27. ИСТИНА И ЖИВОТ

[Ани]

27.

ИСТИНА И ЖИВОТ

„Духът Божи''

Тайна молитва

Ще прочета 3-та глава от Посланието към Коринтяните, дето апостол Павел се обръща към младите християни, които са тръгнали скоро в пътя. На всинца ви трябва едно ново разбиране. Сега имате едно разбиране, но туй разбиране аз го наричам разбиране на гъсениците. Там всички сте специалисти. Дето и да ви тури човек, вие озобвате листата, на което и дърво да ви турят, по всичките правила си вършите работата. И право е: За да живее човек, той трябва да иззобва. Но това е старият живот, животът на плътта. И после, като погледнеш, листата ги няма там. Питам: След като са яли гъсениците, има хора по- умни, те им дават да ядат, ядат и после, като станат какавиди, взимат ги, опарят ги и като им извадят нишките, направят си хубави копринени дрехи. Но пострадаха гъсениците и дърветата. Но хората казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи да имаме.“ Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва.“ Това са един вид разсъждения.

Хубаво е външното, но трябва един вътрешен живот. Външното има смисъл. когато има съдържание вътре. Ако имате една малка къща, а вътре живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може да е някоя колиба, но светия като живее вътре, и колибата става светийска. Пък и църква и да е - ако разбойници живеят вътре, и църквата става разбойническа.

Та сега, понеже сте отворили едно заведение, искате да печелите, като идете в Небето, да ви посрещнат. Сега не казвайте: „Ние все се молим на Господа.“ Не ви казвам сега за упрек, но има една молитва, която не е за похвала. Има една молитва, която нищо не е свършила. Някои казват: „Двадесет години аз съм се молил на Господа. Господи, жена ми е болна, жена ми е болна, пари ми трябват.“ Питам: Ако синът ви отиде в странство и все иска от майка си. това е светията, който 20 години се е молил на Господа по 3 пъти на ден и казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа“ и само моли. Това е светията. А друг, който не се е молил, а е орал на нивата и каквото е спечелил, все го донася и го туря в Божествената житница. И двамата си турят диплом. Единият казва: „Двадесет години по 3 пъти на ден съм се молил.“ Синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.“ И бащата все е пращал по едно любовно писмо. Тури 1000 лева, 2, 3, 4, 5000 лева, обуща изпрати и всяка сутрин, ако синът иска, и бащата все изпраща по нещо. Питам: Кой син е, който обича баща си и да иска толкова?

Вие сега казвате, че много се молите. Аз ви похвалявам, като се молите. Но молите все Бог да ви изпрати по нещо. И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля.“ Казвам: Действително, така не трябва да се молиш. Сега, да се научиш, като не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли, по този начин пак живее. Казвам: Той живее, но щастлив не може да бъде. Защото, ако ти отидеш при един банкерин и той те кредитира, днес отидеш, утре отидеш, все те кредитира по 1, 2, 3000 и 20 години като ходиш и всеки ден ако той ти е давал по 1000 лева, след 20 години какво си спечелил? Ти си загубил, ти си заборчлял. Двадесет години вие сте внесли все в банката, след 20 години вие какво ще имате? Досега вие все сте просили. Добър е Господ. Като се молите, вие все сте искали нещо. Сега вече трябва нещо да внесете. Сега сам ще идеш на нивата да сееш. После, като роди нивата, ще дадеш всичко на света, ще задържиш само семето за себе си и всичката печалба пак ще дадеш.

Та, на вас ви трябва едно разбиране. Не на всички християни е дадено както искат. Има едно неразбиране. Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, като си свърша науките, като си наредя децата, после, една-две години като останат, ние ще работим за Господа тъй, с всичкото си сърце.“ Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма. Щом дойдат стари години, човек каже: „Краката не държат. Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си. Не мога ли да отложа за друг живот?“ Тъй щото, на млади години той се е молил и на стари години се е молил все да го кредитират и щом иде в онзи свят, там кажат: „Този е от тези, кредитираните.“ Но в онзи свят нищо няма да му кажат, ще го върнат назад.

Превърнете сега правилото. Като ставате сутрин, турете правилото върху себе си, за да го разберете. Ако имате син или дъщеря, който всяка година ви се моли по 3 пъти на ден и за всяка негова молитва вие трябва да плащате по 1000 лева на ден, значи в годината 365 000 лева трябва да давате. В края на живота си, като върви така, за 20 години по 365000, ще отидат милиони и нагоре. Питам: Вие ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че ви се молили по 3 пъти на ден? Но вие не сте мислили така. Казвате: „Господ е богат, Той може да носи нашите молби.“ Той може да носи, но по такъв начин, както вие искате!

И затова Господ е дал страданията. Страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Тъкмо се молиш, Господ ти даде, но след това молитвата има друга реакция. Защо? Когато много се молим, ние винаги искаме. Бог ти дава и ти, като отидеш при Него, поседиш повечко, отколкото трябва, взел си времето на друг някой, който чака отвън. В такъв случай, ти, като излезеш навън с придобитото или полученото от Бога, онзи, на който си взел ред, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва.“

Това зависи от кривото разбиране на Божията любов. В любовта има един закон: Ако първия ден се молиш на Господа и вземеш 3000 лева, втория ден трябва да внесеш 3000 лева. На третия ден ти пак ще вземеш, на четвъртия пак трябва да внесеш. Това е правилното. Но 10 пъти да взимаш и веднъж да внасяш, това Любовта не допуща. Веднъж ще вземеш назаем, ще върнеш пак, пак ще вземеш, пак ще върнеш. И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.“ Ако вие не внасяте, какво ще правите, като отидете на Небето? Там никой няма да те кредитира. Ако отидете там, ето какво ще стане с вас. Понеже там можете да бъдете гости само един ден, в един ден, след това ще си вземете паспорта и ще слезете. И да гостувате не се позволява. При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен. Такова нещо няма там. Ако идете на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище. Трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо. Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу.

Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога“ - не само да харчим, но и да взимаме, и да плащаме. Питам сега: Каква трябва да бъде вашата печалба в света? Вие трябва да печелите души. Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запалена от някой лош дух, богатство му е заграбено и ако ти успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Като срещнеш този лош дух, дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата.

Сега се изисква най-първо да освободите себе си. Учете се да освобождавате себе си! Сега, гледайте да приспите дявола, който много пъти у вас не е приспан още. Той не е приспан по единствената причина, че щом се съмняваш, дяволът не е приспан; щом завиждаш, дяволът не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че ти отиваш при Бога, той ти предаде завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се страхува и ти предава и своя страх. Това е негова работа. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи, като наследство. Като си замине от тебе, тогава дохождат други да го търсят, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски за дявола. Де ще го търсиш? Всичко е изядено и изпито, оставаш само ти.

Казвам: Това е една алегория, за да разберете вътрешния смисъл, докато човек се освободи и стане силен не по един механически начин. Вие искате да станете щастливи отвън, да ви помагат, вие да грешите, а Господ да работи за вас. Ако другите работят, те ще заякнат и прави ще станат, а вие, които нищо не работите, от вас нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото животът това е една велика работа. Някой седи и казва: „Не зная какво да правя.“ Друг казва: „Помоли се!“ За какво ще се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин, питай: „Да работя тук?“ Питай една станция, втора, трета и като намерите работа, идете. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли?“ Да кажем, че вие отивате при един банкер и искате да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате. Пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи, да ме извади от ръцете на дявола; който не може, ни пет пари не давам.“ Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат. Ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ти дам половината от богатството си.“ Вие казвате: „Добър е Господ.“ - „Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец, черно на бяло трябва тук.“

И тъй, по сегашния път, както хората вървят, те ще дойдат до едно място и ще кажат: „Като бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.“ Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега, как ще си обясните, защо старият става по-мързелив? Младият човек не разчита на никого, а старият, понеже има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях. Той казва: „Те ще ми помогнат“ и става мързелив. Така и остарява, а младият е млад и работи сам, той казва: „Нямам познати, но аз да се стегна.“ Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам тия неща лъжливи обещания. Дойде момъкът, който ще се жени за някоя мома - какво й говори? Вие тук сте женени. Сега ще ви приведа да видите дали е вярно това. Аз ще говоря, а вие ще видите, това, което говоря, вярно ли е или не. Младият момък ето какво увещава младата мома. Той й казва: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имаме ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мене, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки, обуща лачени, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще има“ и т.н. И момата, и тя казва: „Така е у вас.“ И вечерта, като дойде, тя мисли, че така ще бъде. Обаче той дойде, позабъркат се работите и той казва: „Аз така мислих, но тази година се забърках, за идната година всичко ще се оправи. Имам един приятел, който ми каза, че идната година ще имаме едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм. Но минава и тази година и той пак казва: „Работата не провървя.“ И така 20 години - това било, онова било и тя все живее с тази измама. Аз така го уподобявам.

Разправяха ми в Ямбол за един кон. На една площ са поставили сено в един чувал. Площта се движи. Конят, като върви към сеното, върти дарака, за да изяде сеното. Той все върви към сеното и най-после, като извлече вълната, на обяд му дадат сенцето и той казва: „Стигнах сенцето!“ После пак върви и влачи вълната, и вечерта пак каже: „Слава Богу, стигнах сенцето.“ Такива вързопчета, 20 години наред следва пред дарака и все не ги стига. От такива обещания нищо не се постига. Вълната е извлачена, но конят си остава кон.

Това е старото учение, така не трябва да се залъгваш. Казва някой: „Аз ще подобря работата“, но работата не се подобрява. Ти, като работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка. Само тогава работата ти ще се подобри. Ама помоли се на Господа. Ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз бях закъснял, не плащах, но сега внасям в Божията каса. Ще ме извиниш. Позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добре.“ Това е смъртта. Най-после мъжът вижда, че тази работа не върви. Защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, онзи малък придатък в мисълта и в твоите чувства, то е важно. Не онова, което хората знаят какво съм направил, но да има в нашата работа, която вършим за Бога, всякога да има нещо, което ни препоръчва пред онези, които са завършили този път. Работата ми трябва да е известна пред тях. Пък като дойдем до тяхната висота, тогава ние да сме идеал за онези, които идат отподире. Ние да дигнем нашия фар, да ги насърчим. Като вървиш така по пътя, всеки да гледа този фар. Ти няма какво да търсиш своето фенерче. Понякога ние мязаме на онези хора, които, като Диогена, денем запалват своето фенерче и вървят. Питат Диогена: „Какво има?“ - „Хора търся.“

Та, новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света. Това давам само за обяснение. Богатите хора, всеки сам си услужва. Ще си намери един скъпоценен камък, ще си направи една огърлица или на пръста ще си го тури. И хората на новото учение трябва да бъдат като тези бижутери. Те трябва да се стремят да издирят де има някоя грешна, паднала душа, те трябва да я купят, не само нея, но и всички, които са около нея. На огърлица ще ги турите, на пръстени. Бижутери ще бъдете.

Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете!“ Ние се молим само за това, за обикновени работи. Така е. Ще бъде смешно ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урока, отида на другия ден и се извиня, че не съм научил урока си. На другия ден пак се извиня, на третия ден - също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мене? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение, но всякога трябва да отиваш с научен урок. Пък като си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата. Втория път ти ще се изправиш. Третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Този човек се подига. И мъчнотиите, които сега имате, това са известни задачи. Някой казва: „Не може без страдания.“ Това са известни погрешки. Ако в живота си нямахте мъчнотии, нищо не можете да научите. Ако учениците, като отиваха на училище, даваха им все разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се дадеше някоя лекция да развият или някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво щяха да научат? Накъде ще работят, накъде ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв щеше да бъде животът им? Този живот е безсмислен, той е живот на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, този е богат, има голяма къща“ и т.н.

Сега вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.“ С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала. Що от това? Ако ти имаш пари в нея, и ти плачеш с нея. Защо влагаш парите си в тази банка, да плачеш и ти с нея? Вложи парите си в държавната банка. Защо ти трябва частна банка? Ти влагаш парите в мъжа си - това е частна банка. Или в банката на сина си - той пак е частна банка. Вложи парите си Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Сега в Америка спестените пари на много от банкерите ги изядоха. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отидоха. Ако те бяха внесли парите си в ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, а те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тия спасителни банки. Имайте пред вид следното правило: Внасяйте парите си в Божествена банка! Можеш във всяка банка да внесеш по 100 лева. Стотина банки по 100 лева, това са 10 000 лева. Това са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, дето парите да са сигурни.

Вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю!“ Една майка преподавала уроци на детето си, като му казвала: „Не ме безпокой, направи си едно хвърчило.“ Детето отива на стана на майка си, взима ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото. То отрязало горните конци и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана: вижда платното, нишките му отрязани и до кросното седи синът, с хвърчило в ръка. Втория път майката не оставяла сина си около кросното, да не отреже с ножици нишките на платното. Така и вие често режете с ножиците нишки от Божественото кросно.

Казвам: Като имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, да не влезе някой да развали цялата ви работа. Колко пъти вашите деца са отрязвали нишки от кросната ви.

И тъй, хубавото между вас е да се роди желание да бъдете ученици. Не само да се учите. Ученикът трябва да придобива знания от детство до стара възраст, той всякога трябва да добива знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: За Бога; каквото да остане, да внесе в банката на ближния; и каквото още остане, да внесе в своята банка. Но всичкия си капитал той трябва да внесе в Божествената банка. Това е сигурният живот, който иска умът му да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни. Този е Божественият път. И всички хора ако така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш?“ Вярвам ти, как не. Аз вярвам на тебе, че ти си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора. - „Как!“ - Като нямаш пари, какво ще правиш? Утре ще изпълниш. Вземете в статистиката например, тя прави изчисления колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си. Тогава как ще се извинят? Сега не е въпрос какъв е бил човекът в миналото, то е минало. В бъдещето какъв ще бъде, то е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно.

Казвате: „Как ще се живее?“ Този е новият начин. Чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Ти, като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка. И за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли ни за мъжа си, но като станеш сутрин благодари на Бога че си здрава. На обяд пак благодари на Бога, че си здрава. Благодари на Бога, че децата ти са здрави. И като се разболеят, пак благодари на Бога. Болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо - благодари на Бога, че не са загубили всичко. Това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това?“ Идват при мене някои и се оплакват, че не им върви. Дойде една [мома] и ми казва: „Не ми върви, 10 пъти вече как се годявам и се разгодявам.“ И тя почва да ми казва името на първия. Аз й казвам: „Ако ти беше се оженила за него, той щеше 10 пъти да ти снеме кожата [от гърба].“ - „Вторият?“ - „Той щеше да те продаде като робиня.“ - „Третият?“ - „При него ти щеше да бъдеш като една слугиня и накрая ти да бягаш. А пък четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и пиеш, а ти щеше да плащаш за него. Петият ще те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления. Шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер ще се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва.“ Тя ме гледа. Казвам: „Провидението иска да те избави. Не ти е определено да се жениш. Можеш и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по 3 пъти на ден.“ Има нещо, което Бог не позволява, но като настояваме много, Той казва: „Дайте му го!“ Но не ти е определено.

Ще кажете: „Може ли човек да се не жени?“ Никой не е останал неженен. Още като дойдеш в света, ти се ожениш вече. И като обичаш, когото обичаш, ти си свързан. Що е женитбата? Женитба без любов не става. Всякога, дето има обич между двама души, това е една връзка, то е от Бога. Дето няма връзка, защо ще се лъжете? Два вола събрали на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави ги женят - крава с крава женят. Виждал съм някой път вол С биволица женят. Виждал съм и вол с крава. Казвам: Това е по- естествено. Има съчетания съвсем не по Бога. Сега хората вървят по естествен път. Има вече трактори, няма да впрегнат добичетата, освобождават ги. Дето има трактори, остават свободни кравите и воловете. Те си имат друга работа.

И волът е доста служил, трябва вече да се освободи. Те трябва вече, и умът, и сърцето, и душата ни, да се освободят от непоносимия труд. Ние някога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат 20, 30, 40 години, казваме: „Няма вече изходен път.“ Има изходен път в живота. Дойдеш до една задънена улица, не можеш да вървиш напред - ти трябва да се върнеш назад.

Сега, лесният път е път на Божествената любов. Да работиш за Бога. Като станеш сутрин, ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога, най- малката работа, тя ще бъде за Бога.“ Някой ще каже: „Как може така?“ Може. Ако съм на ваше място, ето какво ще направя. Като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица, ще кажа: „Сестро“, тъй ще напиша. Тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще й напиша адреса, а пък после ще изпратя едно колетче от две симитчета, то е пак нещо. На трите й деца ще изпратя по едно симитче. Това е волята Божия. Ако съм на ваше място, аз ще й изпратя едно пакетче, в което ще туря едни чорапи или някои ръкавици. Изобщо, за да се върши волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка, евтина, не голяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. Пък вие, като дойдете на моя живот, с книжки не може, и със симитчета не може, и с любовни писма не може. Обаче на вашето място ще кажете, че можете и с малки работи. Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. Я да имате такива писма често - какво насърчение са тези писма, - бихте ли отпаднали духом?

Сега, някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят 1500 лева за това, за онова. Този човек едва има за себе си 20 лева. И казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за тебе.“ За 1500 лева ще се молиш! Че, ти ако дадеш на един свещеник 10 лева, той ще се моли два пъти повече. Този е пътят на изключението. Ако някой би поискал от мене 1500 лева, какво бих направил, ако бях на ваше място? Ще му пратя звонкови 1500 лева -15 лева ще му изпратя и ще кажа: Десетте лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото и ти искаш, а петте лева, и тях ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми. Може да не знаеш какъв е начинът. И ще му кажа да направи този опит сутрин, като изгрее Слънцето. Друг път ще ги потопи посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път - при звездно небе. След това ще му кажа: „Много си невежа“ - ако не успее, разбира се. Сега вие се чудите на мене, казвате: „Как може да бъде това нещо?“

Сега, да ви направя мисълта си малко по-ясна. Представете си, че вие ми искате по 1500 лева и аз ви пращам 15 житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги по последната система, която съществува в Америка.“ Аз ви казвам, че в 5 години вие ще имате не 1500 лева, но повече от 20 000 лева печалба. Трябва да знаете как да употребявате нещата. Не само това, но ако той би повярвал, като тури тези пари 10 пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат. Ако има нужда от пари, те ще се умножат. Когато синът на онази бедна вдовица щяха да продадат като роб, тя отиде при Елисея и той й каза: „Имаш ли празни съдини?“ - „Имам.“ - Друго нещо имаш ли?“ - „Имам една стъкленица с масло.“ - „Събери колкото съдини можеш от съседките си, затвори се и почни да преливаш стъкленицата с маслото в празните съдини.“ Като почнала да прелива, напълнила съдовете и казала: „Дайте още съдини!“ - „Нямам.“ Казва пророкът: „Иди сега и продай маслото и откупи сина си.“ Стига вие да имате съществената нужда, и маслото ще потече.

Този закон е верен. Всяка една мисъл в човека и всяко чувство в човека може да принесе своя плод. Та казвам: Трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива - погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се замени и придобиете съществено знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи силата на човека. И когато добиете тази сила, вие няма да я употребявате за себе си. Тя ще бъде благо за другите. Защото, когато един човек направи една чешма, той само не пие от нея. Като се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички. От това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове. Като е готова чешмата, и животни, и хора, всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.

Сега мнозина от вас страдате, боледувате, и беднотия, и немотия имате, но това са задачи, които трябва да разрешите. И ако ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, но ако сами ги разрешите. Пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които непременно за вас са дадени. И благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите болката ден, два, три, ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи 3 деня, изпратете го. Ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Тъй гледам аз. Ако съм на вашето място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Сега, да ви определя. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хване за ръката и не я пуща, а тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та, и вие някога трябва да се изтръгнете и да отидете вкъщи си. Това са все души, които нямат работа. Те те ангажирват и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.“ Той те хванал там и си образувал частна собственост. Заградил се с тел, иска да си гради нещо. Ще му кажеш, че това място е тясно. Изведи го малко настрана с мотиката и му кажи: „Аз имам по-широко място. Тук и за мене няма място.“ Като му говориш така, той ще излезе и ще те напусне. Това са резултати, които се дължат на известни мисли. Сега опасността е другаде. Ако разбирате вътрешния закон, вие [ще се] натъкнете на друго нещо, защото главната цел на живота е да живеем за Бога. Понеже целият живот е на Бога и за Него ще живеем. Та животът никой друг не ни го е дал и затова трябва да живеем за Него. Ние всички излязохме от Бога и за Него ще живеем. Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние ще мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. И този, Който ни е дал живота, за Него ние ще работим. Ние ще кажем: „Ние знаем истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа.“ Истина и живот ние ги знаем. Този живот е дошъл от Бога. Всички вие трябва да се въоръжите с мощна сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли животът ви.

Някога, като гледам сегашните хора, правя своите наблюдения. Някой път аз съм занят с някоя хубава мисъл. Какво се случава. Нещо ни в клин, ни в ръкав отвлича моята мисъл в миналото ми. Казвам: Тази мисъл е чужда. Някой е намислил да ме посети. И наистина, не се минават един или два часа, ще дойде някой да ме занимава със своя минал живот. Тази мисъл е чужда. Този човек ще те занимава с чужди работи. Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива постижения. Ти трябва да измениш живота си, защото другояче не върви работата.“

Във Варна имаше един богат търговец - Янев. Живееше на Балък-пазар. Един ден той става евангелист, чете Евангелието и работата му върви. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин.“ По едно време почва да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всички лъжи пред онези турци, които идваха от Дели-Орман. Те казваха: „Дай ми 10 килограма захар“, но аз им давах 8. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля, по Бог, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот.“ Сега ще започнете чистия, светия живот. Сега ще започнете живота на любовта. Аз, като живея по любов, тъй да продавам, че всички да живеем по любов. Това не е свят само за мене, но той е живот на всички хора, всички трябва да живеят добре. Светият живот е добър живот, в ума ти няма нищо да те безпокои, но всякога си радостен. Сега искам всички да живеете по новия начин. Като влезете в този живот, като теглите, всякога да мине от вас по 10 грама повече - никакво подядане. Като говорите за някого, спрете се, защото понякога вие преувеличавате неговите погрешки, тълкувате неговите погрешки, критикувате неговите погрешки. Ако купувате, купи ги на свят, ти много ги обезценяваш, ти ги увеличаваш, за да му дадеш по-малко пари. Като ги погледнеш, че са по-малки, тури им по-голяма цена. Тази сестра не е толкова лоша, тя е по-добра, отколкото вие я мислите. Вие сте умната жена, а лошата се продава, ако пък кажете, че е много лоша, вие я обезценявате.

Когато укоряват някой човек, те го продават на пазаря. Така е било някога робството. Един роб ще го продадат, ще му продадат злото, че това било хилаво, това-онова, за да дадат по-малко пари. Дяволът те изнесъл някъде да те продава. Дяволът дойде там и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават Само че при укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и двамата отиват в робство. И след това тия хора казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за тебе? И ти направи нещо за нас, знаеш ли колко добре съм говорил за тебе?“ Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил? Аз ще ти се отвърна със зло. „ Затова, като дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан. Не си струва хич, не го купувайте.“ Та, като казвам, че хората не трябва да се одумват, то е за да се развали продажбата. Вие попитате малко този човек и втори път го изнесете на пазаря. Така правите за няколко месеци или за една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда. Ще дойдат от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу!“ След това те хвалят и пак те продават. И това е пак измъчване.

Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал. Той й казал: „Ти ще се облечеш по този начин, каквато е модата.“ Тя не искала, но той казал да се облече според реда и порядъка на бала. Затова я посмушкал. И тя се облякла. Като се върнали от бала, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило в бала. Казвам: И като се обличаш, ще те смушкат, и като те хвалят, пак ще те смушкат. В бала има едно смушкване и в началото, и в края. При другите положения има други мушкания. Те са от друг характер. Това се отнася до вътрешната страна на живота. Та, като дойдат тези мушкания, вие трябва да се подигате духом. Не се подавайте на една слабост, да казвате: „Забравил ме е Господ. „

Казвате: „Трябва да си починем.“ Почивката е един факт. Почивката седи в добрата мисъл. Ако мислим добре, ние си почиваме; ако не мислим добре, не си почиваме. Това е физиологически вярно. За да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си, да имаш една много приятна мисъл. Мисъл, която ти тежи, ти можеш да я смениш в 5 минути, за да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има. Бог, Който ми е дал всички блага, Който ми е дал живота и тялото, аз трябва да работя заради Него.“ Колкото години имам още, ще посветя на Бога, защото, като отида на Небето, големият живот ще свидетелствува за работата, която [съм] свършил. Другите пък, които са гледали, те ще свидетелствуват за моя начин на работата. В начина на работата ти има други, които те наблюдават. Нали в едно училище, за един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае. Аз като съм ходил при разни учители, те са посочвали на някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити.“ А като дойдат до някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.“ Ако си тъпак, всички знаят, че си тъпак; ако си даровит, всички знаят, че си даровит. Законът е верен и в духовно отношение. Ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш волята Божия, пак ще те сочат с пръст. Правилото не се мени.

Та, сега, всички трябва да свършите първото учение. И вие добре започнахте, но се спряхте на едно място. Един свещеник, от най-добрите свещеници в България, една вечер му се явява неговият ръководител, съботен ден било, и го бутнал по окото, като му казал: „Едното ти око почнало по земята да гледа.“ Като станал сутрин, дето го бутнал ръководителят му, почерняло. - „Не те харесвам. Де си се ударил? Като че окото ти е ударено. Де се удари снощи?“ - „Кадя тамян на Господа.“ Не му казва причината, че го предупредил да гледа нагоре, а не към земята.

Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу, към земята, работата ще върви тежко. Та, всички ще бъдете работници, надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта. Каквото и да се случва, ти нагоре ще гледаш. Божията любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение. Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде, аз не правя въпрос даже за плаченето отвън. Отвън е едно, а отвътре е друго. А у тебе е още по-лошо. Някой си хленчи отвън. Обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на любовта. Понеже много добри работници се изискват сега. Та, сегашните времена, които са трудни, това показва, че наближава време за матура, годината се навършва и ще минете от един клас за друг. Трябва да се държи изпит. Последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре; или ще си поправите, или ще държите повторно изпита. Сега не зная, някои повтарят изпита си, те си знаят.

Сега, да остане у вас мисълта: Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога. Тази е хубавата мисъл - да работим за Бога. Това е хубаво нещо. Щом работим добре за Бога, ще работим добре и за ближните си, ще работим добре и за себе си. И тогава работата ни от сутрин до вечер ще бъде блажена и щастлива.

Тайна молитва

Добрата молитва

Беседа, държана от Учителя на сестрите

на 17 март 1932 г.,

четвъртък, 4 часа след обяд

Изгрев