Jump to content

36. НЕПОКЛАТИМА КАНАРА


Recommended Posts

36.

НЕПОКЛАТИМА КАНАРА

Добрата молитва
Трябва да прочетем цялото Евангелие на Йоана и да приложим най-малкото от Евангелието. Казано е: „В този час, в който каза, в този час оздравя синът му.“
(Ев. от Йоана, 4: 53)
Ученикът трябва да учи. Не учи ли, не е ученик. Така, както правите вие сега, ще остареете и после какво ви чака? Какво ще стане с вас? Ще остареете. Вие сте ученици, обаче не учите. Вие сте като младите, които остаряват, а пък аз желая да бъдете като старите, които се подмладяват, и като младите, които се учат.
Да дойде Бог да живее във вас и щом Бог живее във вас, само тогава ще се подмладите. Едно [ви] липсва на вас, както Христос казва на младежа, същото. Аз ще ви кажа: На вас любов ви липсва. Като дойде любовта във вас, тогава ще се подмладите и всичко добро ще дойде. Любовта ще ви подмлади. Но кога ще дойде любовта във вас? Когато заживее Бог във вас. Не онази любов, физическата, но онази любов, която търпи всичко. Тази любов, която е канара непоклатима и всички страдания пренася с радост. Любов е, когато през всичките дни си благодарен и да кажеш: „Този ден ми е най-хубавия ден! Като този ден съм нямал.“ Утре пак така да кажеш. Ако ние не сме доволни и всеки ден съжаляваме за това, за онова и се тюхкаме, така ще остареем. Любовта е да бъдем благодарни. Като отидем да работим в света, като ни питат какво трябва да правим, ще кажем на всекиго: „Да живеем като Христа. Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Вие чакате Христос да дойде. Кой знае как Го чакате. Казано е там: „Царството Божие е вътре във вас.“ Христос ще дойде вътре във вас. Който върши волята Божия по любов, за него царството Божие и сега е дошло.
Ангелите, светиите биха искали да имат нашите страдания. Това го считат за привилегия. Сега както живеете, живеете като децата: ядете, пеете, спите си, а пък трябва да учите. Мислите, че вършите духовни работи. А пък главното е да живеете като Христа.
Сега, както ви гледам, вие сте с един прозорец. Трябва да си направите още един прозорец, за да влиза повече светлина във вас. Светлината не разбива вратата и прозорците. Тя чака свободно да отворите прозореца, за да влезе.
Сега както ви гледам, ще остареете скоро. Какво чакате вие сега? Ден на ден ще остареете. Ще ви повикат горе. Понеже не учите, то Господ ще каже: „Тези непослушни ученици, повикайте ги при мене!“ Да нямате мисъл, че ще остареете, а да имате мисъл, че ще учите, това е Божият закон. Младият, който се учи, не остарява, а старият, който се учи, се подмладява. Не е Божествено една мома, като се ожени, да накара мъжа си да не обича свекървата. Защото иначе ще дойде ден, когато и тя ще ожени сина си и с нея ще стане така.
Една майка, за да не мъчи детето си, не го заставя да учи. Тогава какво ще стане с това дете? Значи и Небето, ако много ни гали, нищо няма да излезе от нас. Този свят е отражение на Невидимия свят. Този свят е както изрисуваните на едни картини мечки, езера, природа. Но вие не се страхувате от нарисуваната мечка да я похванете, но ако отидете при същинската мечка, ще се страхувате да я похванете. Същинската реалност е горе, а пък физическият свят е отражение на духовния свят. Духовният свят е реален свят. Тук е всичко на картина.
Когато искате да дадете нещо на човека, ще го накарате да изпразни торбата си и тогава ще му дадете от съдържанието на вашата торба. Ще му кажеш: „Моето е по-хубаво, махнете онова, за да вземете това.“ Ако има някой в торбата хляб, не му давай. Ако каже, че има, ти му кажи: „Не, не, моето е по- хубаво.“ Вземе ли, ще види. Значи да се освободи от своите стари разбирания. Изпитайте в някои села, къде могат да ви дадат цяла пита. Ако сте с Бога, ще ви дадат цяла пита; ако не сте с Бога, няма да ви дадат цяла пита. Ако отиваш някъде и вратата е отворена, влез, но ако вратата е затворена, не влизай! Т.е., ако душата на човека е отворена, говори му, а пък ако не е отворена и той не приема, не иска, не му говори. Когато влезеш в една къща, ще омесиш питата, ще почистиш къщата, ще изметеш, ако ги няма там, като дойдат, да се изненадат. Т.е., ако намериш една душа готова, работи в нея и той сам да се изненада и да каже: „Какво става с мене?“ Наядеш се хубаво някой път и отиваш някъде. Там са разточили баница. Не хапвай, ти си се наял. Тръгнеш някъде и нещо ти вика: „Не ходи там!“ Ти тогаз не ходи.
Отче наш

Беседа, държана на сестрите

на 30 юни 1932 г. (четвъртък),

4 часа след обяд

Изгрев - София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...