І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

[Iskri4ka]

12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

По времето на апостолите Евхаристията е повторение на Господнята вечеря. Правили са я за спомен на Исуса и в Негово име са викали Святия Дух, за да слезе върху трапезата им и да освети и да одухотвори хляба и виното. Със силата на Святия Дух те са полагали ръце и правили знамения и чудеса и мнозина са се кръщавали в един и същ Дух. Духът Христов.

Но след като един подир друг те си заминават от този свят, то техните ученици продължават делото им. Освен това те са написали вече евангелията. Евангелието е било писание, което е давало известие за радостната вест, за благата вест за живота на Исуса и за възкресението на Духа Христов. Евангелието е благовестие за идването Царството Божие. Апостолите и техните ученици са имали пряко общение с Христа чрез Светия Дух, Който е слизал върху тях. Те са се хранили с небесната храна и с небесното питие, което като дар се изсипвало от Святия Дух.

Но минали години и Святият Дух вече не се явявал. Духът идва, за да приобщи всички в едно тяло Христово, понеже всички ожидащи Духа са частни удове от Него, отделни части от тялото. Но когато тези части и удове не са съгласни и не изповядват Духа в чистота и святост, то Той не идва и вече не слиза върху тях. Обяснението е много очевидно и ясно, когато някои са кръстени чрез Духа, а други не са. „Вие обаче не сте на плътта, но на Духът, ако живее във вас Духът Божий. Но ако някой няма Духът Христов, той не е Негов." (Послание към римляните, гл. 8, ст. 9). Щом не е негов, то Духът не слиза върху тях и те не правят общение със Святия Дух. „Ако ли живее във вас Духът на тогози, който е възкресил Исуса от мъртвите, то този, който възкреси Христа от мъртвите, ще оживи и смъртните ваши телеса чрез Неговия Дух, Който обитава във вас." (Послание към римляните, гл. 8, ст. 11). „Понеже, които се управляват от Духа Божий, те са синове Божии." (Послание към римляните, гл. 8, ст. 14). Ето така человеците земни се разделят със Святия Дух. Остава само споменът за Него и евангелските писания на апостолите, в които е обитавал Христовия Дух.

В следапостолско време Евхаристията се изменя по Дух. По същество и по съдържание е същата, но вече не слиза Святият Дух и не освещава даровете и те не стават съпричастни с тялото Христово, и с кръвта Христова, и нямат общение с Духа Христов. Ще предложим два примера за доказателство.

Из литургията на Св. Василий Велики: „Като предлагаме вместо образите на Твоето свято тяло и кръвта на твоя Христос, ти се молим и тебе призоваваме, най-светий, по благоволението на Твоята доброта, да дойде Твоят свят Дух върху нас и върху тия лежащи пред нас дарове, да ги благослови и покаже този хляб, прочее да бъде самото пречисто тяло на нашия Господ, Бог и Спасител Исуса Христа..." А тая чаша - самата честна кръв на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, проляна за живота и спасението на света,"

Тук, в Евхаристията, първостепенно значение има молитвата. Това е възношение на молитвите към Бога, за да изпрати Святия Дух. Но това са молитви, които не се приемат от Бога, защото вече не слиза върху тях Святият Дух.

Друга подобна литургия (благодарствена служба) е тази на Свети Иван Златоуст: „Принасяме Ти още тая словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и най-предано умоляваме, изпрати Твоя свят Дух върху нас и върху тия дарове, които лежат пред нас. И направи, прочее, щото този хляб да стане честно тяло на Твоя Христос, и това, което е в тази чаша - честна кръв на Твоя Христос."

Тези текстове говорят за онзи етап, през който преминава вече християнството, когато Святия Дух не слиза и всичко остава като един спомен.

Свети Игнатий Антиохийски пише: „Ние вземаме това (хляба и виното) не като обикновен хляб или обикновено питие, но както сме научени - като плът и кръв на въплътилия се Исус." Тези християни са вече научени чрез апостолските писания, но те нямат реално и живо общение със Святия Дух.

Свети Ириней Лионски пише: „Както хлябът, взет от земята, след призоваване на Бога върху него, не е вече обикновен хляб, но Евхаристия, която се състои от две неща: едното - земно и другото - небесно, тъй щото и нашите тела, които се причащават в Евхаристията, не са вече тленни, но имат надежда за вечно възкресение." Тук вече тези християни имат надеждата, че чрез Евхаристията да получат възкресение на Духа, което води към вечен живот. Те се надявали чрез надеждата да се сдобият с вечен живот чрез Духа Святий.

Свети Атанас Велики пише: „Нека идваме при извършване на тайнствата. Тоя хляб и тая чаша преди да се станали молитвите, са обикновени. Но след като се отправят (към Бога) великите молитви и светите моления, Словото слиза върху хляба и чашата, и стават негово тяло." Това е така, но само когато Словото слезне. А Словото се носи от Святия Дух.

Свети Кирил Йерусалимски пише: „После, след като се осветихме с тия духовни химни, молим човеколюбивия Бог да прати Святия Дух над предлежащите дарове, за да направи хляба тяло Христово, а виното - кръв Христова. Защото всичко, което Святият Дух е докоснал, е осветено и претворено."

Значи следовниците на апостолите изпълняват точно писанията за Евхаристията. Но вече те призовават Святия Дух да слезне върху тях. Но той вече не слиза. Затова те търсят връзката със Святия Дух чрез молитвите!

Идва първият Вселенски събор и той определя новия етап на възприемане на Евхаристията. Тя не се приема вече чрез Святия Дух. Тя не може да бъде достъпна на ума и разума, защото те свидетелствуват за земните и тленни неща. А за небесните неща, за небесния хляб, за небесното питие от канарата Христова може да свидетелствува само Святият Дух, когато го има. И онзи человек може да свидетелствува чрез Дух и Сила, когато пребивава в него. Ето защо Вселенският събор приема следното определение: „На Божествената трапеза не трябва да виждаме просто хляб и чаша, а като се издигнем мислено, трябва с вяра да разбираме, че на трапеза лежи Агнецът Божий, който взема греховете на света, който се пренася в жертва от свещениците и като приемат честното му тяло и кръв, трябва да вярваме, че това е знак за нашето възкресение. „Ето тук официално се признава, че Евхаристията не е достъпна за разума, а трябва да се усвоява чрез вярата.

Още по времето на апостолите Евхаристията се превръщала в обикновена софра, за ядене и пиене, поради простата причина, че апостолите не присъствуват и чрез тях не слиза Святият Дух, за да освети даровете -хляба и виното. Тогава апостол Павел ги насочва, че само чрез вярата в Святия Дух може да се укрепи надеждата, че Евхаристията е жива за онези, които имат Святия Дух.

„А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярването, тъй щото чрез Силата на Святаго Духа да се преумножава надеждата ви." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 13).

„За да дойде благословението Авраамово чрез Исуса Христа на езичниците, така щото да приемам обещанието на Духа чрез вярата." IПослание към галатяните, гл. 3, ст. 14). А онези, които са кръстени чрез Духа Христов, с Христовия Дух са се облекли и всички са едно в Христа Исуса. Но това се отнася за кръстените от Святия Дух. Остава обещанието за идването на Святия Дух, което може да бъде изпълнено само чрез вярата в Исуса Христа.

Защото само с вярата може да се доберат до Святия Дух. Защо ли? Защото вярата е връзка нерукотворна, невидима, но реална, която свързва човека и неговата душа с първоизточника на живота. Човешката душа е лъч от Бога, дошла на земята и облякла се в плът. Вярата възстановява връзката на плътта с човешката душа.

„Защото ние чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вяра Послание към галатяните, гл. 5, ст. 5). Значи само чрез вяра може да се доберат до Духа и да бъдат оправдани, окъпани, изчистени и обновени.

И така християните трябва с вяра да се приближат до неща, които не се виждат. „А без вяра не е възможно да угоди някой Богу, защото, който прихожда при Бога. трябва да повярва, че има Бог и че Той бива мъздовъздател (възнаграждава) на тези, които го търсят." (Послание към евреите, гл. 11, ст. 6).

Онези, които са били кръстени от Духа, които са били просветени от Духа, и са били вкусили от Небесния хляб и са били нахранени от Божието Слово, ставали веднъж завинаги едно с Духът Христов."Исус Христос е истият вчера и днес, и во веки." (Послание към евреите, гл. 13, ст. 8). „Христос е всичко и във всичко." (Послание към колосяните, гл. 3, ст. 12). „Той е преди всичко и всичко чрез него се сплотява. (Послание към колосяните, гл. 1, ст. 17).

Чрез Духът Христов, Духът на Единението, Обединението на всичко земно и небесно, се съединява небе и земя, Битие и Небитие.

Кръщението предполага слизането на Духа Божий върху избраника. Той е просветен и знае, че небесните врати се отварят от Духа и че благословението слиза на земята чрез Силата на Духа.

Освещението слиза чрез Духа Христов и събира всичко в едно тяло чрез един Дух. Той създава Единението. Човек живее в Христа чрез Духът Христов.

Евхаристията е Тайнство, чрез което се търси и извиква слизането на Святия Дух, за да

приобщи в едно спомена, молитвата, благодарността и да се осъществи общението с Христа, с Христовия Дух. Чрез Евхаристията може да се обедини мнозинството в едно тяло и в един Дух. А това става чрез вярата, която е връзката (свръзката) между света, мира световен и Духа.

„Като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира: Едно тяло и един Дух, както се и призвахте с една надежда на званието ваше: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всите, Който е над всички, чрез всички, и във всички нас." (Послание към ефесияните, гл. 4, ст 3-6).