Jump to content

1927_02_27 Здрави връзки


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Йордан Стоянов

Здрави връзки (Беседата за четене в стар правопис)

Архивна единица

От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата „Светото място“, 20-37 лекции на Младежкия окултен клас, т.II (1927 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

ЗДРАВИ ВРЪЗКИ

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление.

Съвременните хора говорят за правилни и неправилни отношения. На какво се дължат отношенията - те са резултат на известна връзка, на привързаност между хората. Има хора, които се привързват силно, вследствие на което страдат; те не трябва да се обезсърчават, защото където има привързване, там има и развързване. Защо едни хора се привързват лесно, а други не могат? Това се дължи на известна хармония, на някаква далечна връзка между тях; колкото по-здрава е връзката, толкова и отношенията им са по-хармонични. Това виждаме и в съчетанието на тоновете: има тонове, които са хармонични помежду си - такива тонове образуват акорд, съзвучие. По-добре се хармонизират ония тонове, между които има интервал терца. Например тоновете до, ми, сол си хармонизират, докато тоновете до и ре не си хармонизират. Като изучавате произведенията на гениалните поети, виждате, че и тяхната поезия е основана на същите закони, на които и музиката, поради което между поетите и музикантите съществува тясна връзка. Добре е музикантите да правят опити да превеждат гласните и съгласните букви в тонове. Съгласните букви представляват известна спънка, противодействие, ограничение, а гласните - простор, разширение. Като пише, истинският поет се спира не само върху музикалното значение на всеки звук, но и на мястото му в сричките и думите; също така той обръща внимание и на местата на думите в поезията си.

Думите, сричките, буквите представляват плоскости и възвишения, по които човек се движи. Попадне ли в една от наклонените плоскости, човек започва стремително да се хлъзга, докато дойде до равнище - така той проявява някои нежелателни качества, след което трябва да мине известно време, за да се хармонизира. Срещнат ли се двама души на една наклонена плоскост, те непременно ще се скарат и понякога скарването е толкова голямо, че трябва да дойде някой отвън да ги примири. Защо се карат хората - защото са попаднали на наклонена площ и не могат да се спрат - хлъзгат се. Скарването, спорът между хората се дължи на известни избухливи вещества в човешкия организъм, които лесно се запалват и образуват експлозии - тези експлозии стават независимо от човешката воля. Избухливите вещества в човешкото естество не са нищо друго, освен запас от енергии, необходими в крайни случаи - във време на война, на големи нападения и т. н. Едно нехармонично движение на мускулите на лицето може да стане причина за възпламеняване на избухливите вещества в човека; нехармоничните движения, както и отрицателните думи, представляват бомби, които могат да извадят човека от релсите на неговото движение. Човек трябва да познава вътрешната, т. е. психическата страна на живота, за да може да си въздейства с нея - това наричаме ние психическа психология; познава ли тази психология, човек може да я приложи при самовъзпитанието си. Като се самовъзпитава, човек трябва да дойде до пълно самообладание, да пази своята енергия, да не я изразходва напразно. Трябва ли човек да се гневи, че на пътя му имало камък и той по невнимание ударил крака си? Ако няма нужното самообладание, той ще вземе камъка и ще го хвърли гневно настрани. Не, види ли на пътя си камък, човек трябва да се наведе спокойно, да го отмести от пътя си и да замине - откъде знае, може би под този камък се крие някакво богатство и като вдигне камъка, ще го намери под него.

Един познат разправяше своя опитност. Един ден той седял в градината си и четял философска книга. Прочел няколко глави, затворил книгата, легнал да си почине и заспал; като се събудил, отново взел книгата, за да продължи четенето, но видял вътре един плик и се ядосал, че някой е бъркал в книгата му и е сложил в нея плика. Така разгневен, той бързо взел плика, смачкал го и в момента, когато се готвел да го хвърли в огъня, дошла му наум мисълта: „Преди да изгоря плика, ще видя какво има в него"; отваря плика и какво да види - една голяма банкнота, а на едно листче написано: „Вземете тия пари и си услужете както намирате за добре". От кого били тия пари не могъл да разбере - никакъв подпис нямало там. В първо време той се ядосал, но като видял парите, зарадвал се - малък бил пликът, но съдържанието му било голямо.

Следователно научете се да цените малките неща. Сама по себе си клетката е малка, но тя е проводник на нещо велико; когато се организират в едно цяло, малките клетки стават проводници на Великия съзнателен живот. Всяка клетка представлява електрическа лампичка, през която минава светлината; и човек представлява малка вселена с определена цел и движение в известна посока.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да дойдете до вътрешно познаване на себе си - това се постига чрез работа и учене във всяко направление. Ако живее на физическия свят, човек ще изучава земята, заради което ще работи с рало и мотика; след това той ще мине в Сърдечния свят, за да изучава всичко, което се отнася до отношенията му към всички живи същества, малки и големи; после ще навлезе в Умствения свят, където ще изучава поезия, философия, наука. Като мине през всички светове и придобие нещо ново, човек има право да си почине; като си почива, ще размишлява върху малките и високите върхове в науката, в музиката, в изкуството и ще разбере, че големите неща съществуват благодарение на малките. Като изучавате малките неща, постепенно ще вървите към големите, като се нагаждате към новите форми на науката, на живота, на изкуствата; не можете ли да се нагодите към новите форми, да ги използвате разумно, вие ще се върнете назад, към старите форми - това подразбира инволюция. Който е готов за новите форми, той ще върви напред, ще еволюира. В каквото и направление да работи, човек се нуждае от сътрудник или в работата, или в поощряването му. Колкото и добре да работи, човек все има нужда да сподели работата си с някого, който разбира и който да даде своята преценка; като сподели с някого, човек усилва Вярата си.

Докато е на Земята, човек се нуждае от мнението, преценката и съвета на своя ближен. В преценката, която давате, вие трябва да бъдете справедливи - нито да надценявате, нито да подценявате; такава преценка не е опасна за слабия човек, иначе той може да се подхлъзне и да падне. Не е страшно падането - защо? И в падането човек се учи. Само онзи може да падне, който не е завършил развитието си, а който го е завършил, никога не пада. Само онзи се страхува от мечка, който не е срещал такава; срещне ли го веднъж и го наплюе, той вече не се страхува. Страшно е, когато човек за пръв път среща мечка на пътя си, от страх той заболява. Очите на мечката са малки и са поставени близо до носа - малките очи показват, че тя приема малко впечатления, но ги задържа дълбоко в себе си, вследствие на което има интензивни чувства; мечката силно обича и силно мрази, следователно, ако мечка ви обикне, радвайте се, но намрази ли ви, пазете се. Защо плюе мечката - чрез плюенето тя изказва негодуванието си, че се е намерил някой да попречи на разположението или на настроението и, обаче като животно мечката е страхлива. Ако има будно съзнание, човек може да мине покрай нея спокойно, без тя да му направи нещо.

Страхът е животинско чувство, той е силно развит в животните - те разчитат на него. И мечката, която е бавна, тромава, като се уплаши, бяга по-бързо от кон - страхът я спасява. Страхът се среща в човека като остатък от животинското му състояние; щом се страхува, човек се свързва с животните, щом се гневи - също. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него; от него зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, за да се свързва с тях и да се ползва разумно от помощта им. Орачът оре земята с ралото си, но милиони червеи орат преди него; той казва, че е разорал, но няма предвид ония невидими помагачи в земята, които са работили преди него. Човек посажда плодни дръвчета, отглежда ги, радва се на плода им, но забравя милионите пчели, пеперуди и други насекоми, които като невидими помагачи са извършили тяхното оплодяване.

Какво ще кажете за помощта на Слънцето, на водата, на въздуха? Колко още невидими разумни същества помагат на човека! Хиляди и милиони същества взимат участие при разрешаване на известен философски въпрос, човек напряга ума си и допринася нещо към разрешаването му; който не разбира това, той мисли, че сам разрешава въпросите - никой не работи сам. Има въпроси, които от хиляди години насам се разрешават, но и досега още не са разрешени - например въпросът за душата и до днес не е разрешен, въпросът за ума също не е разрешен. Задава се въпрос дали умът е сила, или принцип. Според някои философи умът е облечен в специфично тяло - умствено, което има свои специфични органи; човек може да разреши въпроса за ума, когато развие неговите органи - тогава той функционира свободно и независимо, както виждаме това във физическото тяло на човека.

За следния път пишете върху темата: „Първата играчка или първият предмет в детството ми, който ми е направил силно впечатление"; така ще проверите от коя възраст сте започнали да задържате впечатления в паметта си. Добре е от време на време човек да се връща към детството си, да види какви впечатления и спомени носи оттам, какви стремежи и желания са го вълнували.

Задача. В продължение на десет дена всеки от вас трябва да мести по един камък, който се е изпречил на пътя му; като правите задачата си, ще бъдете концентрирани, за да попаднете точно на този камък, който трябва да преместите. Не е безразлично кой камък ще местите - ще преместите само онзи камък, който ви прави впечатление, който е във връзка с мисълта ви, същевременно ще отбележите и мисълта, която сте имали в този момент. Ще следите от коя страна на пътя е бил камъкът - отдясно или отляво. Ще се наведете внимателно, ще го вдигнете и ще го поставите пак настрани, а не сред пътя. Ако сте имали добра и възвишена мисъл и на същия камък стъпи някой отчаян човек, състоянието му ще се измени. Обръщайте внимание кога местите камъка - сутрин, следобед или надвечер: ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние и същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък; ако го преместите следобед, състоянието ви е било низходящо. След залез слънце няма да местите камъните. Задачата ще бъде добре изпълнена, ако можете да поставите камъка на онова място, което му е определено.

Така изпълнена, задачата представя само една от страните си; пълно разрешение подразбира приложение на вътрешната и страна - това значи: всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите; може ли да направи това, той е дал вече права насока на живота си. Щом една твърда мисъл се отмести от пътя ви, след нея ще тръгнат всички останали. За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети - ако не си готов да вдигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство; изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно.

Задачата, която днес ви давам, е добър метод за самовъзпитание и възпитание. Така могат да се възпитават и малките деца - когато води децата на разходка, учителят трябва да обръща вниманието им на всичко, което срещат на пътя си: ако са на планина, той трябва да спира вниманието им върху изворчетата и ако са нечисти, да се заеме заедно с тях да ги изчисти. Малки идеи са тези, но те влизат в умовете на децата и се разрастват. Пръчки, листа, камъчета, каквото срещнете на пътя си, вдигайте и слагайте настрани; пътят, по който вървите, трябва да бъде чист. Ако имате стомна, която пуска вода през порите си, не се сърдете на грънчаря, но намерете начин да не мокри дъските - сложете под нея една чинийка и дъските ще бъдат сухи.

Всеки човек има две стомни в себе си - умът и сърцето му, и случва се понякога тия стомни да пропускат част от съдържанието си; намерете начин да не се излива съдържанието им - сложете по една чинийка под тях. Ако стомните ви пропускат, не се обезсърчавайте - това е една погрешка, която може да се изправи и ще даде добри резултати. По- грешката на добрия човек се превръща в добро; и грешка да направи, добрият човек си остава добър. Лошият човек обаче и добро да направи, пак лош си остава. Човек трябва да бъде добър - защо? Защото Доброто е основа на Целокупния живот; Разумните същества са свързани с Доброто и който върши Добро и е добър, той е свързан с Разумните същества, със Съществата на Любовта.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

1927_02_27 Здрави връзки.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, Посока и растене. Лекции пред Младежкия окултен клас. Година VI (1926–1927). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ЗДРАВИ ВРЪЗКИ

VI година (1926-1927)

22-ра лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя в София на 27.II.1927 г.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

(Размишление.)

(Някои бележки от миналата лекция.)

Как се привързва човек? Интересно е вашето мнение. На какво се дължи привързването? Значи, ако може да се привърже, може и да се развърже, нали?

Нека вземем в музиката седемтях основни тона. Защо между някои тонове не може да се образува хармония, не може да се образува акорд? На какво се дължи това? Музикалната теория как обяснява това? Между кои тонове има една добра хармония? (- Тези, които се намират в интервал терца, например До-Ми-Сол.) Значи, при сегашните условия в природата несъвместима е пълната хармония с устройството на вселената. Необходимо е едно малко разногласие. Между кои тонове съществува този дисонанс? Във всяка една гама (- Този интервал секунда До-Ре, например. Повече музиканти смятат увеличената кварта Fa-Si като дисонанс.)

Нека се доближим до поетите, които вървят паралелно с музикантите. По какво се отличават например тези, гениалните поети? Не само по своите идеи. То и простите хора изказват идеи, но [гениалните поети] имат и строеж. (- Имат жив, картинен, прост език; и богат вътрешен живот.)

Не сте изучавали да превеждате звуковете. Словесните звукове да ги преведете в музикални тонове. За пример звука «т» да го направите музикален. Съгласните букви какво носят в себе си? Аз ги наричам спънатите звукове – «п», «д» нямат простор, съгласната буква се мъчи, гласната като че дава простор да се разшири. Съгласните букви ги наричат още неми букви. Значи, съгласните букви правят немите, гласните ги карат да проговорят, добиват израз.

Аз искам да ви наведа на онази мисъл: всяко едно неразположение се дължи на такава малка причина, че ако вий бихте знаели, на този философ или поет бихте се смели през-глава. Тези, големите хора са малки деца и те се обаждат. Или не го поздравил някой, или турил някое местоимение не на място, или някоя дума изпуснал. За тази дума направи цял източен въпрос.

Нали знаете онзи анекдот. Като се запознавали, германецът казал: «Я, Фон», българинът казал: «Аз съм ТриФон.» Като идете в Англия, те са за своята титла – ще кажат «мис», «господин» или «сър». Ако каже «мис» – госпожица. Ако каже «леди» – значи от благородните. Онзи, който би се осмелил да тури думата не на място – прави се източен въпрос. Въпросът е сега какво е липсвало.

Разбира се, светът си върви по своите обикновени пътища. Това са наклонени плоскости, по които човешкият живот върви. Всеки един човек има една наклонена площ – ти не можеш да си помогнеш, да проявиш известен характер, плъзгаш се. В един събор на мисионерите в България, двама души видни мисионери, които проповядват Христовата любов, се скарват за нищо и никакво, че трябвало другите да ги примиряват 2-3 дена. Не е въпросът скарването, но какво става вътре в човешкото съзнание. Сега ще извадите друг закон: че всеки един човек има вещества, които може да се възпламенят. Те са вън от вашата воля. Вашият противник - това е запасът на вашите енергии, и вашите неприятели може да се домогнат до вашия запас на тези запалителни вещества и да направят цяло избухване. Хвърлят някоя малка бомба и направят цяло запалване. Запаси са това за време на война. С известни думи или известни мимики лицето помръдне. Може с помръдването на устата да произведе цяла една вълна, която, като удари твоя противник, да го изкара из релсите. Или мръдването на окото – дадеш такова направление на мисълта му. Или свиването на очите, или отварянето на устата – вий всички наблюдавате.

Трябва да разбирате вътрешната психология и да прилагате тази психология във вашия ежедневен живот, за да може да се самовъзпитавате. Виждам, някой върви из пътя, удари се о камък, грабне камъка и го захвърли – той сега не се усеща да вземе камъка и да му каже: «Ще ме извиниш», а го хвърля. Какво прилага той на своя характер? Удариш си крака – спри се, не бързай, има важна причина. Погледни камъка, вземи го, тури го на мястото. Туй е характер – на един поет, на един скулптор, на един учен човек, на един философ. Вий знаете тези анекдоти, може би под този камък да се крие едно голямо съкровище за вас. И ако вий се помъчите този камък да го вдигнете, ще намерите съкровището отдолу.

Мен ми разправя един мой познат. Човек трябва да бъде внимателен. «Чета една философска книга аз и си турям бележка. Виждам един ден, един турил един плик вътре. Мен ме догневя – кой е бутал книгата?! При това той е турил вътре този плик. Вземам този плик, смачквам го и го хвърлям в печката, но мина ми през ума: чакай да видя плика! Отварям, виждам една голяма банкнота.» Изведнаж неговото мнение се изменя. Не е турил 100, 200, 300, 900 – колко е турил. Тогава се замисля: «Виж каква глупава работа щях да направя!» Този човек искал да обърне вниманието му. Турил там, казва: «Употребете тези пари както обичате», нищо повече. Не си турил името.

Ако у вас честолюбието е развито, ще търсите този човек да му върнете парите. Те са човешки понятия. Онзи, неговите схващания са такива. Но в другия се явява желание да разкъса плика, мисли, че някой си е играл. След туй лицето му вземало една поза весела. Най-първо стане сериозен, но след като види, че са 900, поусмихне се.

Вий трябва да свързвате малките факти. Клетките, ако сами по себе си се изучават, в тях няма никаква наука. Клетките, докато те са носители на съзнателен живот – проводници. Мен ме интересува една крушка, доколкото е носителка на светлината. Клетките, те са лампи, доколкото те са носители. Съзнателен живот имат, и естественик, и учен човек – и физика, и геометрия. Има известни ваши задачи, които може да разрешите само по известни прави линии. Неразположен сте например, вземете да разрешавате задачи с прави линии само. За пример изчислявате с каква скорост се движи светлината. След колко милиона години един лъч, излязъл от Слънцето, ще се върне обратно пак в Слънцето. Пак ще се върне назад. (- Бързината на връщането ще бъде ли равна на бързината на движението?) Да, с една малка придобивка.

Следователно този закон, ще го приложите. Туй, което е вярно до светлината, вярно е и до вашата мисъл. Вашите мисли, които сега изпращате в пространството, един ден, или в този живот, или в някой друг живот, те ще ви намерят. Защото вие сте една определена величина, един определен център, една малка вселена, която е записана.

Има една малка хумореска от Волтер. Като търсили Земята между другите планети, едва могли да я намерят. Същества от Сириус дошли да посетят Земята. В туй време една френска експедиция правела своите изследвания. Туй същество от Сириус хванало с два пръста кораба, поставило го на дланта си... и останало учудено, че могло да разговаря с това микроскопическо същество, учения французин, разумно. Експедицията отивала за Северния полюс.

Сега ще свеждате, като ученици. Целия живот вий не може да го сведете, но има известни явления, които могат да ви помогнат на вътрешните ваши състояния – затуй четенето на хубави книги, размишленията, науките, всички изобщо науки, които днес съществуват, като се изучават, те принасят известна полза. Систематически ако се изучават. Педагогически човек може да се възпитава. За пример някой от вас може да се възпитава с поезия, друг – с музика, трети – с рисуване. Най-първо ще започнете с най-възвишеното изкуство. Докато дойдете до физическия свят, дойдете до мотиката и ралото и най-после с последното изкуство – почивката. Седнете под някоя круша, заспите там и след като се събудите, усещате едно обновяване.

Питам: по какво се отличават видните поети? Според вас кой е най-знаменитият съвременен поет в Европа? Тук, между вас, има доста поети. Или: кой е най-видният философ сега в Европа? Кой е най-видният композитор? Кой е най-видният лекар? Най-ученият човек кой е днес? (- В какво отношение?) Математика например.

Малките върхове имат цена в големите. Малките неща съществуват благодарение на големите. Благодарение на малките неща ние се забавляваме. Например някой седнал, цял ден пише. С какви малки работи той се занимава! Китайците пишат отгоре надолу, евреите – обратно. Малките неща, това са приятни забавления. После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква. Някой не дописва. Като дойде до «ъ», той изчезва. Разбира се, в тази, писмената реч, философите имат думата. Недописването. Какъв смисъл «а», «б», «и» имат? «А», то значи умният човек, който расте, всякога намира истината. Стенографски.

Вий сте накрая на една епоха, от която трябва да се ползувате. Трябва да намерите достатъчно енергия и опитност, за да можете да си служите с новите форми. Няма да се мине много време, за бъдеще науката ще вземе друга посока. Онези, които не са готови за новите форми, те ще се повърнат към старото. Такъв е законът. А който е готов за новото, той ще еволюира. Е, Методи, напиши нещо важно. Напиши едно изречение. Нали изучавате философията.

«Цялата вселена почива на вярата. – Силният човек не търси обект да вярва, а той сам е изтъкан от вяра.»

Как го разбирате вий? Сега какво разбирате вий, дали Методий говори за цялата вселена на звездите или говори за своята вселена? (- За своята вселена.) Вярно е, цялата вселенна... Как тълкувате вий думата «вселенна»? Значи туй, което се вселява. Цялото, което се вселява, почива на вярата. Понеже туй, което се вселява в нас, има вяра, затова е влезнало. Всичките звезди, като са се вселили, образували са вселената. Вселенните звезди влезнали да живеят, у кого? У някого. Пространството, в което звездите живеят, е живо. Философите казват (...) Сега, кой го е изтъкал? Той ли се е изтъкал? «Изтъкан» какво подразбира? (- Иска да каже, че той не е с предразсъдък, да търси обект вън от себе си, а е живо въплощение на тази вяра.) «Изтъкан» е много материализирано. Ти като поет ако си бил – тук «изтъкан» е много материалистично. «Въплощение» е друго. Какво друго може да се тури?

Сега превърнете тази формула в строго научна. Георге, я превърни туй в една научна форма – то е права мисъл. То е съзнанието – вярата е закон на съзнанието. Значи, съзнанието намира опорна точка във вярата. Всеки знае, че щом някой се въодушевява с вас, вий може да говорите, но щом не се въодушевява, сковавате се. Ако той вярва, че може да говорите, говорете. Ако той вярва, че той може да пее, той пее. Няма поет, докато няма среда – известна среда. Условия трябва да има. То са съзнанията на живите хора. Един учен човек, след като е изнамерил известни теории, той няма вяра в себе си. Той ще намери други учени да потвърдят теориите му и като намери двама, окуражава се. Той сам като твърди, няма сила в себе си. И всеки един от вас, каквото напише, той ще намери един свой приятел, ще иде и ще му го прочете. И ако неговият приятел каже, че е хубаво, тури го в джоба и се върне с едно съзнание, че е хубаво. Но трябва да имаш един приятел, едно разумно същество, което мисли като теб, и да ти даде една правилна преценка на твоите мисли. Затуй е хубаво и в науката да имаш един, на когото да разчиташ. Не да те хвали – тъй, да направи една истинска преценка.

(- Може ли цялото изречение да се изрази с тези ваши думи: Съзнанието почива на вярата?) За пример, ако преобърнем така, кажем: «В целокупното съзнание вселената почива» – вселената не може да почива. Почива в преносен смисъл. Почива човек, който е работил, но вселената не е свършила своята работа – може ли да почива? Колко значения има думата «почива»? Двоен смисъл – установен седи, положен.

При какви условия се ражда вярата или вярването? Кога изпъква – кога се ражда? Кой е първият подтик, който извиква нашата вяра? (- Многократното повторение. – Божията любов спрямо някоя душа.) Вземете, когато ние обичаме някой човек, някой път го преценяваме и след туй, не се мине дълго време, направим си второ заключение. И първите са преувеличени, и вторите са намалени – трябва да ги съберем и да вземем средното. Представете си един гениален човек, дипломат, който ви играе или който е обикновен човек. Питам: с кого трябва да имаш работа – с гениалния или с обикновения? Един обикновен човек гениален може да стане, но гениалният човек обикновен може ли да стане?

В природата съществува един закон: същества, които са завършили своето развитие, не може да паднат. Защо? Много естествено: те са имали своите падения и са излезнали от тях – значи, преодолели са. Значи, те не могат да паднат, защото са минали по своя път. Човек, който е завършил своето развитие, той не може да падне. А онзи, който не е завършил. Пък има същества, които не са слезнали. Съвършени са те, чисти. За тях, при слизането падането е възможно. Който е завършил своето развитие – падането е изключено. Но за онзи, който не е завършил, падането е възможно. Тогава, като казвам «възможно е всеки да падне», разбирам: всички онези същества, които слизат по закона на инволюцията, не е изключена възможността за падане. Но всички онези същества, които възлизат нагоре по закона на еволюцията и завършват своето развитие – падането е изключено.

Този закон може да го приложите и частично. Една ваша опитност не може втори път да се преповтори. Вий няма какво да се плашите от миналото. Ако веднъж ви е плюла мечката, няма какво да се плашите втори път да ви плюе. Еднаж като ви плюе мечка, всички други мечки няма да ви плюят. Да те плюе мечка, то е нещо изключително. Колко души има в България, които мечка ги е плюла? Той най-малко ще боледува 3 месеца от страх. Ако искате да знаете психологически, на мечката очите са много близо до носа. После, в сравнение с носа са малки. Следователно тя възприема малко впечатления, но много ги задържа дълбоко. Тя интензивно обича, но и много мрази. Когато те обикне мечка, да се радваш, но когато те мрази, да се пазиш. Когато мечка е плюла някого, тя се вдава един вид на съзерцание.

Всякога, когато се нарушат чувствата, тогава се зарежда туй желание да плюеш, да си покажеш негодуванието, че е попречил на хубавото ти разположение. Защо ще се плашиш? Мечката е страхлива. Как бяга тя, от кон повече бяга. Всички животни, изобщо, от човека се страхуват. Страхът е за тях закон. Някои от тях изразяват страха си, някои от тях чувстват страха, но повече изпъкват и други чувства – показват се смели и решителни. Но изобщо, като закон, всички животни и птици са страхливи и ако човек срещне мечка или вълк, или тигър, или бик, ако държиш очите си съсредоточени, няма да посмеят да те нападнат. Страхът у тях действа като един закон.

Сега, този закон, ще го прилагате. Някой път вий се уплашвате. Туй, което се плаши у вас – има такъв един център, който ви туря във връзка с животните. Щом се уплашите, вий сте във връзка с животните. Гневите се – вий сте във връзка пак с тях. Под думата «животни» разбирам специфично, не разбирам общия живот, който минава през животните – тази мощна сила, която се проявява.

Какъв резултат имате от опита? Може ли някой да си каже опитността? 20 дена направихте ли го тъй, както трябва? (- Една малка опитност имам: два пъти се случи, бях много разсеян, не можах да работя. Тогава усилено се концентрирах с тази мисъл, извиках тези клетки на помощ, клетките на разсъдливостта, и забелязах едно силно повишение. Имах резултат.) Колективно същество е човекът. И той има много помощници, за да му вървят работите. Орачът оре, но милиони червеи орат земята по-рано от него. Милиони мушици спомагат за оплодването на дърветата и цветята. Слънцето, ветровете. Те казват: той е изорал, но трудът, който той е положил, е микроскопически. Хиляди и милиони същества, разумни същества, са работили.

Каквато и да е философска мисъл – преди вас хиляди същества са мислили. Като дойдат от невидимия свят, те работят заедно с вас, помагат ви. Съберат се около вас, един ви каже своята мисъл, друг ще ви я докара до известно място. Някой проблем разисквате – голямо количество разумни същества ви помага, за да го разрешите. Някой камък, трябват няколко души, за да го вдигнат. Една мъчна задача с една глава не може да се разреши. За пример от времето на Платона – Аристотеля, въпросът за душата разрешен ли е? Не е. То е един важен въпрос. После, въпросът за човешкия ум – и той [не е разрешен]. В туй отношение индусите имат по-правилни схващания за ума. Но те имат схващания само за облеклото на ума, органите, чрез които умът функционира. Има спор дали умът е сила или принцип. Някои приемат, че е сила, други – че е принцип. В някои отношения философията им е права. Ако се пренесем още по-напред – има други теории, които дават чисто инволюционно гледище, по-правилно схващане за ума. Според тях умът е облечен в свое тяло. Само когато се развие умственото тяло, органите на ума, тогава той може да функционира.

Сега, ако се даде една тема... Каква тема можем да изберем за следующия път? Една любима тема, върху която всички бихте могли да пишете. Можете ли вий да си припомните първата играчка във вашето детинство, която ви са донесли? Първата играчка, която ви е оставила най-дълбоко впечатление. Тема: «Първата играчка от детинство.» Да видим кой какво ще напише. Да видим докъде се простира вашата памет. Нещо, което ви е обърнало внимание, някой предмет или дрешка, или шапка, или чепиче, или конче, или ябълка, или круша, или каквото да е, откъдето може да започвате. Туй във вашето детинство, което отбелязва една епоха.

Предното упражнение какво беше, преди тези 20 дена? Да ви кажа за 10 дена, всеки ден да премествате по един камък. Не тук, из града, но някъде. Тъй, като вървите по пътя, ще намерите камъчето, което трябва да преместите. Не тъй, всяко камъче. Ще го преместите – първата мисъл, която ви мине, ще я отбележите с някакъв знак. Сега, ще правите наблюдения: някой път ще се случи, че камъкът, който трябва да преместите, може да е от дясната ви страна, а може да се случи и от лявата. Някой от вас ще каже: «Какво от това, че съм преместил един камък?» Но един, преместен от вашата ръка, вий сте имали най-добрите мисли, някой, който е отчаян, искал да се самоубие, стъпи на вашия камък – той ще възприеме вашата мисъл, ще тури револвера в джоба и ще се върне вкъщи радостен. Този камък ще го спаси. (Един брат пита дали насред пътя да туря камъка.) Настрани. Тези, отчаяните хора, те посред пътя не вървят – все отстрана, все отляво или все отдясно. Те не вървят по общото течение. Отчаяните хора са крайно индивидуализирани, затова и страдат. Те се чувствуват в дадения случай като изолирани, те са дошли до крайния предел на своята деятелност. На тях им трябва едно малко свиване, едно малко прибиране навътре. Всички органи са отишли на повърхността и следователно в този случай се губи по-голяма енергия. Недоимък на енергия има.

След това този камък мен не ме интересува. Камъните, които ще ги местите по пътищата. След това ще преместите във вашия живот по едно ваше твърдо желание вдясно или вляво, което спъва другите. И след туй една ваша твърда мисъл, и нея ще преместите, за да бъде задачата пълна. Сега, ако се случи сутрин да преместите камъчето, значи желанията ви са във възходяща степен. Ако се случи следобед, са в низходяща. Задачата е откато изгрее Слънцето докато залезе. След като залезе, няма вече какво да местите камъните. Те не се местят.

Самата идея, тези, малките идеи: да премести човек един камък, да го тури на правото място – той гради в себе си. То е един малък импулс. То е както на платното: ти нарисуваш един малък лист, но хиляди такива желания имат сцепление. При сегашния живот младите разрушават най-хубавите идеали. Вий вървите по пътя, искате да преместите нещо. Има на пътя някоя пръчка турена; казвате: «Тази работа не е моя.» От невидимия свят казват: «Вземи тази пръчка, премести я! Ти си човекът, който трябва да я премести.» Ако ти преместиш тази пръчка, ти в себе си преместваш един голям недъг. По същия закон ти дава стимул.

За туй как човек мисли, как действа – в малките работи той трябва да бъде прецизен. (Англичаните.) Минава някой студент – някоя малка книжка, той ще я вземе, ще я тури. И видите, по пътищата листа няма. Или плод няма да видите разхвърлян. Те го вземат и го оставят, те го вземат и го оставят. Тъй че пътят е чист. То е възпитание. И студенти, и студентки тъй постъпват. Пък тук, ако тръгнете в България, ще намерите толкова книги* по пътя, че трябва да дойдат англичаните. Ако дойдат англичаните, 10 години да управляват, не може да намерите книга по пътя.

Казвам: Тези упражнения, трябва да ги правите. Понеже вий ще дойдете в стълкновение с външния свят и трябва да имате една опорна точка. Това са идеи, това са методи за възпитание, и може да ги приложите където и да е. Ще имате техните добри резултати. Ако сте един учител на малките деца, с тези малки премествания на камъчета, чистене извори, листа може да вдъхнете на тези малки деца най-хубавите идеи, да ги направите способни да мислят.

Сега животът, както вий го живеете, то е вече старото възпитание. Някой път сте доволен, някой път не сте доволен. И прави сте. За бъдеще трябва да се възпитавате по друг начин. В моята стая има две стомни, и двете изпущат вода. Подложих им, обаче подливат дъските. Дойде ми наум, трябва да им купя две панички. Хубави са стомните, но трябва да туря панички. Какво ще ходя да критикувам грънчаря, че не опекъл тези стомни хубаво – толкова можал. Аз съм по-умен – ще направя две панички, ще ги туря отдолу. Всеки от вас има по две стомни, които пускат вода. Умът е една стомна и сърцето е една стомна, пущат по нещо. Някой път гледаш, изпуснали нещо, излязло навън, иди да го търсиш. Един ден идва в стаята ми един, който се занимава, виждам, учен човек. «Замръзнало е отвън, казва, пукнала е стомната.» Не е – благодарение на тези пори, че водата е излезнала навън през порите, напорът се намалил. Ако беше корава, щеше да се пукне.

Ето философията на българина, казва: «Здрава стомна не се прави, понеже се пука при замръзване.» Сега, вий, като живеете в света, често направи човек погрешка. Окръжающите се насърчат от него. А като не прави погрешки... У добрия човек и погрешките му за добро действат, и добродетелите му. Не се обезсърчавайте. Има грешки на добрите хора, има и добродетели на добрите хора. Пък има добродетели на лошите хора, има и грешки на лошите хора. Те се различават.

Представете си, един човек, един хлебар ви меси хляб – брашното хубаво, водата хубава, но той е болен, заразен. Той е имал всичкото добро желание. Този хляб същият ли е, ако е месен от този, здравия? Ама, ще кажете, как може човек да бъде лош и да прави добро? В духовния свят не е възможно, но на физическото поле всичко е възможно. Добрият човек каквото да прави, и лошо да прави, е добър; и добро да прави, е добър. А лошият човек, и добро да прави, е лош; и лошо да прави, пак е лош. Трябва да бъдете всички добри. А знаете ли защо трябва да бъдете добри? Понеже доброто е основа на целия живот. Всички разумни същества са свързани с доброто. Който вярва в този, великия закон, той е едно разумно същество. Има възможност. Любовта в живота има основа, откъдето може да започне.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

-------------------------------------------------

* книга – диал. хартия, парче хартия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...