаване на виновност и за очистване на греха.

Приносителят посвещава Богу както себе си, така и онова, което има с изгаряне на жертвата върху олтаря. Смята се, че това е ухание благовонна, угодно Богу (Левит, гл. 1, ст. 3-17).

Принос жертва примирителна - Принася се мъжко или женско непорочно животно, кръвта му се поръсва върху олтаря, а то се изгаря върху дърветата. Примирителната жертва означава умилостяване за грях и примирение с Бога и свято общение с Бога.

Принос жертва за престъпление против Господа. Ако някой е направил престъпление против Господр и не изпълнява Господните заповеди, то той трябва да принесе жертва овен. Поръсва се с кръвта олтаря и се изгаря жертвата, като огънят гори цяла нощ, а пепелта сутринта се изнася навън.

Принос безкръвния. Хлебно приношение за грях. Хлебното приношение Господу се състои от чисто брашно, да се посипе с елей и с ливан. Част от него се изгаря, а другата част се взема от свещеника, то бе негово, за да го яде безквасно в Скинията. Тези приноси винаги се придружаваха със сол и вино.

Ако се принася хляб, трябва да бъде от чисто брашно, да бъде безквасен хляб. Разчупва се и се посипва с елей. Част се изгаря, а другата част остава за свещеника. Придружава се с вино червено, за да наподобява кръвта на животното, защото тук е безкръвна жертва.

Заменянето на греха на грешника с приноса на жертвата се състоеше в ръсенето на кръвта на жертвата върху олтаря и се изливаше пред Господа, за да се означи, че грехът, направен от грешния человек се изчиства.

Освен това евреите бяха учени да не се облягат само на жертвата и че без покаяние, без вяра в Господа и изправяне, то всяка жертва е мерзост пред Господа (Притчи, гл. 21, ст. 27). Господ иска милост, а не жертва (Осия, гл. 6, ст. 6). „Защото милост искам, а не жертва. И познание Божие повече, нежели всесъжение."

„Защото не щеш жертва, а аз щях да принеса. Всесъжения не ти са угодни. Жертви на Бога са дух съкрушен. Сърце съкрушено и смирено, Боже, ти не ще да презреш." (Псалом 51, ст. 16-17).

Така бе даден законът на жертвата, както бе заповядал Господ на Моисея на Синайската гора (планина). Нареди Господ на людете си да принасят юнец и овен за примирителна жертва. Излязоха Мойсей и Аарон от Скинията, благославяха людете и яви се Славата Господня. И излезе огън от лицето на Господа и пояде всесъжението и жертвата на олтаря. Видяха всички това и паднаха по лице на земята. Бог, Господ Йехова, бе огън всепояждующ се.