Jump to content

І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА


Recommended Posts

22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

1*. Мария Казакова познава дъщерята на Константин Дъновски, която се казва също Мария, както и любезният му син Петър, който е Учителя Петър Дънов. Най-вероятно тя да е научила за Откровението от тях.

2*. Писменото изложение до Светия синод не го открихме. Но затова нарочно той го издава в специална книжка от 1905 г. и ние го имаме в оригинал, преснето на фотохартия.

3*. Тръбата на Ангела в последния ден, когато затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на своите слуги пророците (Откровение, гл. 10, ст. 7), И тогава седмият ангел казва: „Сбъдна се." (Откровение, гл. 16, ст. 18). И ето след 10 дни започва Кримската война, като поводът е бил спорът за богослужението и храмовете в Ерусалим между католическата църква и Вселенската патриаршия. А причината е, да се сбъднат пророчествата за световните събития, които сме ги описали.

4*. След като Рачински научава за „Откровението" той решава да работи за каузата на българите и отваря църква, която се освещава от Константин Дъновски с оригиналния Антиминс. Рачински играе важна роля за възкръсването на българското съзнание и пробуждането му чрез четмо и българско богослужение.

5*. На 19.11.1896 г. Константин Дъновски изпраща телеграма на руския император за Трите благословения върху славянския род.

Първото е от 1747 г. и отпечатване на 153 Антиминса и започването на организиране на борбата за освобождение на християнските народи от турския поробител чрез Антиминса.

Второто е от 1820 г, т.е. годината, когато е осветено на 6.VIII.1820 г. от архиерей Йосиф единствения останал Антиминс от 1747 г. и започването на богослужението с него. Това е началото на българското Възраждане. На Балканския полуостров вече тече времето, когато филики етерия организира чрез духовенството борбите за освобождение на гръцкия народ. През 1821 г. е гръцкото въстание. А с Одринския мир през 1829 г. вследствие на Руско-турската война от 1828/1829 г. Гърция получава официално независимост от Турция. Тук се сбъдва пророчеството, дадено в Откровението. 1746 год. +50 (петдесетница) +33 (възрастта Христова) = 1829 г., която е годината на Освобождение на Гръция и победа на Русия във войната 1828/1829 г. срещу Турция.

Трето: Благословението от 1854 г. чрез Откровението за идването на Православния Вожд Из пророчеството на Откровението - 3 х 14 = 42 или 1854 г. + 42 = 1896 г. се вижда, че трябва да дойде Бог и ще посети чрез Православния Вожд всичкия славянски род.

Ето защо той в изпратена телеграма споменава и годината на третото благословение. Телеграмата е изпратена на 19 февруари 1896 г. А на следващата година в негово присъствие на 7 март 1897 г. Божественият Дух слиза върху рождения му син по плът Петър Дънов. А това е въплътеният вожд, Православен Вожд, върху който вече е и Духът Божий.

Константин Дъновски знае за този вожд. Още при раждането на сина му Петър, той отбелязва в собствената си Библия следното откровение: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща, да изпроводи в моя дом своя възлюбен Син, като знамение за всеобща радост на родът человечески, за по-добър, по-светъл и правдив живот."

Ето това е причината да бъде изпратена тази телеграма до императора на православна Русия, но никакъв отговор. А защо? Има причина и тя е от ясна, по-ясна. Те не могат да се примирят, че въздигането на Русия става чрез този Антиминс от 1820 г. чрез спечелването на войната 1828/1829 г. И след това следва връчването му през 1854 г., когато още не е работено с него. Поради това Русия загубва Кримската война и правото да има достъп в Черно море -да държи военните си кораби и да има база там. Кримската война за Русия е черна страница.

6*. Ето тук пристъпваме към най-голямата трагедия на Русия. Великият княз Николай Николаевич пристига с ескадрата си във Варна. Това е след 1878 г., след освобождението на България, може и след това. С делегация от двама действуващи митрополити Константин Дъновски отива в руския боен параход, Броненосецът „Ростислав" и в църквата на парахода връчва на руския архимандрит отец Вениамин копие от Св. Антиминс. Тук е въпросът какво е връчено? Копие или оригиналния Антиминс ст 1854 г.? Дори Антиминсът от 1854 г. е също копие от тези 153 антиминса, изработени през 1747 г. и което е осветено през 1820 г. от Йосиф Серски, митрополит Месемврийски тогава. Това може да се определи от последващите политически събития в Русия. Ако това е оригиналният Антиминс от 1854 г. и те го захвърлят и не работят с него, Русия ще се лиши от Божието Благословение. А защо е връчил Антиминса? В знак на това, че се е изпълнило пророчеството и чрез Антиминса Русия е освободила България. За доказателство дядо поп Константин Дъновски прилага препис от „Откровението", което е дал също на Св. синод и на княз Батенберг.

По настъпилите политически събития се вижда, че това е било оригиналният Антиминс, който всички отхърлят, както русите, така и българите, невярващи в „Откровението". Св. Синод го отхвърля. Батенберг също. Руснаците също. Какво ще следва като задействува Божието възмездие?

На 6.IX. 1885 г. е обявено Съединението между Княжество България и Източна Румелия. На 8.IX.1885 г. е обявен манифест на княз Батенберг, че го признава. През 1885 г. една българска делегация, водена от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) заминава за Русия и искат съдействие и помощ за Съединението, но император Александър III отказва. Отхвърлят по този начин „Откровението".

Ha2.XI.1885 г. Сърбия обявява война на България, българите я спечелват благодарение на Духът Святий, който ръководи войските чрез младите български офицери, понеже през това време руският император е изтеглил офицерския си състав. На 17.Х.1885 г. е примирието. Западните велики сили признават Съединението, но България е още васална страна на Турция.

През 1886 г. Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6.IX. Тя също е отхвърлила „Откровението".

Святият синод също отхвърля „Откровението" и за него идват тежки дни на изпитание. Екзарх Йосиф е в Цариград, а тука Синодът е осиротял. На 25 юни 1887 г. се избира Фердинанд за княз. През 1895 г. една делегация, водена отново от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) посещава Русия, среща се с император Николай II и настоява за нормализиране на отношенията между Русия и България.

Престолонаследникът Борис на 2 февруари 1896 г. се кръщава по източноправославен обряд, като кръщелник е император Николай II. Този акт отменя скъсаните дипломатически отношения между България и Русия. На 2 март 1896 г. Високата Порта в Цариград издава ферман, с който назначава Фердинанд за княз на княжество България и за генерал-губернатор на Източна Румелия. България е васална на Турция до 22.IX.1908 г., когато е обявена Независимостта, предварително одобрена от Турция.

Ето защо Константин Дъновски изпраща телеграма до руския император Николай II на 19 февруари 1896 г., непосредствено след кръщаване на престолонаследника Борис III по източноправославен обряд и приемането му в източното православие на 2 февруари 1896 г. Той е сметнал, че е дошло време да напомни на руския император, за тези три дати от 1747, 1820 и 1854 г. Но никой не обръща внимание. А тези три дати и събитията станали чрез тях, въздигат Русия като държава и империя и обетована земя на всички източноправославни християни в турската империя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...